МВР препоръча на МВР да даде материали по съмнения за корупция на Върховна касационна прокуратура. Народното събрание указва на Народното събрание да направи промени в законите, които разкриват възможност за корупция. Депутати и министри препоръчват на магистрати какви проверки да правят. Магистрати указват на министри да определят конкретни виновни лица, на които да се потърси "съответната административна или наказателна отговорност".

Ето тези абсурдни и по закон, и по логика ситуации, някои от които влизащи и в рязко противоречие с всякакви управленски принципи и с основополагащото разделение на властите, се случват сега в България.

Всъщност с обявяването, че предстои да има Съвет за координация между антикорупционните комисии в Народното събрание, Министерския съвет и Висшия съдебен съвет, възникна въпросът дали тази поредна структура няма да има проблем с легитимацията и с периметъра си на дейност. Изначално обаче приемаме, че и тримата ръководители на тези комисии - на правителствената вътрешният министър Румен Петков, на парламентарната Бойко Великов и на ВСС Румен Ненков,



имат единствено добрите намерения да демонстрират



взаимодействие между институциите, да погледнат проблема с антикорупцията комплексно, да преодолеят бюрократични пречки. Ясно е, че ефективни и ефектни мерки срещу корупцията по високите етажи са единственото, което може да направи влизането на България в ЕС на 1 януари 2007 г. безпрепятствено.

Вероятно този съвет е подходящ начин МВР да "легендира" по-безболезнено всичките си събрани срещу високопоставени лица материали. Едно е три структури да кажат, че има нарушения, а друго е вътрешното ведомство да се превръща самотно в "боксова круша" с постоянните твърдения, че изпълнява политически поръчки.

Да има структури за антикорупция не е лошо, стига дейността им да не влиза в противоречие със законите и да не са поредната имитация. Още не е ясно нито какъв му е статутът, нито какви са му правомощията.



Но съветът веднага разгледа два сигнала



Според официално съобщение, пуснато в сайта на парламента - първият сигнал е за "данни за извършени закононарушения при управлението на АЕЦ "Козлодуй", а вторият "във връзка с незаконните действия в Еленския Балкан от страна на бизнесмена Гео Дундаров". Защо точно те и по чия идея - не е ясно. Тук добронамерено приемаме, че тези случаи са най-наболели и че по тях има достатъчно данни. Съветът обяви и че е приел решения.

За АЕЦ"Козлодуй" съветът препоръча на МВР да предаде материалите на прокуратурата, които са свързани с настоящия депутат от НДСВ Йордан Костадинов и бивш шеф на централата.

За Еленския Балкан съветът указа съответните министри да възстановят законността и съответните органи да накажат съответните виновни.

Трябва ли да има Съвет за координация, който да указва на МВР да си свърши работата и да предаде материалите на прокуратурата, след като има данни за нарушения? Още повече че единствено главният прокурор може да иска снемането на имунитета на конкретния депутат. При това в този съвет е вътрешният министър, чието задължение и без това е да предаде материалите. И защо досега тези материали не са предадени на прокуратурата?

В конфликтна ситуация е поставен и шефът на антикорупционната комисия към ВСС Румен Ненков. Той е и зам.-председател на Върховния касационен съд и председател на наказателната му колегия и в същото време му е вменено да дава препоръки на МВР, на министри и на парламента. Ами ако въпросните случаи стигнат до ВКС след време? Или пък какво означава да се указва на министрите да определят виновните длъжностни лица? Ами ако има министри, които са давали разрешения на въпросния бизнесмен? И няколко страници няма да стигнат за подобни напълно логични въпроси.

Въпросът не е да се разсипва с критики всяко начинание в затлачената ситуация с подкупността. Напротив. Дано структурата да има успех и дано докаже нуждата от съществуването си. Първите два извадени от нея случаи ще са и първият й тест. Просто защото пое тежката отговорност да ги обяви и да ги квалифицира. Нека извади и още случаи. Но и да отчита резултатите от поведението си.

Ако има достатъчно данни и срещу депутата Костадинов и бизнесмена Дундаров, да си понесат отговорността. Но последното е задължение на МВР и прокуратурата да го докажат, а съдът да го отсъди.



Въпросът е далеч по-важен, отколкото съдбата на един или друг депутат



или бизнесмен.

И той е - българското общество и ЕС искат корумпирани високопоставени служители на подсъдимата скамейка, а не структури, указания, спорадични посочвания с пръст и бързо забравяне впоследствие, и в крайна сметка имитация на антикорупция. На второ място идва и проблемът, че от сбора на три "безправни" структури, които в общи линии могат да дават само становища и да подписват споразумения със сродни организации, не може да се очаква да се роди нещо ефективно. Нула плюс нула, плюс нула винаги прави нула.

Не по-маловажно е и обстоятелството, че в България има закони и принципи, които никой не може да поставя под съмнение, камо ли да нарушава. А те са ясни:

1. МВР не работи избирателно, не прави реализации, преди да е сигурно, че всичко е издържано, събира годни доказателства и ги предава на прокуратурата.

2. Когато има достатъчно данни, прокуратурата повдига обвинение, пише обвинителен акт, който внася в съда.

3. Съдът разглежда безпристрастно случая и издава осъдителна или оправдателна присъда.

4. Парламентът затваря всички вратички за корупция чрез приемането на закони или чрез техните промени, а не чрез постоянни изслушвания, приказки и обещания.

5. Магистратурата се чисти от свои корумпирани членове чрез свалянето на имунитета им от ВСС и предаването им на съд, а не чрез програми и стратегии.

6. Правителствената антикорупционна комисия почиства администрацията от корумпирани чиновници, от очевидно незаконно забогатели такива и от видимо влезли в конфликт на интереси, а не с пощенски кутии и агитационни диплянки.

Останалото е "ала-бала".