Цели три лета умуваха, вещи чуждестранни баби бабуваха, ужким всички правителствени и парламентарни комисии го одобряваха, а излезе, че законопроектът за новия търговски регистър бил препънат на прага на законодателната пленарна зала. Никак не бе трудно да се заподозре такова развитие на нещата въпреки



безусловните предимства



на проектирания нов закон. Всички запознати със сегашните съдебни перипетии на търговските регистрации приветстват отделянето на фирмения регистър от съда. Ролята на съда е да бъде безпристрастен арбитър, а работата му като деловодител на търговските партиди само го обременява. Сегашната система на регистъра е внесена от Германия, която гони рекорди по неефективност. Ето пример: на 18 октомври миналата година учредихме ООД в Саксония, на същата дата поискахме от Дрезденския административен съд да го впише. Дружеството бе успешно регистрирано на 21 този месец. Обикновено обвиняват нашите съдилища в бавене. На фона на цитирания пример българският съд е направо скорострелен. Много по-страшна от забавата е несигурността на процедурата. У нас съдът е свободен да върти заявителя с куп неоснователни претенции без почва в никой закон. А излезе ли съдът във ваканция или поредната инвентаризация, всички вписвания висят и го чакат да си почине. Идеята на законопроекта да повери вписванията на специализирана администрация - Агенцията по вписванията, присажда у нас



добрите примери



от световната практика - държавните департаменти на щатите, които водят търговските регистри в САЩ, и Фирмената палата на Англия и Уелс - според мен световен лидер по качество на административно обслужване. Там всички вписвания са автоматизирани и стават за ден, максимум два. Достатъчно е да пратиш правилно попълнена форма с нужните приложения. Може и по пощата. Актуалното състояние за всяка фирма всеки може да се открие денонощно в интернет. У нас проблем е тъкмо предлаганата свръхефективна процедура за регистрация. Бързата и проста английска технология няма да проработи с българския Търговски закон, защото у нас



някой трябва да проверява



спазени ли са многобройните и сложни изисквания за вписване. Фирмените регистратори в Англия и САЩ дори не проверяват самоличността на лицата, които вписват като съдружници и директори, нито автентичността на уставите. Не събират декларации, протоколи от събрания и спесимени от подписи. Отговорността за всичко носи директорът или секретарят на дружеството, поискал вписването. Но пък тази отговорност е тежка, а наказанието за злоупотреби е мигновено и строго. Ако Агенцията по вписванията трябва да прави всички проверки и преценки, които сега извършва съдът, тя само ще дублира функциите на съдията, макар чиновниците й да нямат нито статута на магистрати, нито квалификацията на вещите в правото съдии. Ако ще сменим съда с квазисъд, по добре регистърът да си седи там, където е. Но ако набързо бъдат премахнати сега изискваните от закона проверки на документи и преценки за законосъобразност и допустимост на вписванията,



хаосът ще е пълен



Свръхзаборчнели фирми ще се прехвърлят на нищо неподозиращи нови собственици. Мошеникът ще може да заличи името си от регистъра и да впише за управител на фирмата, добутана до фалит, всекиго - конкурент, опонент и дори държавния президент. Ще стане като с адресите на управление на фирмите. Сега всеки може да посочи какъвто си ще адрес на фирмата си. Един си беше регистрирал фирма фантом с адрес в личното жилище на шефката на съда, за да я тормозят данъчните и полицаите. Всеки без проблем може да регистрира фантом на бул. "Дондуков" №1, София. Значи проверките и преценките не бива да отпаднат и трябва да има ред за тях. Най-страшна е



идеята за дублиране



на процедурите, която някои умници пробутват: първо съдът проверява законосъобразно и допустимо ли е вписването, после Агенцията по вписванията го внася в регистъра. От трън връз двоен глог. Вместо с една бюрокрация в бъдеще ще се борим с две. Ако бъде приета двойната процедура на съдебен контрол и административно вписване, новият закон за регистъра ще е най-вредният акт от десетилетие насам. А



има просто решение,



което иска от господа законодателите съвсем мъничко умствено усилие. Чудесните идеи на законопроекта за регистъра могат без проблем да се приложат, ако предварителната проверка се възложи на нотариусите. Те имат юридическа квалификация, могат на мига да поемат контролните функции на съда, за разлика от всеки чиновник могат да носят лична материална отговорност за действията си, могат лесно да бъдат задължени да имат професионална застраховка за тази отговорност. Ако тази процедура бъде приета, всички обстоятелства за вписване на фирмите се удостоверяват пред нотариуса (бездруго законът сега им налага безбройни нотариални заверки), а само нотариуси ще могат да внасят документи в Агенцията по вписванията. Точно такава е сега процедурата за вписвания в поземления регистър. Формулата: вписвания в търговския регистър само след нотариален контрол, ще разтовари и Агенцията по вписванията, и съда от бюрокрация. Тя не препятства идеята всеки да може да иска справки от фирмения регистър.