Към България пътува голям кораб с евромилиарди. По него обаче се появяват пробойни. Вътре сме всички и трябва да се постараем по-бързо да запушим пробойните. Така Лалко Дулевски, председател на Икономическия и социален съвет (ИСС), онагледи пред част от икономическия екип на правителството ситуацията с еврофондовете, средствата от които очакваме, след като България стане член на Евросъюза. Убеждението на бизнеса е, че везните се накланят в полза на селското стопанство за сметка на развитието на информационните технологии и модерните индустрии. А само те могат да превърнат България в конкурентоспособна държава в европейския пъзел.

Интересното е, че представителите на деловите среди стигнаха до подобни констатации малко преди финалната права, когато България окончателно трябва да закове рамката и да реши кои направления ще развива приоритетно за периода 2007-2013 г.

Още по-любопитна обаче се оказа реакцията на бившите управляващи от НДСВ. Защото лидерът им Симеон Сакскобургготски в прав текст си пожела длъжност "управляващ еврофондовете", аналогична на тази на главния преговарящ за Европейския съюз (ЕС). Което си е явен сигнал, че битката за все още виртуалните евромилиарди е навлязла в реално измерение.



Дилемата пред България е дали ще бъде аграрна държава,



която приоритетно ще развива енергоемки производства, изискващи нискоквалифицирана работна ръка. Или ще предпочете да се развива в духа на прословутата Лисабонска стратегия, която трябва да превърне Европа в икономика, базирана на знанието. Представителите на деловите среди напоследък все по-често задават този въпрос под една или друга форма на управляващите. Председателят на Асоциацията на индустриалния капитал Васил Велев изрази опасения, че има реална опасност страната да се превърне в слаборазвита аграрна провинция на Европейския съюз, в която има единствено нискоквалифицирани и трудоемки производства.

"Говори се за Лисабонска стратегия, за иновации, а в същото време 46% от евросредствата се предвиждат за земеделие и за развитие на селските райони. Другата половина от финансирането ще отиде за регионално развитие и транспорт. Така за конкурентоспособността на предприятията остават реално около 15-ина процента", казва Велев.

По разчети на членовете на ИСС планираните средства за реалната икономика са крайно недостатъчни. А за да постигне конкурентоспособност, съпоставима със страните от ЕС, българският бизнес се нуждае от сериозни инвестиции. За момента обаче едва 847 млн. евро от предвидените 11.112 млрд. от европейските фондове за следващите седем години се планира да бъдат насочени към реалната икономика, твърдят от ИСС. Това е един от мотивите им да



искат преразпределение на средствата



и прехвърляне на част от тях към други оперативни програми като "Човешки ресурси", "Околна среда", "Регионално развитие" и "Развитие на селските райони".

По думите на Боряна Пенчева, началник на дирекция "Управление на средствата от ЕС" във финансовото министерство, парите за земеделието са отделно перо и не касаят структурните и Кохезионния фонд. Тя отрича и че има българска политика на приоритетизиране на селското стопанство. "Европейският съюз е възприел тази политика и тя се защитава преди всичко от страни като Франция. За България се преборихме да имаме един от най-високите фондове за земеделие от новоприетите страни, макар че стартираме с ниво 25% от средното за старите страни-членки. Тоест това са отделни пера в бюджета на Европа, за различен тип европейски политики. Да се сравняват проценти не е точно и коректно", казва тя. Според нея обаче част от бележките на бизнеса са конструктивни и ще бъдат отчетени. Така при финалното разпределение на парите може да се предвиди по-голяма подкрепа за развитието на иновациите и конкурентоспособността на фирмите.

Че везните натежават в полза на селското стопанство на този етап, в прав текст констатират основно представителите на бизнеса. За подобна перспектива обаче все по-често започва да намеква и един от партньорите в управляващата коалиция - НДСВ. Сигналът, че реалният бизнес се пренебрегва, стана значително по-отчетлив след срещата им с деловите среди, на която беше дебатиран Националният план за развитие на страната до 2013 г. Вследствие на нея се роди и спонтанното на пръв поглед предложение на бившия министър-председател и лидер на НДСВ Симеон Сакскобургготски



да се помисли за министър по усвояването на европарите



или най-малко за национален отговорник. Така по думите му щели да се избегнат опасенията за намеса на една или друга партия при разпределението на средствата от европейските фондове. На партийна сбирка през уикенда НДСВ обяви, че ще разговаря с партньорите си в управлението за тази идея. От БСП и ДПС обаче предварително я отхвърлиха.

