26 Февруари 2006 22:24

Казано по-простичко - "Аз не знам какво искам, ама не искам да е така"

_______________________
Безплатно е само сиренето в капана за мишки.

26 Февруари 2006 22:34

Морален авторитет е морална позиция, композиция, тя не е временна и ситуационна, а визия. А релативизма, ами той е по.удобен

26 Февруари 2006 22:44

Наистина е много достойно човек да застане на морална позиция. Но ако морализаторстването завършва с "дай пари", някак си циганско изглежда - като уличните гледачки, които ти обясняват как искат да ти направят добро, пък накрая искат пет лева, а се опитват и джобовете да ти пребъркат.

_______________________
Безплатно е само сиренето в капана за мишки.

26 Февруари 2006 22:53

И в "Десетте Божи Заповеди" само в две от тях е казано какво ДА! В останалите осем е казано какво НЕ!!!
Партия "Атака", на този етап/като НЕуправляваща!/, разбира се, че ще казва "Божественото" какво НЕ !!! Като му дойде времето ще казва и какво ДА! КАЗАХ!

26 Февруари 2006 22:54

А бре Манрико, не можеш просто така да застанеш, такъв си роден и затова строителите на недемокрации ги репресират, огледало са на моралната им импотентност

26 Февруари 2006 22:59

Като не случихме на меритократи , сега ще ни оправят популисти Атака !

26 Февруари 2006 23:06

26 Февруари 2006 23:12

Версиите за "сполучлив свят" Симпли , ги гледахме около 45 години + още 16 римейк...Мерси , няма да преоткриваме топлата вода.

26 Февруари 2006 23:20

На смяна на социолози и политолози дойдоха културолози и антрополози. Ама са от един дол дренки.

26 Февруари 2006 23:23

Послушният национализъм - мечта на олигархията Магдалена Ташева

Карикатура: Доньо ДоневОлигархията пак квичи като котка върху горещ ламаринен покрив. Казионни патриоти правят наръчници по правилен национализъм. От медиите валят заплахи, закани и забрани. Не бе суматоха, не бе паника! Като си помислиш, какво страшно има в това националисти да направят шествие по случай националния празник!
Причината е, че го правят неправилните националисти. Виж, да беше ВМРО, проблеми с национализма ­ никакви! Хващат значи едно стадо овце, прекарват го пред парламента, то им се зачита за националистически хепънинг, част от парата минава през комина, а управляващите ръкопляскат. А сега?! Жива верига около парламента, в опасна близост до елита?! Що за уличен екстремизъм и креслив популизъм! Вместо да отворят "Наръчника по патриотизъм". В него литературно-музикалната дейност на ВМРО е обобщена в 20 "причини за национализъм", като например "Защото България е моята родина" , "Защото в Добруджа е побит мечът на Аспарух", "Защото над Пирин звездите са най-ярки". Кратко и ясно. И никакви нетолерантни въпроси като например национализъм ли е да се коалираш с ДПС, с глобалиста Софиянски, или как националистът трябва да се отнася към продажбата на българска земя на чужденци.
Бедният националистически електорат! Откак на 25 юни стана ясно, че е още жив, бял ден не е видял. Всеки ден върху главата му валят указания как трябва да обича България и как ­ не. Една дузина партийки-файтони, системно мачкани на избори, го увещават, че само техният "просветен", "конструктивен", кротък национализъм е добър. Усилено върви и фабрикуването на нови "националистически" партийки, изповядващи коалиционен национализъм. Дойдат ли нови избори, всяка от тях ще стане коалиционен партньор на някоя от "големите" партии, за да прикрие голямата им срамотия ­ липсата на политическа идентичност. На принципа "Преоблякъл се Илия, огледал се ­ пак в тия".
То, коя ли олигархия в днешния глобализиращ се свят не мечтае да се обзаведе със сговорчиви националисти? Има само една трудност ­ народът не ги припознава за такива. Народът смята, че националист, готов да се коалира с ДПС, не е националист. Който гласува за новини на турски ­ също. И лошите новини не свършват дотук. Националистът не раздава пристанища и летища на чужди концесионери. Националистът не пуска чужди войски на българска територия. Националистът иска силна и добре въоръжена армия, а не малка, мобилна армийка. Националистът не прикрива малодушието си с етикета "толерантност". Какво да го правиш този народ, който не щя и не щя да проумее що е то правилен национализъм? И как да не си внесеш малко правилен народ от Турция?
.....................

