Тежка е съдбата на българския учебник по история. Започнал своето битие като инструмент на патриотизма, минал през признаването на необходимостта от взаимна толерантност (да, именно през 20-те години на ХХ век), деградирал до средство за комунистическа манипулация, за да продължи съществуването си днес като основен обвиняем за състоянието на родното образование. Дори само заради това разговорът за него трябва да е сериозен, особено когато е нужно да се разсеят масовите заблуди по негов адрес, които ни водят до грешни и популистки действия.
Доминиращото мнение накратко: учебниците по история са много на брой, големи са, сложни и неразбираеми са, пълни са с фактология и ненужна информация, съсипват децата ни, отнемайки им времето, и, разбира се, много са скъпи. Да се чуди човек как досега не се е организирала една мощна "Атака" да спретне масово факелно шествие, което да завърши с изпепеляващо омразните книги аутадафе. Логично, ако горното беше вярно. Но не е.
За начало нека започна с едно напомняне - учебникът е

помагало на учебния
процес, не негова библия

Ако беше второто, моята скромна професия нямаше да е в сегашния си вид. Щях да си седя на бюрото и да решавам дали ученикът е усвоил книжното тяло, или не и просто да му разписвам книжката. Модерното образование изключва такава хипотеза дори и като шега.
Сега нека вървим поред - голямата бройка. Ако внушителният хор на вайкащите се от многото учебници бяха наблюдавали издателската дейност през последните десет години, когато пазарът се отвори за инициативата на авторите, нямаше начин да не забележи, че качеството им рязко скочи. Да не говорим, че за свободен пазар не може да се говори - изискванията на МОН са изключително подробни, лицензионният режим е тежък и винаги временен, а "за щастие" и бройката им е вече ограничена на три за клас благодарение на модната депутатка Живкова. Защо 3, не 2, 5, 8 или 13 никой не даде обяснение. Отговорът на въпроса "Защо не бива да има ограничения в количеството?" е прост - защото нито бюрократите от МОН, нито който и да е може да прецени от какво точно помагало има нужда определен ученик или клас по-добре от техния учител, който е всяка седмица с тях и ги познава лично. Пък и не съм видял учебник по история, писан от непрофесионалист - авторите са все историци.
Колкото до дебелината и сложността, ситуацията е повече от ясна. Малко са групите, по-гръмогласни от тези, оплакващи спада на четенето на книги сред младите. Проблемът е, че са прави. И не защото "днешната младеж е станала леш" (по рапъра Спенс), а защото изкушенията, информационните алтернативи и възможностите за избор са далеч повече от тези на нашите родители. Да, те преживяха и събориха система, чийто прозорец към света беше основно книгата, и ни дадоха свобода, която да употребим както намерим за добре. Аз ще съм им вечно благодарен затова. При тази ситуация обаче е опасно да опростиш и облекчиш задължителната литература в училище.
Първо, това е мястото,

където младите учат
българския език

с цялото му богатство и придобиват уменията за изразяване. И школото няма алтернатива - нито улицата, нито семейството, нито медиите могат да го заместят. Трагедия е да гледаш как видимо интелигентен млад мъж или жена се мъчат да артикулират някоя мисъл, най-вероятно сериозна, и не успяват поради бедния си речник. Второ, информационното общество все още се основава на писмен текст. Не стимулираме ли култура на четене, просто осакатяваме младите си хора и ги правим неконкурентни на световния пазар на труда. Трето, можем ли да кажем, че светът вчера е по-сложен от света днес? И няма ли да е твърде безотговорно да превърнем традиционно приеманото за основно учебно помагало в елементарен и повърхностен подлистник и да лишим любознателните младежи от възможността да разширят знанията си от сигурен източник, когато поискат? Категорично - да! Ще е също и лъжа, че е достатъчно да се плъзнат върху познанието за света и това ще ги направи способни да го посрещнат в цялото му разнообразие, величие и опасност. Най-вече обаче ще е капитулация. Поражение пред вулгарността на улицата, на чалгата, на мутрите и консумацията.
Затова учебниците, не само по история, трябва

и да са богати на
съдържание, и
да са сложни

Притесняващите се за зубренето нека си припомнят, че разбирането и анализирането на даден проблем и процес е невъзможно без дълбоко познаване на фактите. Следователно учебникът трябва да се използва с пълния си потенциал в преследване на високи стандарти, които да са подкрепени и с достатъчно време за преподаване на материала, и с достатъчно строгост и безкомпромисност от страна на учителя. Да, казвам го, сериозно образование се прави и с морков, и с тояга (уф, че гаден даскал).

Колкото до цената, само ще припомня, че най-скъпият учебник по история струва малко повече от ЧЕТИРИ кутии бяло "Виктори". Да платиш на цената на 85 цигари за книга с автори като Васил Гюзелев, Георги Бакалов, Цветана Георгиева, Пламен Митев, Милчо Лалков, Евгения Калинова и други изтъкнати историци (да ме простят, че не ги споменавам всичките) е обидно за учените, но по джоба на всички.

Въобще, когато говорим за "мъките", на които са подложени днешните ученици, никога не бива да забравяме две неща. Първо, не можем да си позволим да ги осакатяваме интелектуално. Второ, трябва да вярваме в техните способности да покриват високи стандарти. Те могат. И ще се справят.
------
*Авторът е 26-годишен преподавател по история в две столични училища.