БАУ! Уплаших ли ви? Уплахата е полезна за децата от всички възрасти. Закалява срещу бъдещи страхове. Необходима е като игрите. Затова в Дисниленд има тунелче на ужасите. Затова гледаме филми като "Гибелта на "Титаник", а "Кинг-Конг" получи "Оскар". Затова са Дарт Вейдър, Хълк и злодеите в детските видеоигри.

И преди хиляда години децата обичали да бъдат плашени със злодеи, слушайки бабините приказки за самовили, бродници, зли магьосници и великани. Шехерезада пък разказвала за джинове.

В основата на приказките от "Хиляда и една нощ" е арабският превод на индийските приказки от персийския сборник "Хиляда предания". През вековете те получили своята шлифовка, а окончателния си вариант - в Египет. И оцелели, въпреки че Мохамед ги забранил по религиозни и реформаторски съображения.

Религията се бояла от фантазията. Подозирам, че от ревност. Третата монотеистична религия, също като първите две, искала да монополизира страха.

Шели бил поет и дисидент, когато се залюбил с 16-годишната Мери. Сега никой не чете "Ода за западния вятър" на Шели. Но всички знаем за чудовището Франкенщайн, измислено през 1818 от момиченцето Мери Шели. Феминистките могат да се гордеят с малката Мери и със Шехерезада.

Чудил съм се защо предишната власт се страхуваше от религията и най-хубавите западни филми ги излъчваха по телевизията във великденската нощ, че да не ходят хората на църква. Петко Бочаров отиде с жена си Дорчето; от партийното бюро на БТА ги видели да излизат със свещи в ръце от "Света Петка" и решиха да уволнят Петко.

В Полша църквата беше морален авторитет и съперник на властта, но в България не беше така: кротки бабички се кръстеха, а ние обикаляхме храма и се чукахме с червени яйца - просто защото без ритуал няма празник. Нищо повече. От ревност ще да е била атеистичната пропаганда. Партията беше църква със свой патриарх (т.е. генерален секретар), свой синедрион (политбюро на ЦК), свои празници, икони, инквизиция и т. н. После партийната върхушка остави Маркс и "Капиталът". По-точно присвои капитала и ни остави Маркс. На мястото на старите страхове - от комунизма и от ядрена катастрофа, дойдоха нови - от тероризма на ислямистите.

Помните ли как Бжежински пристигна в Пакистан, отиде на границата с Афганистан, там сред море от чалми каза: "Аллах е с вас!", и ЦРУ започна да обучава и въоръжава ислямистите, от които произлязоха талибаните и "Ал Кайда"? САЩ създадоха своя Франкенщайн още преди да забъркат кървавата каша в Ирак. После заедно с Израел настояваха за избори в Палестина, но ги спечели "Хамас" - организация, несъгласна със съществуването на Израел, пръкнала се, понеже Израел я бе замислил като противотежест на ООП на Ясер Арафат. Още един Франкенщайн, и то след като Ануар Садат беше сглобил египетски Франкенщайн, извиквайки на бял свят движението "Мюсюлмански братя" с цел те да подгонят египетската левица.

Да превъртим пак лентата и да си спомним 1994 г., когато не виждахме друго освен успехите на българския футболен отбор. Генерален секретар на НАТО беше Вили Клаас (Willy Claes, белгиец от Фламандската социалистическа партия). Той остана на поста си рекордно кратко време между 1994 и 1995. Лишиха го от граждански права около скандал с лобиране за Agusta helicopters. Но истинската причина да го отстранят беше неговото изказване: "След сриването на комунизма, главният наш противник стана войнстващият ислям." Това беше политическа некоректност в годините, когато НАТО флиртуваше с ислямистите и през Адриатика ги вкарваше в Западните Балкани, за да се бият със сърбите.

Ала Ислямската дъга не е шега. А и мултикултурният модел извън дъгата май се оказа нефелен, щом като по Би Би Си мюсюлмани, живеещи в Англия и Канада, искат шариат за техните общности.

Сегашната пълзяща дехристиянизация е по-успешна от комунистическата. В Източен Ерусалим християните бяха 50% през 1948, сега са 3%. През 1967 те бяха 2,4% в Йордания, Западния бряг, Газа и Ирак; сега са наполовина по-малко.

Дехристиянизирането е сравнимо с дебългаризирането и с деевреизирането (имаше 3,5 млн. евреи в СССР, а след разпадането му 350 хиляди на същата територия).

Дебългаризирането и неговото естествено противодействие - движение "Атака " - са нашият Франкенщайн. Но дори да стане политическа сила номер едно, "Атака" не може да спре процеси, които са силно инерционни. Израел се огради със стена, за да остане еврейска държава. Европа се огражда, за да остане европейска. Така че… Хайде да не сме песимисти. Песимистът е човек, който, когато шансът му чука на вратата, той се оплаква от шума.