26 Февруари 2006 23:55

*****

Редактирано от - bot на 27/2/2006 г/ 09:59:04

27 Февруари 2006 00:32

Paragraph39

27 Февруари 2006 01:10

Цялнасран Александров. И понеже той е такъв, айде сега и по другите. Едновремешните перестройчици бяха същите. Ама да смени деструктивния анализ с конструктивен такъв - няма сили, не знае и не може да вижда толкова надалече. Може само да се въргаля в лайната на другите и там очевидно си му е добре, въпреки че не му харесват на вкус.

27 Февруари 2006 01:43

"От гледна точка на политическия истаблишмънт"
От гледна точка на изказния келешлък....

27 Февруари 2006 01:51

Хубаво го е надиплил Харалан, само дето накрая пак елитът виноват. А ние сме просто едни Хензел и Гретел. Ако ни беше намерил някой добър елит, а не тази вещица (крайно популистка в последното издание), щяхме да се събудим в американкска съксес стори, а не в настоящата мрачна приказка на Братя Грим с канибалски елементи и сдухан его-идеал. Ама, пусто, с нашия късмет сюрмашки - все вещици ни намират! И така шестнадесета година. Може би е време да сменим "парадигмата", хъ?

Редактирано от - абулафия на 27/2/2006 г/ 02:12:49

27 Февруари 2006 01:56

Такова самоопияняване от "напраскани" наукообразни изрази скоро не бях чел. Но "Сега" отдавна си пада по автори, склонни към словесно тежкарство. Имаше един Ефтимов, къде се запиля?[/b][/left]

Редактирано от - bot на 27/2/2006 г/ 10:05:39

27 Февруари 2006 02:54

Не знаех, че авторитетното и многословно нищонеказване се нарича "социална антропология".
Я колко социални антрополози сме имали и във форума....

Редактирано от - Iezuit на 27/2/2006 г/ 03:04:20

27 Февруари 2006 03:03

Верно, и в България се напълни с либерали.

27 Февруари 2006 03:10

Чичо Д-р и абулафия

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Велосипедистите са в дъното на жидомасонски заговор за срутване на икономиките на Иран, Венецуела и Русия, щото не харчат бензин!

27 Февруари 2006 04:04

Х. Александров е един от най-интересните автори във вестника, но често пише твърде дълги и сложни текстове. В това интервю според мене почти всичко е казано още в началото:

---

...за част от мнозинството, изключено от политическия процес, това е шанс за някакво политическо участие, отчаян и отмъстителен опит да си възвърнат отчасти контрола върху социалния свят, който им е отнет... не бих бързал да патологизирам този феномен... проблемът е в отсъствието на сполучливи форми на политическо участие, на автентично гражданско действие... Това е същото като ходенето по баячки и врачки при една все по-зацикляща здравна система и набираща мощ безпросветност

---

Отсъствието на смислени "форми на политическо участие и гражданско действие" не е проблем на политическата класа (да не дразним учения чичо доктор с разни папищашки думички като елит и естаблишмент). А на гражданското общество най вече. Чичо доктор със сигурност е учил навремето в партийната учебна година за съветите в Русия като "самобитна" форма на политическата инициатива на масите. Такива форми на самодейност възниквали във всички политически революции в ново време, Маркс ги описал в Парижката комуна.
*
Историците извеждат корените им от средновековните градове и цехове. Тези форми винаги влизали в противоречие с партийната система, болшевиките издигнали демагогски лозунга "цялата власт на съветите" срещу временното правителство, а Кронщадското въстание на матросите срещу болшевишката еднопартийна диктатура издигнало пък лозунга "цялата власт на съветите, а не на партиите".
*
Е, у нас още в турско имало жизнени форми на бълг. общинско самоуправление и други непартийни структури на гражданска дейност - църковни и училищни настоятелства, читалища, разни дружества. Къде са те сега и защо сега почти всяка наша нововъзникваща неправителствена гражданска организация се стреми да се политизира и "партифицира"?
*
Атакаджиите, на които учения чичо доктор безвъпросно симпатизира, се обявяват "против партийната система", но самите са партия с всички мислими партизански недъзи, плюс фашистка идеология (което значи демагогия на принципа "и вълка сит, и агнето цяло" плюс националистическа истерия).
*
Но какви други форми е пробвал учения чичо доктор, който на всичкото отгоре живее в САЩ и вижда всеки ден (ако има очи) цялата вселена на американската гражданска, непартийна активност, за да изрази своите политически и граждански въжделения? И неудовлетвореност от съществуващите партии (нещо, което същствува в цял свят) - но по по-конструктивен от атакаджийския начин? Или не е лекар-общественик?