Висящ остава въпросът кому точно е необходим подобен министър, след като България и в момента си има главен координатор на европейските пари в лицето на финансовия министър. Спорен е и аргументът на НДСВ за недостатъчния ресурс на отговорната дирекция, което налагало да се създаде поне агенция. Затова противоречията в управляващата коалиция по темата по-скоро приличат на сигнал, че партиите и свързаните с тях лобита са си разпределили сферите на влияние, но по начин, който не удовлетворява всички.

Първият сигнал за липса на конструктивен диалог беше даден в началото на тази година. Още тогава работодатели, синдикати и граждански организации изразиха недоволство от начина, по който се планира да бъдат разпределяни средствата от еврофондовете. В началото на миналата седмица обаче бизнесът директно поиска към вече съществуващите шест оперативни програми (виж графиката) да се добави нова - за развитие на информационното общество. Сега почти по всички показатели в тази сфера България заема 27-о, последно място в Европа. Това статукво е сериозна пречка пред повишаване на конкурентоспособността на страната и на бизнеса. В същото време анализите показват, че България има конкурентни предимства и потенциал за привличане на инвестиции в сектора на информационните и комуникационните технологии. Но тези възможности трудно биха могли да бъдат оползотворени без достъп до финансиране от европейските фондове.

При така заложените приоритети на страната обаче



само 1% от средствата от еврофондовете



ще бъдат насочени за развитие на информационното общество, аргументира се Лалко Дулевски.

Ресорните за еврофондовете във финансовото министерство Боряна Пенчева и зам.-министърът Любомир Дацов категорично отхвърлиха подобна опция. Причината е, че до месец трябва да приключи работата по оперативните програми към Националния план за развитие 2007-2013 г. и след това да се изпратят в Брюксел. В момента тече оценка на отделните програми и е неприемливо да се работи по съвършено нова, аргументираха се от финансовото министерство.

Междувременно Министерството на образованието също си пожела нова оперативна програма - "Повишаване на образователния и научния капацитет на България" до 2013 г. В документа, който вече е депозиран при премиера Сергей Станишев, се предлага основни източници за финансиране на образователните приоритети да станат европейските фондове за регионално развитие и за социално развитие. За част от мерките да се ползват средства от структурния фонд за аграрно развитие и от Кохезионния фонд предлагат още подопечните на Даниел Вълчев. Което навежда на мисълта, че или министрите в управляващата коалиция трудно общуват помежду си, или че страстите за препарцелиране на европриоритетите вече взимат връх.





КАРЕ!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

Европарите няма да форсират веднага икономиката

През тази година България ще постигне 5.3% икономически ръст, а през 2007 г. около 5%, сочи актуализираната прогноза на Института за икономически изследвания във Виена за икономическите перспективи на България, цитирана наскоро от радио "Дойче веле". Анализаторите предупреждават, че през първата година след присъединяването си към Европейския съюз България все още няма да е в състояние да усвоява напълно европейските средства. Очаква се те да се превърнат във фактор за икономически растеж едва през 2008 г., коментира ръководителят на проекти за България в института Габор Хуня.

Междувременно финансовият министър Пламен Орешарски излезе с оптимистичното очакване България да се окаже по-подготвена при усвояването на еврофондовете в сравнение с последните 10 страни, които бяха приети в ЕС. Отличници като Чехия и Полша успяха да усвоят 35% от предвидените средства. "Подобни резултати са недостижима цел за нас предвид административния ни капацитет. Понякога обаче стават чудеса и футболни аутсайдери побеждават фаворити", коментира Пламен Орешарски. През следващите седем години се очаква България да получи малко над 11 млрд. евро. Окончателната сума ще стане ясна, след като Европейският парламент гласува финансовата рамка на ЕС до 2013 г.