Най-доброто, което България и Румъния могат да очакват тази година, е да бъдат пуснати в ЕС като "куци патета". Терминът се използва в смисъл на непълноценност и е популярен в САЩ, които са нашият най-влиятелен лобист в Европа.

"Куци патета" са американските конгресмени, които доизкарват последните два месеца от мандата си, след като не са били преизбрани за членове в следващия Конгрес. За тях има спор дали е редно да ползват всичките си правомощия. Но първите, заради които е възникнало прозвището "куци патета", са били брокерите през ХVIII в., които не са можели да плащат дълговете си.



България и Румъния имат дълг към Евросъюза,



записан в присъединителния им договор - да влязат в крачка с другите държави в ЕС, т.е. да възприемат техните правила на поведение. Но тъй като нито София изпълни главното условие - да удари организираната престъпност, - нито Букурещ обузда повсеместната си корупция, Брюксел има две възможности: първо, да отложи приемането им с една година до 2008 г.; второ, да ги приеме, но заедно с това да отложи пълноценното им членство поне с 3 години. Последни сигнали от западни дипломатически източници показват, че втората възможност се очертава като все по-реална.

"Вярвам, че отлагателната клауза за 2008 г. няма да бъде приложена, а и всички ратификации ще бъдат направени до края на годината", каза преди две седмици на "Сега" френски дипломат. "Все пак има резерв за натиск чрез забавяне на пълноправно членство дори след влизането в ЕС", обясни той. Неговото мнение бе потвърдено от неназовани дипломати в Брюксел, цитирани в електронното издание "ЕЮ Обзървър". Подобно впечатление сподели миналата седмица и издателката на интернет-изданието "ЕЮ Експанд" Михаела Гергишан, която поради румънския си произход следи внимателно от белгийската столица дали брюкселският вятър духа в платната на Румъния и България. Според нея вторият мониторингов доклад на Еврокомисията през май няма да оформи окончателния пътен лист на двете страни, а ще остави работа и за третия доклад", очакван на 22 ноември. "Той би могъл да препоръча задействане на предпазни клаузи в области като граничния контрол и ветеринарни аспекти", пише авторката. "Тези не толкова страшни клаузи могат да забавят отварянето на вътрешните граници на ЕС за Румъния и България след приемането им или да отложат техния достъп до вътрешния пазар", смята тя.

Сигналите са много противоречиви и е трудно да се правят прогнози, предупреждават български дипломати и наблюдатели в Европарламента, на които не им остава вече нищо друго, освен да



стискат палци за политическо снизхождение в Брюксел



С наближаването на март, когато изтича срокът за проверките, въз основа на които ще бъде писан вторият мониторингов доклад, ясно се вижда, че България и Румъния са си почти същите, каквито бяха и при огласяването на предишния доклад на 25 октомври 2005 г. У нас властта впрегна двамата братя Маргини като Белчо и Сивушка да издърпат българската каруца от калта на организираната престъпност, но силите им явно не стигат. Призивите от Брюксел и Страсбург за арести на високо равнище остават неразбрани. Вместо това висши представители на съдебната власт се мажат едни други с кал, а депутатите опитват да замажат очите на евроконтрольорите с безплоден спор докъде да си смъкнат имунитета. За капак на всичко точно когато ръководителката на екипа, съставящ и втория мониторингов доклад - Бриджет Чарнота, - бе на инспекция в България, неизвестни застреляха Иван Тодоров-Доктора. Предишното шумно поръчково убийство - на банкера Емил Кюлев - стана ден след огласяването на първия мониторингов доклад. Организираната престъпност сякаш работи по европейски насрещен план за дискредитиране на България.



Румъния си направи по-благоразумна реклама,



за да покаже, че е схванала сигналите от ЕС. Тя обвини в корупция вицепремиера Георге Копос, председателя на Камарата на депутатите и бивш премиер Адриан Нъстасе, неговата съпруга Дана и още няколко видни лица, чиито имена за разлика от нашите Маргини са познати в Брюксел. Букурещ дори е на път повторно да изиграе драма, която се хареса на ЕС миналото лято. През февруари Сенатът отхвърли правителствен указ за учредяване на Национален департамент за борба с корупцията. Новият орган трябваше да разследва нарушения на депутати, министри и други висши държавници. Създаде се вътрешна криза само за да се види каква епична борба водят здравите сили в страната, за да угодят на Брюксел. Сега се очаква прегласуване на указа. Подобна драма имаше през юли миналата година, когато парламентът отхвърли закон за съдебната реформа с риск да събори правителството. После законът бе прегласуван и Румъния бе похвалена в мониторинговия доклад дори повече от България, която смяташе, че я изпреварва по пътя към ЕС.

