:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 438,770,686
Активни 350
Страници 18,309
За един ден 1,302,066
Кулинария

Авокадото и динамиката на демократичния преход

Заради формата на плода ацтеките вярвали, че е могъщ афродизиак
В разгара на корупционно- психиатрично- епикризисния скандал, който разтърси съдебната система миналата седмица, социологът Андрей Райчев обяви във в. "Труд", че причина за всичко това бил краят на прехода и по-точно една група адвокати, които в неговото начало били полазили държавата и станали причина за дефектите в съдебната система. Тук няма да се спираме на това кой точно, как, кога, защо и срещу какво извади съдебната власт на политическата сергия, защото кулинарната страница не се занимава със същинската политика, а с нейните резултати. Ще отбележим обаче нещо любопитно - в началото на прехода парчета от държавната власт бяха отстъпени на някакви адвокати, а към края на прехода на зеленчуковия пазар се появи авокадото. Един ден може да се окаже, че връзката между двете неща е била по-дълбока от фонетичната близост между двете думи.

Авокадото (Persea americana) е вечнозелено дърво от семейство Лаврови. Неговата родина е в земите на Мексико и Централна и Южна Америка. Най-ранните данни са от Перу, където при археологически разкопки са открити костилки от авокадо, употребени в погребални ритуали през VIII в. пр. Хр.

Дървото достига на височина около 25-30 метра, започва да ражда след третата година и дава от 100 до 400 плода годишно. В момента най-старото дърво се намира в Калифорнийския университет и е засадено през 1879 г. Плодът е с крушовидна форма и маслена консистенция с лешников аромат и костилка с цвят на кестен.

Известни са десетки разновидности на растението, които се различават по големината, цвета и вкуса на плодовете. Те най-често се ядат сурови или се използват са приготвяне на различни салати. Най-популярното ястие, при това в целия свят, е гуакамоле - нещо като кьопоолу с авокадо, домати, лимон и различни подправки. У нас като правило плодовете се продават преди да са узрели напълно, поради което е добре да се оставят няколко дни в хладилника, за да омекнат. При контакт с въздух разрязаният плод лесно се окислява и потъмнява. Затова се препоръчва да се яде веднага. Процесът може малко да се забави, ако плодът се напръска с лимонов сок. Независимо че на пазара се предлага почти през цялата година, същинският сезон на авокадото е в края на зимата и началото на пролетта.

Английската дума avocado е произлязла от ацтекското име на дървото и плода - ahuacuatl, което пък на езика на индианците означавало тестикул. Името изглежда съвсем логично, тъй като плодовете растат по двойки и с формата си доста напомнят за мъжката анатомия. Явно поради същата причина индианците вярвали, че плодът е могъщ афродизиак. Испанското му име aguacate най-силно се доближава до индианската фонетика. На френски е станало avocat, което значи и адвокат. На италиански плодът е avocado, а съдебният защитник - avvocato.

Когато през 1519 г. испанският конкистадор Ернандо Кортес покорил Мексико, той заварил авокадото като основен продукт в менюто на ацтеките. Летописецът на експедицията Фернандес де Овиедо няколко години по-късно направил следното описание: "В средата на този плод има семка, подобна на обелен кестен. Между нея и кората е онази част, която се яде. Тя е много хранителна, прилича на масло и има твърде приятен вкус."

Европейците оценили вкуса на авокадото, макар да не били наясно дали е точно плод или зеленчук. Някои го ядяли със сирене, а други го подправяли със сол, черен пипер или захар. Испанските моряци обичали да го мажат върху сухари, поради което едно от имената му било "моряшко масло".

През XVII век англичаните, заселени на остров Ямайка, наричали авокадото "алигаторска круша" (alligator pear). Според някои причината била в характерния тъмнозелен цвят на плодовете и специфичната грапавина на кората, но други допускат, че и в този случай alligator е деформирано от индианското ahuacuatl.

