В пашкула на собствените мисли се опаковаме и млъкваме там в очакване на по-добри времена. Не свалили веригите на едно робство, се оказваме заклещени в капана на друго. Роби на:

- собствените илюзии;

- обещания и клетви;

- любов и нелюбов

- и т.н.

Постепенно се превръщаме в мъченици на една празна химера, на една безумна идея: демокрация!... Ако демокрация означава отслабване на държавата, на властта, то сме я постигнали. У нас властта - в лицето на най-откритото й присъствие - полиция и вътрешен ред, не само че е слаба, тя е вече за подигравка.

... Загиват хора невинни, загиват мъченически. Подложени на истински терор са тъкмо тези, които не носят никаква вина за всеобщата трагична картина. То не бяха 14 войничета, не бяха 14 морячета и 12 + 7 плюс ще колко?! ученичета, не бяха следователи, прокурори, митничари, заплашвани и пребивани /в това число и жени!/ хора на реда и властта...Изпитаха радостите на демокрацията :

1. Полицаите - загинали в изпълнение на служебния дълг. Числото им навярно надвишава десетократно числото на задържаните или затворените, с предявени присъди за извършени злодеяния.

2. Журналистите - тук жените са с подчертан превес. Пострадалите и страдащите в името на каузата са с пъти повече от силната половина в тази професия. В скоби ще кажем, че много рядко ще видите мъж да държи микрофон в полето на едно произшествие, в разследването на една опасна акция, дори на местата, пострадали от природни бедствия! Изцяло женски са цели екипи на възлови и мъчни места в радиото и телевизията...

3. Учители, свещеници, лекари... Отец Боян Саръев и отец Иван от Нови хан - тия двамата сториха чудеса от храброст, да нахранят всячески - и свои, и "чужди".

4. Шивачки и други цехово наети работници някога "титулувани" като заводски и фабричен пролетариат. "Този град беше някога индустриален" - започва разказа си една от робините в този нов бранш - Донка Стойнева, изкарала 2 години в ада, наречен шивашка промишленост - капиталистическа манифактурка, използваща почти безплатно труда на хиляди жени. Тя написа книга. "Искам да покажа смачкването, пречупването на шивачките: треперенето и трепането за 150-те лева. 50% от тях са със страхова невроза ..."Къде е инспекцията по труда ?" -пита водещата. "Браншовиците - следят - никоя фирма няма да вземе една разбунтувала си робиня..."

Работничката, надвила страха - като "изход" - пише роман. Още повече че "равнището на работничките в бранша се повишава -имаме вече и лекарки, и висшисти... "Това ме интересуваше: страхът на човека! Художествена измислица? Само любовната интрига! Другото - униженията, издевателствата до ръба на истерията, побоят над работничките, заплахите на чорбаджията, всичко е истинско. Ако собственикът е чужденец, бие "мениджърът"-българин.

...Ами тайните и явни изповеди на стотиците, заключвани и зарешетени в помещенията, наречени шивашки цехове. Някъде ги нарекоха концлагери...

Какъв по-голям терор от този, който търпим вече 16 години? Парното, заплатите, пенсиите, здравната осигуреност - не извикват ли у милиони тръпката на страх и несигурност? А уж някой ни варди от птичия грип и от терористичните актове.

Даниел Фрийд, помощник на Кондолиза Райс, го каза: - За да ликвидирате бедността, трябва да свиете престъпността и корупцията.

Това е пряко следствена-причинна връзка и е толкова очевидно, че никой не го изтъква. Никой не говори (е, говорят, разбира се, що се отнася до приказката) за закона "Петканов".

...В България каквото и да прави един човек, както и да се старае (особено ако е човек на духа, на духовността във всичките и проявления!) трудно успява или успява с м ъ к а...

В този параграф са и артисти, и писатели, и художници, и... ония, които се мъчат над словото. Както и ония, които мъчат словото. Макар че това вече е друга тема. Друго мъченичество...Което е смешновато, за да го изтъкваме като драма или криза...

Кризата е всеобща, както преди точно 70 години заключи екзарх Стефан Софийски и български: " Болестта - дълбока, тежка, сложна - се корени вътре в човечеството, изцяло в колективната душа - интегрално отражение на заболелите индивидуални души"... /"Духовна култура", С о ф и я, януарий, 1935 г./ С други думи, не икономическа, не политическа, но морална, криза на духа. А мъченичеството, за което тук говорим, е най-вече изпитание за душата...