27 Февруари 2006 05:54

Манрико,

казва се: Не знам какво искам, но знам как да го постигна

27 Февруари 2006 06:04

Ха така, Фиче.
Сега остава да наречеш учения чичо доктор и м*нз*с, и всичко ще си дойде на мястото.

Редактирано от - цуцурко на 27/2/2006 г/ 06:05:36

27 Февруари 2006 06:09

По статията: чудесно, така е, и какво от това, нищо не се променя.
Имаше един холандец, който беше предложил в един от дните на март или април всички вестници да излизат с бели страници.
Защо вестника не се включи в инициативата.

27 Февруари 2006 07:15

Анализът е неуспешен опит да се оправдае с човешката природа голямото крадене в България, всички са маскари, елитите основани на натрупаното ли са бъдещето, къде е модерният елит с качества. Богат се става с качества, конкуренция в среда с правила, крадльото е клептоман, лекуват го в панделата, не му ръкоплескат

Редактирано от - Пейчо Пеев на 27/2/2006 г/ 07:34:40

27 Февруари 2006 07:44

Много ми хареса българския establishment , звучи ми като български gentlemen, то си е най-обикновена пяна.Миризлива.

27 Февруари 2006 07:56

Новото е забравеното старо, казват. Пред края на Първата световна война, в 1918 възникнала пандемия от грип. Испанката, както я наричали тогава заразила една пета от населението и взела около 40 милиона жертви, повечето мъже между 20 и 40 години, военни. Новото е, че пандемията е била причинена от птичи грип, така започнал, после се разпространил от човек на човек

Редактирано от - Пейчо Пеев на 27/2/2006 г/ 08:15:15

27 Февруари 2006 08:07

Естаблишмънтът го стряска не нещо друго , а заканите на Атака за разследване на крадльовците - Тема табу - АУУУУУ ! освен това се чуват призиви за обмяна на парите - така законът "Петканов" изведнъж ще вземе да се изпълни със съдържание ... 2 пъти - АУУУУУ , АУУУУУ

27 Февруари 2006 08:48

Първият въпрос и отговор ме харесаха. Беше нещо като попадение в десетката, наистина популизмът е враг на статуквото, на така наречения "политически истаблишмънт". Ясно е че хората вече не се примиряват с това статукво, а искат и то активно неговата промяна. А пропука ли се една стена, образно казано, връщане назад няма. Колкото и да я кърпиш тя свършва на земята.