Днес световната си кулинарна слава авокадото дължи на Америка. Към края на XIX век в Калифорния започнали първите опити в промишленото отглеждане на тази култура, а през 20-те години на миналия век пощальонът Рудолф Хас успял да селектира най-подходящия сорт за местния климат. Днес сортът Хас е най-широко разпространеният и предпочитан от търговци и готвачи по целия свят. След 50-те години консумацията започва чувствително да расте, а по данни за 1995 г. около 40 на сто от американските домакинства ядат авокадо. Причината не е само във все още живото убеждение, че авокадото е мощен афродизиак. Доказани са и други негови хранителни и лечебни свойства. Според учените това е най-еволюиралото хранително растение в света. Биохимичният състав на плода напомня повече на ядки. Освен това съдържа достатъчно протеини, за да замества пълноценно месото и сиренето. Установено е, че помага при диабет, високо кръвно налягане, язва, гастрит, анемия, бъбречни и чернодробни заболявания, предпазва от тумори, действа благоприятно на нервната система и укрепва психиката. Иначе казано появата на авокадото, макар и към края на демократичния преход у нас, може да се приеме като малка, вкусна и здравословна компенсация за някои неблагополучия, предизвикани от група адвокати в неговото начало.



Гуакамоле

Продукти: 1 авокадо, 1 с.л. чили сос, сок от половин лимон, 1 с.л. ябълков оцет, 1 домат, обелен и нарязан на ситно, шипка сух босилек, четвърт глава лук, 1 ч.л. маково семе, 1 скилидка чесън, шипка сух джинджифил.

Авокадото се обелва, разрязва се, смесва се с останалите съставки и се пасира. Получената паста се охлажда за около час в хладилник и се поднася с царевични тортили, чипс или тънки препечени филийки.



Пастет от авокадо

Продукти: 2 броя авокадо, 4 скилидки чесън, сок от половин лимон, смляна морска сол, ситно нарязан магданоз, 1 твърдо сварено яйце.

Плодовете се обелват, почистват се от костилките и се пасират. Добавят се счуканите скилидки чесън, лимонов сок, сол, магданоз и ситно нарязаното яйце. Сместа се разбърква добре и се поднася с препечен хляб.



Сьомга с авокадо

Продукти: 200 г маринована сьомга, 200 г авокадо, 20 мл червено вино (или шери), 20 мл пресен лимонов сок, черен пипер.

Сьомгата се разбива на пюре. Добавя се обеленото и нарязано на парчета авокадо и отново се разбива. Добавят се виното, лимоновият сок и черен пипер и се разбърква. Сервира се с препечен хляб.



Салата от авокадо и грейпфрут

Продукти: 1 добре узряло авокадо, 1 розов грейпфрут, 100 мл прясно изцеден сок от грейпфрут, 50 мл балсамиков оцет, 50 мл зехтин, едро смлян розов пипер, сол.

Авокадото се обелва и се нарязва на дълги тънки резени. Обеленият грейпфрут се почиства от ципата и се нарязва. Резените от авокадото и парчетата грейпфрут се нареждат в салатиера. В купа се разбива сокът от грейпфрут с оцета, добавя се зехтинът и се поръсва със смлян розов пипер. С този дресинг се заливат авокадото и грейпфрутът и се сервира веднага.



Салата от авокадо, домати и червени пиперки

Продукти: 2 броя авокадо, 3-4 печени червени чушки (може и от консерва), 2 домата, 1 стрък целина, половин глава кромид лук, сок от половин лимон, 1 с.л. зехтин, сол.

Авокадото се обелва, отстранява се костилката и се нарязва на кубчета. Добавят се почистените и нарязани на ситно печени чушки, домати, целина и кромид лук. Салата се подправя със сол, лимонов сок и зехтин и се сервира веднага, за да не потъмнее авокадото.



Страницата подготви: Ясен Бориславов
1
4111
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
1
 Видими 
25 Февруари 2006 04:24
Бе кво да се ядосвам, като видя кой е подготвил страницата. Що ли не вземе някой да му светне на това момче, че balsamic е по-добре да се преведе като "билков" или "лечебен", в най-лошия случай "добре отлежал в дъбови бъчви" (каквато е и технологията на производство), вместо да пишат балсамиков. Нейсе, запуши я.То това да му беше кусур на вестника, кулинарните безобразия, че да се дразня.
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД