|
| Главният царски лесничей инж. Костадин Георгиев показва маркировката в подготвения за сеч участък. |
Алеята е обрамчена от вековна елхова арка, сипе се парцалив сняг, между върхарите се провижда импресионистичният силует на резиденцията и всичко наоколо изглежда приказно. Имало едно време един цар... Или както би започнал земледелецът Яне Янев: "Имало едно време един дървосекач..." И ми става смешно. Представям си бившия монарх с наточена брадва в ръка да посича безмилостно стройните борове, мури и ели, сред които са бродели и ловували неговите предци.
Наистина приказно място. Който притежава нещо подобно, едва ли би си помисли и за миг да го смени с "красотите" на шумната градска цивилизация. Властелинът на подобна красота никога няма да се върне в Мадрид.
Минавам по дървено мостче над р. Бистрица, която разсича царското имение. Оттам и името. По дъното на изкуствения вир проблясват монети, хвърлени от туристите с копнеж да се завърнат отново. Пускам 10 стотинки в името на традицията.
В кафенето край двореца ме посреща Костадин Георгиев, лесоинженер в гражданското дружество "Кардам", което управлява царските имоти, или с други думи -
горският на Царя
Нему е поверена грижата за реституираните общо 1654,4 хектара горски масиви в двете землища - в Боровец и Бели Искър.
Но преди да се отдадем на сметки, дървесина и лесоустройство, сръбваме по един горещ билков чай в царското кафене, което прилича на малка ловна хижа. От стените изничат препарирани глухари и глигански глави - ловни трофеи от времето на Фердинанд и Борис III. Мирише на мащерка и шипка. Висят и стари снимки от царска България. На една от тях придворният "фотографъ К. Албрехтъ" е запечатал жътва с камили в чифлика на Холевича в Добруджа. С почуда научавам, че преди век в България са ползвали камили като впрегатни добичета. Тукашната екскурзоводка Снежанка, както всички я наричат, ми обяснява, че екзотичните животни са ползвани в земеделието докъм 40-те г.
Оставяме Снежанка да се грее на печката в очакване на поредната туристическа група и се запътваме към "офиса" на лесничейството.
Качваме се по вито дървено стълбище на втория етаж в лявото крило на двореца. По стените висят портрети на младия Борис и
цар Фердинанд с ловна шапка с перо
В дъното на коридора се очертават препарираните профили на две еленски глави. От инж. Георгиев разбирам, че Симеон не споделя страстта на родителите си към лова.
Влизаме в "лесничейството" - малка стая 2 на 3 метра. Малахитовозелената кахлена печка в ъгъла е студена, отопляват се с електрически радиатор. Иначе в двореца печките се палели, когато идват гости, пояснява ми инженерът. Инж. Георгиев ми разказва, че откакто не е премиер, Сакскобургготски идвал по-често. За горите много не питал, но си говорели за живота. Интересувал се как живеят обикновените българи. Обичал местните да му разправят за минали събития и хора, които помнел от детските си години.
На бюрото стои снимка на Симеон. До нея стърчи купчина с документи, свързани със стопанисването на горите. Инженерът се заравя в бумагите, за да ми докаже, че не е възможно гората да се сече безразборно. Всички дейности в царските гори се контролират от Държавното лесничейство и без негово разрешение не може да бъде посечено и едно дръвче, обяснява той.
Около Боровец Сакскобургготски притежава 1062 хектара гора, а теренът около Бели Искър е с площ от 592 хектара. Първото землище е придобито през 2001 г., а второто през2003 г. с решения на поземлените комисии. Горите в Бели Искър са
обезщетение за прословутия връх Мусала,
който по нотариален акт наистина е собственост на царя, но в момента принадлежи на държавата като част от национален парк "Рила". "Царят никога не е имал претенции към Мусала, тия приказки са пълни глупости", възмущава се царският лесничей. И разгъва картите на терена, за да обясни нагледно. Пистите, трасетата на лифтовете и водните басейни също са държавна собственост. Който си мисли, че царят може да си направи частно ловно стопанство или да метне една въдица на рамо и да ходи за риба, когато си поиска, без разрешение, много се лъже, продължава инженерът. Ловът и риболовът също са под контрола на държавата, обяснява ми той.