27 Февруари 2006 08:58

Понеже и защото страницата ми е в ремонт, пускам тук едно обяснение за тукашните безобразия
............
Властта без маска
(Еволюция на образа на властта в електоралните нагласи в българското общество през 1990-2005)
През периода 19900-2005 екип от изследователи проследи еволюцията на електоралните нагласи в балгарското обществото. Бяха обхванати всички парламентарни избори от 1991 да 2005 година , местните избори през 1995 и 1999 и президентските избори през 1996 година. Основният метод на тези изследвания - симулативната игра разкрива всекидневните измерения на електоралните нагласи. Под електорални нагласи в най-общ вид се разбират очаквания, настроения и нагласи, които мотивират (или демотивират) участието на хора в изборите.
Играта поставя участниците в позиция на политика – народен представител, министър-председател, президент, който вече е избран и на когото предстои да реализира предизборните си обещания. По този начин в хода на дискусията реалният избор се проблематизира чрез сблъсъка между желаното „преди” състояние на нещата и осъзнаването на множество прегради пред това да стане реално „след изборите”. Колкото е по-голямо различието между желанието и реалността, толкова по-слаба е електоралната мобилизация на съответните партийни „програми” и „ лозунги”.
Според методически изисквания участниците трябва сами да измислят такива имена на „представяните” от тях партии и предизборни коалиции, в които би проличало ясно посланието за избирателите. Освен това те трябва да формулират своите послания на „обикновен” език, т.е. да избягват широко експонираните в публичното пространство политологически щампи и клишета. С други думи, участниците именно „се маскират” като политици, и по този начин ...демаскират реалната политика.
Трябва да отбележа, че подобен „овсекидневен” дискурс много се доближава до образността на митопоетичното съзнание на архаичния и фолклорния човек. И в този смисъл термините „маска” и „маскиране” тук имат не само метафоричен, но и функционален смисъл.
Във всекидневните представи и нагласи, разкрити в хода на игровите симулации, властта има принципно различна осмисленост. Властта тук се разбира като място, където се изпълняват най-съкровените желания на хората. И в тази смислова плоскост това е друго, различно от всекидневното пространство. „Маскираните” като политици участниците в симулативните процедури всъщност, разкриват точно тази опозиция. В огромно мнозинство от проведените изследвания те така и не успяват да изиграят ролята си пълноценно, не могат да се вживеят в ролята на политика. В тази връзка „политикът” е този, който успява да попадне във властта, ДА ВЛЕЗЕ там, като преодолява огромни трудности.
Всъщност, сюжетът на влизането във властта е и водещ – хората дискутират маршрутите и преградите, които ги делят от така желаното място на сбъдване на желанията. Едва ли тук е място за подробния анализ на тези сюжетни ходове и обстоятелства. По - важно е да се подчертае общото - „политикът” успява да влезе във властта, само ако успява да „излъже” избирателя. В игровите симулации биват пробвани такива схеми на аргументация, в които лъжата се минимизира, изтласква се като се замества с „по-реалистични” тълкувания . Важно е, че лъжата, за която у участниците няма нито капка съмнение, се изразява в термините на политологическия езиков апарат. А „реалистичното” й заместване се представя в термините на обикновения всекидневен език.
Политикът е маска на лъжа. Но защо той все пак успява? Играта показва ясна двусмиселност, наличие на два мащаба на оценката и аргументация. „Политикът” не лъже всички, той лъже противника, врага, „тях”, за да може да помогне там в политиката на „нас”, на своите подръжници.
Колегата Евтимов още пред 1995-96 г сподели, че повечето варненци, повярвали на пирамиди, вярваха че „фараоните” лъжат не тях, а другите, за да им осигурят свръхвисоките печалби.
По същия начин в игровите дискусии „ключови формули” биват изричани само за да бъдат идентифицирани „нашите” и „вашите” аргументи “за” и “против” реализуемостта на такива формули. Споровете, яростните дискусии не се водеха по съществото на засяганите проблеми, а за или против преразказа на основните „клишета”. Именно в това преразказване се конституираше линията разделяща електоралните мотиви на „наши” и „техни”.