Най-голямата опасност за България и Румъния бе да се окажат неизвестно дълго в еврочакалнята заради забавяне на ратификациите на присъединителния им договор. София и Букурещ се потрудиха доста, за да убедят държавите от ЕС, че подобен подход би бил твърде обезкуражаващ не само за двете страни, но и за целите Балкани, които спряха кавгите си само защото се унесоха по мечти за Европа. През февруари



бе премината психологическа граница



След подписа на британската кралица ратификациите станаха 13, което означава повече от половината. Изглежда, че вече се натрупва онази "критична маса от ратификации" (по израза на премиера Сергей Станишев), след която всяка помайваща се държава би изглеждала зле на фона на останалите. Важно е, че ратификационният процес започна дори в такива страни като Холандия, Австрия и Германия, които показват значителен скептицизъм към готовността на България и Румъния за членство. Общественото мнение там определено не е благоприятно за по-нататъшно разширяване на ЕС и е важно дали трите парламента ще издържат на неговия натиск. В Белгия пък ратификацията ще трябва да мине през седем парламента - три на народностите, три на регионите и един национален.

Въпреки че може би остава по-тежката половина от пътя, "трябва да се случи нещо извънредно сериозно" (например серия от поръчкови убийства в София), за да бъде изгубена набраната инерция, прогнозира пред "ЕЮ Обзървър" дипломат в Брюксел. Според него



Еврокомисията няма да избърза през май да убие надеждите



както на България и Румъния, така и на другите кандидатки за ЕС, които се редят на опашка зад тях. Надеждата за присъединяване е по-силен инструмент за въздействие дори от самото присъединяване, писа "Уолстрийт джърнъл", който смята, че Брюксел няма да се лиши от него.

За тази цел по-вероятно е да не бъде задействана предпазната клауза в присъединителния договор на България и Румъния, която предвижда отлагане на приемането за 2008 г. Повече гъвкавост предлагат защитните клаузи в Протокола, приложенията и декларациите на страните-членки, прикрепени към договора като неделими части от него. "Европейският съюз припомня, че предпазните клаузи дават възможност за предприемане на мерки, насочени към преодоляване на сериозни проблеми, които могат да възникнат преди присъединяването или през трите години след присъединяването", пишат в една от декларациите сегашните 25 страни-членки. Макар че визират първоначален превъзпитателен период от три години, те си оставят отворена възможност за продължаването му, докато сметнат за необходимо.



___________________________

ПРЕДПАЗЛИВОСТ

Един от многобройните защитни текстове в Протокола звучи така: "Чл. 37 - Ако България или Румъния не успеят да изпълнят ангажиментите, които са поели в контекста на преговорите за присъединяване, като с това причиняват сериозно нарушение на функционирането на вътрешния пазар, включително като нарушат свои ангажименти по отношение на всички секторни политики, които засягат икономическите дейности с трансграничен ефект, или представляват неизбежен риск за такова нарушение, комисията може до края на период от три години след присъединяването след мотивирано искане от държава-членка или по своя собствена инициатива да приеме европейски регламенти или решения за установяване на подходящи мерки... Защитната клауза може да бъде приведена в действие дори преди присъединяването въз основа на заключенията от мониторинга, а приетите мерки влизат в сила от първия ден на присъединяването, освен ако те не предвиждат по-късна дата. Мерките остават в сила не по-дълго, отколкото е строго необходимо и във всеки случай се отменят, когато съответните задължения се изпълнят."

______________________



При толкова силни резерви към приемането на България и Румъния не е изключено двете "куци патета" да се окажат



първопроходци към разединяване



на сегашната единна Европа. Официалното признаване на непълноценно членство в ЕС ще даде силни аргументи на привържениците на идеята за създаване на "ядро от държави", които да вървят към укрепване на съюза, а периферията да бъде оставена да крета след тях. Комисарят на индустрията и бивш комисар по разширяването Гюнтер Ферхойген заяви на 20 февруари пред германския в. "Ди Велт", че някои държави в ЕС ще създадат в срок до 20 години политически съюз, но не за всички. "Вярвам, че ще имаме политически съюз, но може би не с всички държави, които сега сформират ЕС", каза той. Идеята за европейско "ядро" бе развита от германски консерватори през 90-те години на миналия век и намери силни привърженици във Франция и Белгия в лицето на френския президент Жак Ширак и белгийския премиер Ги Верхофстад, които виждат в сегашната еврозона първообраз на бъдещия по-тесен съюз.