От ровенето в бумагите става ясно, че за да се узакони сечта в царските гори, са необходими пет-шест задължителни документа, всичките издадени от държавата. Най-напред се изготвя лесоустройствен проект за срок от 10 г. После трябват технологичен план, позволително за сеч, за транспортиране, асортиментни ведомости, карнет-опис. Това е първото частно лесничейство, за което се прилага процедурата.
Лесоустройственият проект се изготвя от частно лесостроително дружество и се одобрява от 20-членна комисия на Държавното лесничейство. В него са описани надлежно в какъв обем може да се сече, отделните горски насаждения, набелязани за отсичане, както и видът сеч - прореждания, пробирки, прочистки, основна сеч. В царските гори се извършва предимно санитарна сеч, обяснява инж. Георгиев.
По проект за последните пет години в царските гори край Боровец могат да бъдат отсечени 11 880 куб. "стояща" дървесина. Досега
под брадвата са заминали 9566 куб.
Отделно в землището на Бели Искър са изсечени 4900 куб. за последните три години, откакто е царско притежание.
Отсечената дървесина се продава на фирмата, която предложи най-добра цена след търг. Тази година печелившата оферта е на благоевградската фирма "Мебелпанел". Цената е за "корен дървесина", тоест преди дървото да бъде отсечено, но зависи и от дебелината му. Цифрите варират от 15 до 60 лв. на кубик.
"Грижата за отсичането, транспортирането и пласирането на дървения материал е изцяло на фирмата купувач. Царското семейство не се занимава с износ", изрично пояснява инж. Георгиев във връзка с някои твърдения.
Той споделя, че за него гората не е само дърводобив. По-важното е какво ще остане след нас, казва той. И предлага да се разходим из горските дебри. Пали високопроходимата "Нива" и ни откарва до терена, от който ще започне сечта напролет. През зимата дейностите се замразяват заради туристическия сезон.
Смърч, ела, бор, бяла мура
и малко семенен естествен бук... Инж. Георгиев ни изброява горските видове в царското имение. Спираме край две огромни ели, чиято присъда е произнесена. Дамгосани са в основата със задължителната маркировка - черна точка върху одялкан кръг. Стволовете на двете красавици сълзят от раните, които са им нанесли незнайни вредители. "Вече са стари и няма да издържат дълго", поставя диагнозата лесовъдът. Под сянката им напират млади подрасти, които след време ще ги заместят. Сбогуваме се с величествените гори на Величеството, по пътя срещаме скиори, които се радват на природата и нехаят за проблемите с "връщането на царските имоти". Предлагам на инж. Георгиев да ме наеме на работа, така и така вече знам всичко за лесоустройството. Като маркировач например. Той мисли, че се шегувам, щото заплатите не били високи. Отвръщам му, че съм съгласна да работя и без пари, и потеглям към калната София. Моето "връщане в Мадрид".
---КАРЕ---
СЧЕТОВОДСТВО
През 2002 г. чистата печалба на дружество "Кардам" от дърводобив е 4700 лв. На следващата година приходите са 155 хил. лв., а разходите 165 500 лв. С парите от продажбата на дървесина се покриват всички стопански разходи по трите двореца "Саръгьол", "Ситняково" и "Царска Бистрица" - ремонти, нафта за отопление, заплати на персонала, обясни юристът Асен Ошанов. През 2004 г. царското дружество печели 249 хил. лв. от дърводобив, но харчовете му са за 249 400 лв.
|
| "Царска Бистрица" |
|
| Уникалният фотос на жътва с камили в Добруджа. |
|
| Ловните трофеи на Фердинанд и Борис ІІІ по стените на двореца. |
Средната заплата в Чехия се е увеличила с 6% през 2005 г. и е достигнала около 680 евро