Високопоставен чиновник дава лиценз за определена дейност на голяма частна фирма, а веднага след напускането на държавната служба става директор в нея.

Шеф на държавна компания за продажба, поддържане или отдаване под наем на имоти неочаквано подава оставка и оглавява частна фирма с подобна дейност.

Високопоставен съдия, прокурор или следовател става адвокат в същия район, в който е правораздавал, обвинявал или разследвал бандити.



Това са съвсем конкретни примери от последните няколко месеца. В тях няма нищо незаконно, но определено има нещо неморално заради възможния конфликт на интереси и твърде големия корупционен потенциал. Защото не е естествено години наред едно лице да има достъп до секретна информация, да има правомощията да се произнася по преписки с материален интерес за милиони левове и накрая да се окаже на работа в едно от тези частни дружества без никакъв санитарен период.

Темата за възможния конфликт на интереси при държавните служители стана особено модерна през последните 3-4 години. Множество проекти, конференции, семинари родиха промени в закона за администрацията и в закона за държавните служители. Според тях всяка година чиновникът е длъжен да декларира какви фирми имат роднините му по права линия, до 4-а степен по съребрена линия и до 3-а степен по сватовство. В тези графи влизат синове, дъщери, бащи, майки, братовчеди, балдъзи, зълви, девери, сватове, снахи, шуреи и т. н. Освен това държавният служител би трябвало да обявява дали негови роднини осъществяват дейност в областта, в която той работи и съответно да не участва при вземането на решения, засягащи интереса на свързаните с него лица. Въпросните декларации се добавят към досието на държавния служител. При неверни данни чиновникът може да бъде уволнен във всеки един момент.

Друг е въпросът, че



това задължение не важи за министрите,



членовете на политическите им кабинети - зам.-министри, началници на кабинета, пресаташета, парламентарни секретари, както и за областни управители и техните заместници, за шефовете на държавни агенции. А много често именно те участват в комисиите, провеждащи търговете за обществени поръчки. Гаранция, че всички тези мастити началници не избират свои "роднински фирми", няма. Пък и никой не се интересува от нея.

Факт е, че има много нормативни актове, включително и международни конвенции, които забраняват всякакви забрани относно свободния избор на професия. В същото време обаче има и много ограничения при заемането на определени длъжности. Така например никой не може да стане държавен служител, ако има частна фирма, ако няма висше образование и необходимата квалификация, ако няма чисто съдебно минало и т. н. Най-малкото и затова няма проблем да се въвеждат



ограничения и при напускане на държавната служба



Подобни опити плахо бяха направени по отношение на класифицираната информация и на служебната тайна - те не могат да бъдат разгласявани от служители, на които такива данни са станали известни по служба. Ограниченията обаче са твърде общи и за нарушенията не са предвидени почти никакви санкции с изключение на виетиевати текстове в Наказателния кодекс. И това е първото нещо, което трябва да бъде променено - трябва да се даде възможност за тотални проверки на хора, които са имали достъп до класифицирана и търговска информация и които впоследствие са започнали работа в частни фирми, които биха могли да се облагодетелстват от нея.

Определено е наложително и въвеждането на ограничения, особено за висшите ръководни постове в държавната администрация - централната и местната, за преминаването в частни фирми, които припокриват дейността на ведомството или пък които те са контролирали. В много държави има забрана за подобно "преливане" на кадри за срок от 1-3 години. Нещо повече, в България вече има практика големи частни фирми да карат служителите си да подписват договори, в които са предвидени забрани за преминаване в конкурентни компании за определен срок. Защо държавата да не прави същото? Още повече че



държавният служител получава доста екстри,



за които плаща данъкоплатецът. Например един чиновник ходи безплатно на курсове по език, семинари и обучения за повишаване на квалификацията, получава сертификати, покриват му се всички осигуровки, има допуск до тайните на държавата, плаща му се дори за облекло. Срещу всичко това той би трябвало да изтърпи определени ограничения. Иначе се нарушават всички принципи на конкурентност, създават се огромни възможности за корупционни практики - изнасяне на информация, занижен контрол, прикриване на далавери на съответната частна фирма и др., започва "купуване" на държавни служители.

Не особено чиста е и практиката при напускането на МВР и Министерството на отбраната. Вярно е, че докато са на служба, семействата им търпят редица неудобства - постоянно местене от град на град, командировки, дежурства и т. н. Но пък имат и редица компенсации - ранно пенсиониране с цели 27 заплати накуп, възможност за закупуване на оръжието, лечение във военни или МВР болници и т. н. Вярно е и че униформените се пенсионират рано и е нормално да си потърсят и друга работа. Въпросът обаче е къде отиват да работят. Повече от естествено е и за тях да има някакви ограничения - например да не работят поне за определен срок във фирми, които по един или друг начин са контролирали, проверявали, разследвали или лицензирали. Какво означава един шеф в икономическа полиция да отиде да работи във фирма, която някога е проверявал? Или пък друг да напусне с дискове информация за друго дружество или за негови конкуренти?

Проблем има и при напускащите системата следователи, прокурори и съдии. Отдавна под сурдинка се дискутира идеята по-високопоставените от тях да нямат право за определен период от време да бъдат примерно адвокати или юрисконсулти на частни фирми в съдебния район, в който са разследвали, обвинявали или правораздавали. Аргументите на поддръжниците на тази идея са поне два -



така се нарушава принципът на конкуренцията,



защото този род адвокати имат предимство при взаимоотношенията си със следователите, прокурорите и съдиите по съответните преписки и дела, а и се създават възможности за корупционни практики. Противниците на ограниченията пък твърдят, че няма как върховните съдии да се ограничат да бъдат адвокати само за конкретен район, защото тяхната юрисдикция е била за цялата страна и ще трябва да им се забрани изцяло да практикуват. В същото положение са и шефовете на прокуратурите и следствените служби. Нито едно крайно решение в тази посока не е оправдано, но е повече от очевидно, че трябва да бъде направено нещо. Дори и това да е проверка колко бивши следователи, прокурори и съдии адвокатстват, защо са напуснали, по какви дела се явяват, посещават ли свои бивши колеги, каква е успеваемостта при явяване пред тях и на какво се дължи тя и т. н. Критерии могат да бъдат измислени много. Трябва и Висшият адвокатски съвет да вземе становище по въпроса. Необходимо е да се види и дали съдии, прокурори, следователи са отишли във фирми, по чиято дейност са се произнасяли по някакъв повод. Защото и за тях държавата е плащала хиляди левове, а обществото е разчитало да правораздават справедливо в негова полза, а не да стават адвокати на бандитите.

Въвеждането на подобни ограничения със сигурност ще разсече много корупционни мрежи и вериги. Така чиновниците ще престанат да бъдат символ на подкупността, а обществото ще върне поне мъничко доверието си в държавата.