"Когато сганта прегърне един мит, очаквайте клане или още по-лошо - нова религия."

Емил Чоран

Ако Отечеството беше човек, този човек щеше да послуша-послуша безбройните обяснения в любов по негов адрес, щеше да погледа резултата, след това щеше да завърти пръст покрай слепоочието си, па би станал и би си отишъл.

Но понеже Отечеството е част от нас, както и ние от него, няма къде да се дене. И търпи всичко.

В името на Отечеството едни одържавяват, а други приватизират. Едни търсят покровители на Изток, други - на Запад, а трети - сред собствените възпалени глави. Едни подхващат националноосвободителни войни, а други - в името на същото Отечество - съдят първите за национални катастрофи.

Все в името на Отечеството едни веят трикольори и викат на възбог колко го любят, а други веят по-големи трикольори и го любят с още по-силни викове. Това не пречи първите и вторите примерно в един момент да се намразят. Почти колкото Иван-Шишман и Иван-Срацимир някога.

Което си е малко чудо, но покрай любенето на Отечеството е пълно с чудеса.

Аз лично, признавам, в тия дебри се обърквам.

Опаковките на политическите вафли с патриотичен пълнеж стават все по-разнообразни. Лидерът на едни, които са демократи за силна (леле!) България, нарече преди време едни други, които са изцяло за България, хем по-силна отвсякога, "отровен двойник." Президентът ни, който прокламира, че всичките му усилия са за България, патронира все повече патриотични инициативи напоследък. И като че главната му грижа е да подчертае трикольора на своята вафла, особено предвид близките избори. Лидерът на "отровния двойник" пък вмени на президента преди месеци, че е "момче за поръчки на Аамед Доан". А самият г-н Доган се тури между върлите български патриоти и взе да показва Левски на стената в кабинета си. За софийския кмет да не говорим. Той стои в такава поза: "Аз сам по себе си съм една силна България. След юни ще видите!" Певци, историци, директори на музеи, вестникари и романтични читалищни дейци сякаш са заети да търсят доказателствен материал за находчивото "прозрение" на ректора на Шуменския университет Д. Добрев:



"Българинът се е появил по тия земи преди човека"



Е, как да не се чудиш? Толкова патриоти - обичат едно и също, пък помежду си се хапят нелюбезно като прасенца край цицка...

Ай-ай, не е хубаво.

Но е разбираемо: къде другаде да се хапеш освен край цицка.

Президентът нарече веещия националистически лозунги политик "слаб", но го отдавам на хапенето. Всъщност повечето политици усетиха тенденция. И като хора с тренирана интуиция за яхване на тенденции бързат.

Истина е, че съвсем обективно се пробуди чувството за национална застрашеност. Такова чувство винаги се буди по индукция - национализмите се разпалват и подхранват един други, а халтавото законоприлагане обезверява хората и буди бесовете им. Пък масовата сиромашия довършва останалото.

Чувството за национална застрашеност е полезно, когато е навременно, и неговите плодове са важни за националното оцеляване.

Но ми се ще това да води до повече разум и усърдност в работата и образованието, а не до дирене на вожд и поводи за улични дефилета. Историята уви по-често е виждала второто - като по-лесно.



А ангелите и бесовете в тази игра толкова си приличат,



че мнозина ги идентифицират прекалено късно.

Да речем, ако желаеш възхода и добруването на Отечеството си, нормално ли е да искаш то да има армия, по-силна от на комшиите?

Нормално е.

А нормално ли е да искаш повече негови граждани да имат работа и самочувствие?

Нормално е.

Нормално ли е да им направиш по-хубави пътища и за всички да има коли, а не само за елита и богатите?

Нормално е.

Нормално ли е да те ядосват чуждите елементи, които имат различни обичаи, език и вяра, но си живеят тук, а някои дори нахално забогатяват?

Ми при условие че за теб и едноверците благините не стигат, и то е нормално.

Нормално ли е да искаш да присъединиш земите, заселени с твои хора, към Отечеството-Майка?

Че да, нали.

Нормално ли е да ги анексираш с такава цел?

Е, чак дотам не, но ако си по-силен, хм...

Нормално ли е да натикаш циганите, евреите и непълноценните в газови камери?

Ааа, това не, сакън, то е фашизъм и геноцид... ще ни съдят... БЕ, ТИ КАКВО НИ МАНИПУЛИРАШ, ГАД ХИТРА!

Но всичко по-горе го е искал Хитлер. И го е направил. Та питам: кога нормалното става ненормално? Как нормалната любов към отечеството попада в ръцете на ненормалник?

А от нормален народ става ли ненормална тълпа? От едно и също тесто ли са? В какво е разликата? Има ли изобщо разлика, или е въпрос на гледна точка и класова принадлежност?

То и Яворов като че е мислил над въпроса:



...Не е за него дума! - говоря за тълпата,

за пъстрата оная, що пъпли по стъгдите,

и празна се прозява: загледай се в лицата,

не са човешки - вълчи... Вълка - удри в зъбите!



За себе си все пак да кажа - винаги ми е по-симпатичен гражданинът, който казва "моля" и "извинете", чете книжки, мие си зъбите, не краде и си гледа работата, отколкото гражданинът, който цял ден псува "ония мръсници горе" в кръчмата, вечер си бие жената, а нощем тайно отмъква нещо - я гора, я ток, я скрап...

Дори ако вторият вика "България!" силно, а първият се смущава.