Ако погледнем историята на изследванията, трябва да се признае, че постепенно този род идентификационни практики се отслабва. И фигурата на „политика” в играта се изтласква към периферията, а на преден план излиза другата –„управляващи”. Колкото и да е условна тази реконструкция, би могло да се твърди, че тази смяна в мизансцена на играта съвпадна с реалното започване на реформите в българското общество, т.е. след 1997 г. Властта по този начин окончателно се отдели от тук-и-сега на делника, от обикновеното пространство на живота. „Управляващите” са тези, които успяха да останат там. Те просто „обитават” това желано за другите пространство. Сменят се и игровите маски. В качеството на такива се ползват имената на конкретните политици, упражняващи властта като министри, съдии, кметове, прокурори, полицаи. Позитивното в случая е, че разговорът получи друга насока – обсъждат се по-конкретните, по-личностно оцветените качества на „управляващия”. Напреженията не отслабват, но се свързват с други акцент. Управляващите или не могат или не искат или крият начина по който са успели да останат във властта, да управляват. Понеже те вече не се нуждаят от електоралната подкрепа и налагат своите интереси, безоснователността на тяхното присъствие във властта подрива доверието в техните действия като управляващи.
„Политикът”, който се идентифицира като „наш представител във властта” ставайки „, управляващ” скъсва тази символна връзка и зависимост ...без да докаже, че има право на това.
Единствения аргумент, който оправдава действията на управлаващия е неговата сила, неговата способност да действа въпреки обстоятелства, дори въпреки обещанията, които той е раздавал в качеството си на „политик”. Всъщност управляващият сваля маската и се представя като такъв – груб, егоистичен и алчен. Във варианта на Софиянски – особено хитър, особено ловък, т.е. пак именно силен в хитростта. В тази еволюция, забелязана в изследвания още по време на местните избори през 1995 г. управляващият се налага чрез демонстрация на силата на своите желания. Дискутират се имотите, проектите, в които участват реалните управляващи, но в една семантична модалност – „ех, колко успяха да откраднат”.
Би могло да се говори за връзката между смяната на централните роли в игровите симулации с процеса на задълбочаване на кризата на партиите в българската политика. Но не само.
В игровото пространство се очерта още една твърде интересна ролева позиция, тази на „държавника”. „Държавникът” представлява държавата. Във всекидневния дискурс държавата и властта започнаха да бъдат разделяни още през 1991 година в играта „На следващия ден след изборите” . Към 1995 и особено към 1996 година държавата окончателно била лишена от каквито и да било властни прерогативи и „държавникът” остана кух персонаж. В играта през 1996 това се изрази във формулата, предложена от самите участници - П.Стоянов се избира не като президент а като ..и.д.царя. Но фигурата на „държавника” се появява и като спомен за „преди”. Това е ..мъртъв държавник, държавник, смъртта на когото означава смъртта на държавата. Нейната абдикация от властта.
Ако говорим за „маската” в този контекст, то държавникът е маска на „импотентната”, безсилната държава, властта на която няма никакъв потенциал да решава проблемите на обществото. „Мъртвият” държавник, обаче не е мъртвец във физиологичен или символичен план. Той омаскарява силата на реда, делигитимира закона и нормата. Защото законите или са мъртви, или са фалшиви, но и в единия и в другия случай - неработещи.
Има и още един символен план на „държавното” присъствие в игровите симулации – ретроспективен и носталгичен. Но за разлика от „политика”, игровият „държавник” със своята отвъдност и импотентност демотивира електората. Идентификация с „бившия държавник” се оказва израз на апатия и разочарование.
Четвъртата активна игрова позиция, присъстваща в изследвания през целия период е тази на „силната ръка”- на желания „герой”, който с един удар ще победи враговете и ще установи ред и ще върне сигурност. В еволюция на електоралните нагласи, визирани в изследванията героят се появява много рядко и за кратко. Трябва да се каже, че ние визирахме в качеството на такъв „герой”, реално разигран в играта само Симеон ІІ. Иначе героят присъства като фон, като скрита някъде, но така желана „силна ръка”.
Около мотива за силната ръка се дискутираха главно темите за реда, за борба с корупцията, за наказание на виновните и овъзмездяване на онеправданите. Тази тематизация очевидно възпираше механизма на персонификацията, на издигането на конкретния кандидат на ролята на „силния човек” в играта.
В последната предизборна игра, проведена през декември 2004 година аргументацията, свързана с образа на „силната ръка” съществено се измества в областта на националното самосъзнание и търсене на виновния сред чужденци, малцинства и се концентрира върху критика на Ахмед Доган и ДПС. Тогава тези настроения не получиха игрови персонификации. Но в реалните избори Волен Сидеров успя да изпревари много традиционни партии именно на вълната на подобен род настроения в цялото общество.

