"Ние сме едни от първите, които разгледахме проблема с парите на диктаторите, докато други финансови центрове, като Лондон например, все още не правят нищо. Съгласни сме да приемем обективните критики, но не и едностранчивите", заяви швейцарски магистрат, с което изрази раздразнението си спрямо клишетата, които продължават да битуват по адрес на Швейцария и нейните банки.

Когато позициите на някой диктатор се разклатят или ако той бъде прогонен от власт, всички погледи продължават винаги да се обръщат към Женева, Цюрих и Лугано. Така стана и след атентатите в Ню Йорк и Вашингтон на 11 септември 2001 г. - съвсем несправедливо заваляха хапливи упреци към швейцарските финансови центрове, че прикриват основните финансови канали на терористите. Така или иначе по отношение на



незаконните богатства на видни личности



Швейцария е натрупала много пасиви. Многобройни са онези, които са укрили тайните си богатства в нейни банки.

Скандалите следваха един след друг: Муса Траоре в Мали, Мобуту Сесе Секо в Заир, Беназир Бхуто в Пакистан, Нурсултан Назарбаев в Казахстан, Сани Абача в Нигерия, бившият интендант на Кремъл по времето на Борис Елцин Павел Бородин, Жозе Едуарду душ Сантуш в Ангола, Карлос Менем в Аржентина... Разтърсена през 1995-2000 г. от скандала с обявените за безстопанствени еврейски фондове, Швейцария се видя принудена да поправи имиджа си, приемайки нови закони, сред които закона срещу прането на пари през 1998 г. Тя започна да търси и решения за другите "чувствителни" фондове.

По инициатива на прокурорите Бернар Бертоса и Карла дел Понте в Женева и Берн беше задействан механизмът за правна взаимопомощ между държавите. Започнаха разследвания, стотици милиони долари бяха блокирани. Банкерите вече са задължени да познават реалния бенефициент на всяка сметка, в противен случай рискуват наказателно преследване. Освен това е спуснато разпореждане да се проявява



съмнение към т. нар. ПЕП (политически експонирани персони) -



всякакви президенти, министри, висши чиновници и техни близки, които навремето бяха така добре обслужвани.

През 1997 г. беше създадена работна група за ПЕП, обединяваща дипломати, следователи и магистрати, оглавявана от министерството на външните работи. "Швейцария вече имаше възможност да блокира много бързо парите - само след най-просто телефонно обаждане, преди да е отправена официална молба за правна взаимопомощ. Озовахме се със стотици милиони конфискувани долари. Трябваше обаче да се намерят други решения, за да бъдат върнати тези пари на държавите, от които са били ограбени", спомня си Роберто Балдзарети, съветник на министърката на външните работи, който тогава е бил пряко свързан с тези въпроси.

На първо време множеството досиета напредваха бавно или оставаха в мъртва точка. Парите застояваха в банките. За да се деблокира ситуацията, Берн реши да разкрие нови юридически пътища, започвайки преговори с няколко от засегнатите държави и организирайки международни семинари за незаконните авоари на ПЕП.

Случаят с нигерийския диктатор генерал Сани Абача, който от 1993 до 1998 г. изпразни касите на страната си и депозира в швейцарски банки над 700 млн. долара, беше уреден след преговори, продължили години. През септември 2005 г.



458 млн. долара бяха върнати



на новите власти чрез Световната банка под формата на финансиране на проекти за развитие.

През ноември по силата на споразумение, което беше подложено на доста критики, Ангола успя да си върне 21 млн. блокирани долара остатък от скандална афера с рушвети, свързани с пазара на оръжие и руско-анголския дълг. Условието беше тези средства, които бяха внесени по сметка на Швейцарската национална банка, да бъдат използвани за обезвреждането на мините в страната под строгото наблюдение на швейцарската дирекция за развитие и сътрудничество.

Берн възнамерява да сложи край и на вече старите проблеми с хаитянския диктатор Жан-Клод Дювалие и с Мобуту Сесе Секу от Заир, чиито "малки" съкровища в Швейцария продължават да са блокирани (респективно по 4,8 млн. евро и 6,4 млн. евро). Парите трябва да бъдат върнати на съответните страни чрез хуманитарни проекти.

