Българите открай време неохотно помагат за разкриване на престъпления. Дежурният отговор за нежеланието да свидетелстват е: не чух, не видях, не помня. Това е разбираемо, като се има предвид колко време се точат делата. А и много хора се страхуват, че освен дългогодишното разтакаване по разпити и съдебни зали обвиняемият може да им "затвори устата", както се случва в криминалните филми. Особено по тежките дела срещу организираната престъпност, за убийства, трафик на хора и наркотици. Това бе една от причините да бъде написан закон за защита на свидетелите. Той бе приет и от 9 месеца трябва да действа. Доколко е ефективен, ще покаже времето.

За защитени свидетели усилено се заговори около разследването срещу братята Красимир и Николай Маринови - Маргините. Според държавното обвинение с помощта на двама защитени свидетели ще се докаже вината на босовете на бившата силова групировка СИК за подготовката на три поръчкови убийства.

По силата на закона специална защита могат да получат участници в наказателно производство (свидетел, частен обвинител, граждански ищец, заподозрян, уличен, обвиняем, подсъдим, експерт, поемно лице), съдени или техни близки. Законът на практика осигурява по-висока степен на защита от НПК, където се предвижда само запазване на анонимността на свидетеля и неговата охрана. Анонимният свидетел "се крие" под номер, който трябва да е известен само на прокурора и съда.

Според годишния отчет на прокуратурата



14 са делата, по които има анонимни свидетели



Но практиката показва, че анонимността им не е съвсем гарантирана. Адвокатите бързо се справят с разгадаването на това кой зад кой номер се крие. И със сигурността, която дава анонимността, е свършено. Ако това се случи, свидетелят може да стане защитен. Съвсем пресен е примерът обаче как имената на защитените свидетели по делото срещу Маргините бяха публикувани в някои вестници. Разбира се, без последствия.

За опазването на анонимните свидетели грижа има МВР. Защитените пък са отговорност на Министерството на правосъдието.

В момента в България се пазят петима защитени свидетели - четирима свидетели и един близък на свидетел. Мерките на защита са различни - лична охрана, охрана на имуществото, временно настаняване на друго място (почивни и учебни бази на МП и МВР), промяна на мястото на живеене или на самоличността. Засега всички са настанени на друго място. Двама имат и охрана. Един от свидетелите сам е отказал да бъде охраняван.

Докато беше главен секретар на МВР, Бойко Борисов често повтаряше, че месеци наред свидетел е държан в затвора, за да бъде опазен животът му, докато лицето, на което са повдигнати обвинения, е на свобода. Зам. правосъдният министър Димитър Бонгалов, чийто ресор е защитата на свидетелите, обаче отрича това да е практика. Според него



идеята свидетел да се скрие при престъпния контингент не е добра



"Така се повишава значително рискът от изтичане на информация", казва Бонгалов.

Случаи на сменена самоличност - било само чрез нови документи или чрез пластична операция - в България няма. Няма и никой, пратен в чужбина. Зам.-министър Бонгалов обяснява, че все още страната ни няма сключени международни споразумения за защита на свидетели. С влизането на България в Европейския съюз обаче няма да има проблеми застрашените да се крият в държавите от него.

Според Бонгалов България не е толкова малка, че скриването на някого да е невъзможно. В малките населени места естествено всяка промяна ще се забележи. Но големите градове могат да предложат сигурна защита. "Хората не познават дори съседите си", обяснява Бонгалов.



Разходите за защита на свидетелите не са малки



Един пост за охрана например включва четирима души. За да могат да се сменят, се ангажират поне 12. Ако свидетелят е настанен на друго място, освен неговите разноски се плащат и командировъчни на охранителите. Затова всеки месец специалният съвет към Министерството на правосъдието, който разрешава защитата, се събира и гласува дали да я продължи.

Председател на съвета е правосъдният министър Георги Петканов. Членове са заместникът му Димитър Бонгалов, зам. вътрешният министър Румен Андреев, зам.-шефът на Върховния касационен съд Румен Ненков, зам. главният прокурор Христо Манчев и зам.-директорът на националното следствие Свилен Турмаков. "Съветът може и да откаже защита, но това досега не се е случвало", обяснява Бонгалов. За сметка на това обаче има свидетел, чиято защита е свалена, защото не изпълнява предписанията на охраняващите го. Правилата са такива. Пазеният подписва споразумение с Бюрото по защита. Когато не изпълнява задълженията си, съветът прекратява отношенията си с него.

За януари петимата защитени са стрували на бюджета 2128 лв. "Няма да чуете кмет или министър, който да каже, че бюджетът му е достатъчен. Но за тази дейност определено не можем да се оплачем от липса на средства", казва Бонгалов. И обяснява, че ако се наложи, защитата на свидетелите ще бъде обезпечена със свиване на разходите по другите дейности.

Ако някой свидетел обаче реши, че иска да си направи пластична операция, програмата за защита не покрива разходите му и той ще трябва да си плати сам.



Защитата се осъществява от специално бюро



При изпълнение на Програмата за защита то може да иска съдействие от всички компетентни държавни органи, което не може да бъде отказано.

Бюрото за защита на свидетелите е оборудвано възможно най-качествено. Служителите му имат най-доброто оръжие. Но засега нямат нито една бронирана кола, с която да превозват важните свидетели. Такъв разход не е предвиден в бюджета и за тази година. Според запознати цената на такъв автомобил е поне 150 000 евро в зависимост от степените на бронираност.

Решението за защита се взема лесно. Много по-трудно според Бонгалов е тя да се прекрати. Съветът към МП носи отговорност. И не трябва да се мисли, че веднъж осъден, престъпникът вече не е заплаха за свидетеля. Така е само при инцидентно извършените престъпления. При организираната престъпност нещата са различни.

За разкриването на самоличността на защитените свидетели е предвидена както административна, така и наказателна отговорност. Това се отнася не само за длъжностните лица, които имат служебен достъп до класифицираните данни, но и за обикновените граждани, които по някаква причина са разкрили информацията. Санкционирани все още няма. Но според Бонгалов в бъдеще ще има.

Защитата на свидетелите поставя и въпроса доколко е морално например подсъдим за тежко престъпление като убийство да получи защита по друго дело. "Законът понякога има функцията да изпреварва човешките отношения, да ги издърпва в дадена посока. Законът по идея е морал", философски разсъждава зам. правосъдният министър.

Той е и скептичен, че заради постоянните обещания на МВР и прокуратурата да се преборят с организираната престъпност изведнъж



броят на нуждаещите се от защита свидетели ще се увеличи



"При смяна на политическото ръководство е нормално да се говори за планове и ангажименти. Но в наказателното право не могат да се извършат чудеса. А и колкото е по-ефективна съдебната система, толкова повече трябва да намаляват престъпността и нуждата от защитени", обобщава Бонгалов.