Редактирано от - Минавам от тук на 27/2/2006 г/ 09:20:09

27 Февруари 2006 09:04

Поръчка-а-а-!

27 Февруари 2006 09:15

Всичко е бизнес, да, всичко се купува и продава и си има цена, да, ами тогава малко да разкажа, търговец на възраст продаде някога почти на половин цена нова видеокамера 8мм, било първата му сделка за деня, искал да му върви

27 Февруари 2006 10:22

Отговорите на Александров очертават ясна теза - статуквото в България е имитация на правова държава, която се руши и накрая ще завърши с трагична нацианалистическа еуфория. Вината за това е на елита- неморален, корумпиран, предателски. Това обаче е само част от истината. Аз бих казал и другата, по мащабната половина от "тайната": българската култура е част от Византийския културен модел с всички произтичащи от това последици.

27 Февруари 2006 10:27

Нинам къде абулафия откри набеждаване на елита за първопричина на злото, аз не виждам такова нещо. Изобщо ако се търсят виновни в днешното общество неизбежно се стига до въпроси в стил "кокошката или яйцето?" — елитът ли е изначален виновник или обществото, неспособно да излъчи по-добър? Безсмислено е да се търси такъв отговор, в крайна сметка едното моделира и предизвиква другото и обратно, а къде е началото няма особено значение.
.
Ако трябва да класираме проблемите по важност обаче, по моему най-значим е липсата на доверие към правилата изобщо и институциите като техен осъществител. Много съм съгласен с Фичо за липсата на гражданско действие, каквото наистина е имало по тия земи, но липсва през втората половина на миналия век. Но причината да продължава да липсва е недоверието (при това с основание) към правила и институции, и апатията, породена от усещането, че нищо не може да се промени.
.
Рушенето на доверието към институциите не е от вчера, от много години къде неволно, къде умишлено се насажда усещането, че човекът на върха на пирамидата е всезнаещ и всеможещ; така селяните пишеха писма до бай Тошо, че искат например да им се оправи пътя до селото. Симптомите са същите и сега, кой ли не пише до президента с надеждата като с магическа пръчка да му бъдат решени битови проблеми. В тази връзка Б. Борисов е ярък пример за умишлено и целенасочено рушене на вярата в институцията, за сметка на вярата в личността. Той винаги се стреми да създаде усещане за тъждественост между собствената си личност и институцията, която ръководи, като не пропуска да се разграничи от провалите. Този модел вреди.
.
А какво да се прави? Не зная дали от това състояние на резонанс може да се излезе без силно сътресение — може би не. Единят път, който будеше надежди, беше процеса на присъединяване към ЕС — очакването беше под външен натиск да се предизвикат съществени промени. Е, не стана, всичко което можеше да е изимитирано, е изимитирано. Донякъде парадоксално, но ми се струва, че единственият друг път е чрез ярки личности, но не рушители, а създатели на системи.
.
И отново да видим, сега може ли да отговорим "кой е виновен"? Еми комунягите бе, комунягите, дето разрушиха местното самоуправление!

27 Февруари 2006 10:41

Неизбежно е, когато пропагандираните ценности като демокрация, либерализъм, пазарна икономика и прочее не сработват, да се търси друг вариант.
Всеки в тази държава усеща на гърба си несработването на тези модели вече 15 години.
Какво иска Харалан Александров и подобните му от хората?
Да продължават да търпят настоящата грозна ситуация?
Само защото на Харалан Александров и подобните му не се харесват Волен Сидеров и Бойко Борисов?
Защо Харалан Александров и подобните му не предложат те някой подходящ модел, ами само критикуват от удобна странична позиция?
От 2001 г. сме свидетели на това как българският гражданин, в качеството му на избирател, търси алтернатива на управляващата върхушка, която той вижда като причина за състоянието на нещата.
Прочее, той още от 1998г. беше недоволен от това, че след като се стабилизира финансово държавата, нищо не се направи за да се осигури икономически ръст и оттам растеж на доходите.
Резултатът беше разгромният избор на НДСВ.
Но и НДСВ се провали.
Е, какво искат Харалан Александров и подобните му - хората опитаха демократичните и приемливи, според такива като Харалан Александров и подобните му алтернативи.
Сега вече искат и търсят по крайни средства!!!

27 Февруари 2006 10:42

Олеотвориочички и се поинтересувай какво е византийски културен модел. Мога и да услужа ако искаш. Тогава ще видиш че в твоя текст описваш следствия от този модел, превърнати в характеристики на българското общество много отдавна. Що се отнася до Харалан Александров, той очевидно набеждава елита като виновник, оповавайки се на фройдистките тълкувания за аналогията между свръхаза и егото при индивида от една страна и елита и масите в социалната психология от друга. Чети с отворени очи.

27 Февруари 2006 10:48

В крайна сметка - крайните ситуации изискват крайни решения.
А нима не е крайна ситуацията, в която е станало ясно, че каквото и да направиш чрез механизмите на демокрацията, все няма полза и е все губещо???
Е, тогава се обръщаш към недотам демократични методи, партии, идеи.
За момента Борисов (като символ на твърдата ръка) и Сидеров (от позицията на национализма) обират тези тежнения на обществото.
Няма спор, че и двамата си имат множество слабости - Борисов само говори, а нищо не прави , а Сидеров пак само говори, но не само че нищо не прави но и нищо всъщност не казва. Това определя и относително по силната позиция в личностно харесване на първия спрямо втория.
Но въпрос на време е и появата на личност от типа на Пиночет (да речем) или Ататюрк, която да има не само желанието, но и волята да извърши нещата, които трябва да бъдат извършени в тази ситуация, за да се оправи положението.
Просто ситуацията е благоприятна за появата на такава личност и историята сочи че в такива ситуации такива личности се появяват неизбежно.
Мнозина чакат с нетърпение това.

