Американците не искат каубоите да са гейове - проплака съсценаристът на "Планината Броукбек" Лари Маккартри след церемонията по връчването на 78-ите награди "Оскар".

Всъщност поводи за оплакване нямаше. Тази година Академията не излъчи голям победител и статуетките бяха разпределени на принципа "за всекиго по нещо". Ако някой е бил изненадан, това са продуцентите на нашумялата гей-драма. С 8 номинации в основните категории и



умопомрачителните 49 отличия през този сезон,



"Планината Броукбек" се очертаваше като фаворит на финалната права.

6500-те членове на Академията обаче затвърдиха навика си да изненадват в последната секунда. Както миналата година измъкнаха лаврите под носа на "Авиаторът", за да окичат с тях далеч по-скромния "Момиче за милиони", така стана и тази пролет. Най-престижното отличие - за най-добър филм на 2005 г. - спечели далеч по-скромният "Сблъсъци".

Филмът на дебютанта Пол Хагис, считан от някои за пладнешки грабеж на идеите от "Магнолия" и "Кратки моменти", взе и "Оскарите" за оригинален сценарий и за монтаж. Макар и новак в режисурата, тв ветеранът Хагис не е непознат на Академията. Миналата година бе номиниран за оригиналния сценарий на "Момиче за милиони". В известен смисъл той и тогава победи, защото филмът на Клинт Истууд се окичи с четири престижни "Оскара".

Макар че "Сблъсъци" е независим филм, заснет със скромния бюджет от 7 милиона долара, и този тираж на най-престижните филмови награди не можа да се отърси от обвиненията, че изборът на академиците е



диктуван предимно от политически съображения



Този път модната тема не беше за Втората световна или холокоста, а за расовите предразсъдъци и търпимост. Историческият конфликт между евреи и палестинци в "Мюнхен", призраците на макартизма в "Лека нощ и късмет" и биографичният разказ в "Капоти" са все мотиви, лесно печелещи симпатии от журитата. Но тази година друг удари джакпота.

Все пак не може да се каже, че хомосексуалистите бяха подминати. "Планината Броукбек" също взе три награди - за режисура на Анг Лий (номиниран преди това за "Тигър и дракон"), за адаптиран сценарий (по романа на Ани Пру) и за музика. Този филм българската публика все още не е имала възможност да оцени. Той не е прожектиран у нас и единствено феновете на пиратските торенти по интернет могат да свидетелстват дали "меките китки" са високо изкуство или просто поредната слабост на Холивуд.

А че са слабост, нямаше съмнение. Носителят на "Оскар" за главна мъжка роля тази година си го



спечели именно с ролята на гей



Филип Сиймур Хофман се превъплъщава в писателя Труман Капоти в едноименния филм. Известно е, че авторът на "Хладнокръвно" и "Закуска в Тифани" е предпочитал собствения си пол. По този повод водещият Джон Стюарт поднесе на залата поредната си дебелашка шега: "Капоти нарушава табутата, защото показва на Америка, че не всички гейове са мъжествени каубои. Някои от тях са хилави нюйоркски интелектуалци."

Действителна личност е и героинята, която донесе "Оскар" за главна женска роля на Рийз Уидърспуун. Актрисата спечели първата си академична награда, изигравайки кънтрипевицата Джун Картър-Кеш в Wlak the Line. Биографията на Джони Кеш е един от най-хубавите филми на изминалата година, но това си остана единственото й отличие. Реално съществуваща фигура е вдъхновила и героя от "Сириана", който спечели на Джордж Клуни първия му "Оскар" за поддържаща роля. Прототип на образа е бившият агент на ЦРУ Робърт Баер, по чиято книга е създаден филмът.

Фиктивен е единствено персонажът на Рейчъл Уайз във "Вечният градинар" - въпреки че филмът е заснет в полудокументален стил и се занимава със също тъй актуалните проблеми на Третия свят. Британската актриса (в напреднала бременност) спечели за поддържаща женска роля в адаптацията по роман на Джон льо Каре.

Три награди спечели и "Мемоарите на една гейша" - красив, но кух филм. Те са все в категориите "око да види" - за операторска работа, костюми и декори. С три отличия в техническите категории е и "Кинг Конг" (визуални ефекти, звукови ефекти, смесване на звук).

В не толкова експонираните категории изборът беше безупречен. Шедьовърът "Походът на императорите" спечели за документален филм, а "Уолъс и Громит" е най-добра анимация. Южноафриканското кино отбеляза успех с "Цоци", който спечели "Оскар" за чуждоезичен филм.

Критиците в САЩ побързаха да напишат, че "истинският победител на 78-ата церемония всъщност са нискобюджетните филми, разглеждащи сериозни теми". Вярно е, че двамата големи победители са с



бюджети, два-три пъти по-малки от хонорара на Том Круз



Истината е обаче, че в такива моменти просто лъсва немощта на "официозния" Холивуд. Мейджърските компании просто не успяха да предложат нищо свястно за гледане тази година. Това е и причината филми за пингвини да печелят по-високи приходи от суперпродукции на стойност 100 милиона долара. Тайванецът Анг Лий, бразилецът Фернандо Мейрелес, канадецът Пол Хагис, французинът Ив Жаке, новозеландецът Питър Джаксън - и нито един американец - са създатели на титулуваните тази пролет филми.

Може би затова Академията реши да потупа по рамото един от големите живи американски режисьори. 81-годишният Робърт Олтмън пет пъти е номиниран (за "Военнополева болница", "Нешвил", "Играчът", "Кратки моменти" и "Госфорд парк"), но никога не е печелил "Оскар" за най-добър режисьор. Затова сега решиха да го компенсират със статуетка за цялостно творчество. "Май ми връчихте почетен "Оскар" прекалено рано. Остават ми още 40 години", засмя се ветеранът, комуто преди 11 години е трансплантирано сърце от 30-годишна жена.