Едни от най-важните преговори в момента са за "казахстанските фондове", блокирани от 1999 година. Част от тях - 90 млн. долара, - за които беше установено, че произтичат от петролни подкупи, предназначени за клана на президента Нурсултан Назарбаев, може да бъдат върнати и предоставени за "социални нужди" посредством международна финансова институция. И в този случай формулата на възстановяването на сумата е прагматична, за да се заобиколят юридическите трудности.

В случая с Абача



Швейцария се съгласи за първи път да върне средства,



за които се смяташе, че "явно произтичат от незаконни източници", без нигерийското правосъдие да е длъжно да предостави предварителна присъда, каквито са изискванията. След това, позовавайки се на изказванията срещу корупцията на нигерийския президент Олусегун Обасанджо, Берн успя да издейства съгласието на различните страни, за да може възстановените суми да бъдат разпределени чрез Световната банка и предоставени на програми за борба с бедността.

Това е важна премиера в сферата на правната взаимопомощ, тъй като Световната банка все още не бърза да приеме контрола над предоставянето на средства с незаконен произход. В случая Абача, при който бяха отклонени 2,2 млрд. долара, Швейцария първа сезира и възстанови откраднатите пари, докато 1 млрд. долара от тази сума преминаха през английски банки, но нищо или почти нищо от тях не беше блокирано.

Виктор Ваврика, който е натоварен с въпросите за ПЕП в швейцарското министерство на външните работи, припомня, че благодарение на усилията на страната му задължението да възстанови парите от корупция на страната, откъдето произтичат, е вписано в Конвенцията на ООН за борба с корупцията от 2003 г. "Този текст обаче не уточнява конкретните подробности около възстановяването на парите, докато отдавна съществуват



точни правила за разпределянето на парите от наркотрафика",



подчертава Ваврика. Той отбелязва, че "в това отношение вече Швейцария може да сподели своя опит".

Не всички са съгласни с това виждане. Жан-Клод Юо от швейцарската неправителствена организация "Декларация от Берн" съжалява, че уреждането на анголския случай е станало за сметка на по-нататъшното продължаване на разследването в Женева. Предполагаемите сметки на президента Душ Сантуш (56 млн. долара, управлявани от банка в Женева) бяха освободени и предоставени на разположение на държавния ръководител под претекст, че се намират на сигурно място и са "физически защитени" във филиал на Кайманските острови. Освен това беше решено, че парите, внесени в сметките на други анголски управници, произлизат от законни фондове.

Източник, запознат с това досие, отбелязва, "че е много добре парите на диктаторите да отиват за хуманитарни проекти. Според него обаче "по отношение прилагането на закона против прането на пари положението е направо смешно. Моралът на системата се състои в следното: продължавайте да внасяте парите си при нас, а ако ви хванат, в най-лошия случай рискувате да финансирате хуманитарни проекти".



---каре---

През 70-те години етиопският "крал на кралете" Хайле Селасие и шахът на Иран вероятно са държали милиарди долари в швейцарски банки. Тези милиарди никога след това не бяха открити, тъй като навремето швейцарските власти оставиха без последствие молбите за взаимопомощ, внесени от държавите, станали жертва на отклоняване на средства. През 80-те години стана въпрос за богатствата, натрупани от няколко бивши президенти: на Румъния - Николае Чаушеску, на Панама - Мануел Нориега, на Хаити - Жан-Клод Дювалие, на Сомалия - Мохамед Сиад Баре и на Южна Корея - Ро Де У. Но поради липсата на закон срещу прането на мръсни пари твърде малка част от съмнителните суми беше разкрита - едва няколко милиона долара.

Единственото голямо изключение бяха скритите 358 млн. долара на Фердинанд Маркос. Бившият филипински президент беше избягал и се укриваше, поради което швейцарското правителство заповяда да бъдат замразени авоарите му. По онова време това решение се смяташе за голяма премиера. Всъщност международната корупция,свързана главно с управлението на диктатори, започна да излиза наяве от средата на 90-те години.