27 Февруари 2006 10:50

Агитпропска дописка, затова е много силен напънът да се маскира като продукт на чисто научен анализ. Е, не е лесно при запазени остатъци от съвест да си се цанил за нещо като дайнов и райчев.

27 Февруари 2006 10:51

Минаващ оттук, много е интересно! И няма елементи на пропаганда.

27 Февруари 2006 10:57

В този Български Институт за изследване на човешките отношения май не говорят на български...Друг е въпросът някой ползува ли продукта , който те произвеждат?

27 Февруари 2006 11:11

Хубави и верни думи, но в средностатистическото око изглеждат помпозни, наукообразни и въобще неестествени. Т.е. това, че са верни, вече спира да има значение. Та както и за всичко друго и тука следва да се има предвид, че много неща на тоя свят се крепи на привидности и фикции. Атака не е първата привидност в българския и световен политически опит. При нея (както и при цара през 2001) става въпрос за концентирана привидност - привидност в почти завършен вид. Правилно г-н Харалан сравнява политическия процес с любов, флирт и прочие. Че кой не обича да му се обясняват в любов, ако и да те лъжат. Дето братята сръби викат "Како ме лепо лажеш" И за проститутката е много на место сравнение. То пак е вид лъгане, ама в случая по-скоро сам се лъжеш. Ама пак е лепо, поне докато не се прибереш след сеанса и не легнеш в собствения си пуст креват.
Аз всъщност искам да кажа неколко думи за властта като феномен. Първо по-силен наркотик от нея не е познат на човечеството. Само невкусилия властта е склонен да възприема идеологии за устройство на обществата и за реализация на власт в чист, добронамерен и водещ до рай на земята вид. Склонен да повярва, че е възможна радикална и коренна промяна чрез бърза смяна на персоналния състав с изцяло нов като нагласи и умения. Забравят непреодолимите сходства в човешката психика. Второ в страни и общества, където липсват традиции в излъчването на елит и липсват правила за контрола върху него е неминуемо да липсва не просто доверие в него, а той просто да бъде отхвърлян като такъв и разбира се силно мразен. Омразата е ирационално на 100% чувство и никакви мъдри слова не могат да разубедят мразещия. Трето властта се осъществява от хора, които не се отличават от нагласата си към нея от тези техни сънародници, които не я осъществяват. Като практики зависи от личните качества на конкретния индивид.
Стана дълго и ще продължа, ако не ме домързи.

27 Февруари 2006 11:21

Абе да няма днес слънчеви изригвания или друг някакъв природен феномен? Необичаен брой смислени мнения има.

27 Февруари 2006 11:24

Сгугню, Параграф

27 Февруари 2006 11:30

Аз криво ляво стигнах дотук, ама тук се запецнах и тук си и останах.
Хич не разбрах въпроса.
А иначе и тоз Харалан ли е не може да даде визията за новия свят, ограничен му е кръгозорът, има двумерно мислене и не е ...индигов.

_________________________________
reductio ad absurdum: нема пари-проблем; има евромилиарди-пак проблем; на крив *** вълната му пречи

27 Февруари 2006 11:34

Каруцар, а по твоему може ли да има "добра" и "лоша" привидност?

Редактирано от - олезатвориочички на 27/2/2006 г/ 11:35:45

27 Февруари 2006 11:34

След като изчетох статията, мога да кажа:
- хараланизатори от всички страни, обединявайте се!
- непротивохараланизаторствувайте!
- хараланизацията - детската болест на сидерализацията
- харалан харно не храни, но горко му който го няма
- харалан харалана избива
- всеки харалан на свой крак
- като ми хараланееш, кой ли те слуша

27 Февруари 2006 11:58

каква е тази специалност социална антропология? а културология?
аз сам толкова много у4ен ама за такива науки за пръв път 4увам. сигурно се изу4ават само ж нов булгарски унуверситет.

27 Февруари 2006 11:59

В конкретно българския случай имаме един много тежък синдром на структурата на общността, в която преобладават неудачници, аутсайдери и простаци. Колкото за неудачниците отбелязвам, че това е личностно изживяване, най-често като жертва, което не е обвързано с реализацията на лицето в професионален план - демек някой може да е прекрасен отговорен лекар или архитект, но да се чувства жертва и лузър в обществен план. Това се подсилва от напълно 100% оправданото усещане за липса на справедливост и както беше изтъкнато за липса на правова държава. Тази липса обуславя и зациклянето в процеса на модернизация на страната. Самата модернизация и демокрация съществуват като гротеска, т.е. са грозни имитации и оттук идва и девалвацията им като ценност в съзнанието на индивидите. Демокрация и модерност на практика липсват, но населнието ги отхвърля, гаче е живело 3 века в демократична държава. Този парадокс е типичен български и заслужава сериозно изследване. Неминуемо е при всеки индивид чувстваш себе си като жертва да търси и виновник, комуто да стовари вината за състоянието си. Логично е да има и хищници и мършояди, които да експлоатират тези чувства и нагласи и да сочат с показалци и средни пръсти наляво и надясно виновници и да обясняват на страдащия, че го обичат с целото си сърце (виж предния постинг). Ефектът се подсилва от липсата на механизми за защита на обществени интереси, твърде съмнителната имунизация на обществото (ако въобще тая аморфна маса може да бъде наречена така), липсата на стабилни авторитети (от тука идва люшкането и делегиране на доверието за кратки периоди на напълно неподходящи лица, както и чакането на месия, което е характерно за неразвити общности), неуменията за сдружаване и т.н. Перспективата за политическо представителство на недачниците е формално-логично абсурдна, но практически напълно постижима в рамките на тежкоболедуващото общество. Разбира се малко са тези, на които да им е ясно, че на този, който се изживява като жертва и е насъбрал горчилка от собтвени неуспехи и обективни неудачи, произтичащи от калпаво управление, власт не бива да се предоставя, защото това е по-голямо бедствие от земетресенията. Ще попитате защо.. Ами защото ще я използва за терапия, какъвто не е смисъла на властта...

27 Февруари 2006 12:03

Кайли, индигото е скъпа стока, индийци ли индианци ли го беха открили, с него хляба са си вадели, кой си нема.....златни кокошки купува и аларма Донки Дуууу, егати държавата щом тия тайни цървули....

Редактирано от - Пейчо Пеев на 27/2/2006 г/ 12:18:03

27 Февруари 2006 12:38

Вярно е, че така за вестник не се пише (малко извинение е, че това е интервю, а не статия), че в говоренето прозира неизживяна книжност (четат се чужди книжки и техните схеми се налагат върху родната действителност – стара либерална болест), отдето идват и проблемите с терминологията, която авторът не превежда на разбираем език, защото не се чувства достатъчно уверен при отдръпването си от сигурните книжни схеми. Но иначе анализът е точен и в стегнат и системен вид описва вярно ситуацията. Липсват му обаче двете времеви измерения – миналото (защо стана така?) и бъдещето (какво ще става занапред и може ли да се направи нещо смислено и от кой?). Публиката обаче иска и нещо повече – желае да чуе конструктивно предложение за решаване на вярно описаните проблеми. Не знам защо обаче всички са убедени, че щом има проблем, за него няма как да не се намери решение?! При данните за толкова рухнали цивилизации (за цялостен преглед вж. книгата на Jared Diamond – Collapse: How Societies choose to Fail or Succeеd), които са загинали поради несправяне с проблемите си, защо не допускате възможността, че българските проблеми може и да нямат решение (предвид наличните, особено човешки, ресурси) и след сегашната агония ще се стигне до гибел?

27 Февруари 2006 12:41

Волен Сидеров - съвременният Левски1[/red]
Защо крадливите лумпени не приемат , че във всички времена се раждат хора като Левски и крадци като Велчев, Паси Шулева... Това е закон за баланса : топло-студено, светло-тъмно, добро-лошо и т.н.
Най-точно го усещат онеправданите а не охранените тюфлеци!

Редактирано от - bot на 27/2/2006 г/ 12:44:44