Пади Ашдаун (вляво) и неговият приемник Кристиян Шварц-Шилинг на церемонията в Сараево на 31 януари. |
Безспорен обаче остава фактът, че лорд Ашдаун от 2002 г. до края на мандата си през януари 2006 г. не остави на спокойствие политическите лидери в Република Сръбска и мюсюлманско-хърватската федерация Босна и Херцеговина. На лидерите на родените от Дейтънското споразумение държавни субекти на територията на бивша Югославия върховният представител, или както го наричаха местните - "губернатора", многократно се опитваше да внуши, че е необходимо да бъде създадена единна държава. Той умело съумя да използва дадените му широки правомощия от международната общност в Босна. В повечето случаи нестандартно и неформално британецът се стремеше да помогне на мюсюлмани, хървати и сърби да загърбят миналото и се обединят, за да поемат към ЕС и НАТО. Тези негови действия обаче не бяха оценявани еднозначно от етническите общности в региона. Присъствието на губернатора Ашдаун бе по-скоро нежелано от местните, които с нетърпение очакваха края на мандата му.
Политическото наследство и бъдещето на Босна вече са в ръцете на неговия приемник Кристиян Шварц-Шилинг. Бившият министър на пощите и съобщенията в правителството на германския канцлер Хелмут Кол и експерт по проблемите на Балканите заяви пред журналисти в Сараево, че ще продължи започнатото от предшественика си. 75-годишният германски дипломат определи като приоритетни задачи подписването на споразумение за стабилизиране и асоцииране с ЕС през 2006 г. и присъединяване на Босна към програмата на НАТО "Партньорство за мир".
Що се отнася до бъдещето на вече бившия "губернатор", наблюдателите са на мнение, че то, макар и непряко, ще продължава да бъде свързано с региона. В края на миналата година медиите в Сараево разпространиха информация, че Ашдаун се е сдобил с недвижими имоти в Босна. Едва ли обаче неспокойният му дух ще се отдаде на писане на мемоари, макар че богатата и изпъстрена с изключително интересни моменти биография на сър Джеръми Джон Дюран (Пади) Ашдаун наистина може да бъде извор на вдъхновение за авторите на шпионски романи и гарантирано да превърне книгата на живота му в бестселър. Според източници, близки до неговото обкръжение, лорд Ашдаун започва кариерата си като офицер
от Special Вoat Service (SBS) на Кралските военноморски сили. Той е отговарял за "специализирани операции" на британските командоси в Индонезия и Близкия изток, а през 1965 г., едва 24-годишен, оглавява отдел на SBS в Далечния изток. 1967 г. Ашдаун посреща в Хонконг, където усъвършенства познанията си по китайски език и местните диалекти. В този географски регион той организира широка агентурна мрежа, която събира и класифицира военноразузнавателна информация, а по-късно става и офицер за връзка между американските части в Индокитай и съюзниците им в Сайгон по време на виетнамската война.
През 1970 г. се завръща във Великобритания, за да получи нова задача - този път като командващ частите на SBS в Белфаст, Северна Ирландия. Това е и неговата последна мисия като военен. 2 години по-късно Пади Ашдаун напуска кралските ВМС и преминава на работа във "Форин офис", където за кратко придобива завидни дипломатически умения и бележи впечатляващи успехи на този фронт. За което получава заслужено признание и титлата "Сър" от кралицата през 2001 г. Медиите на Острова твърдят обаче, че това се дължи на добре изпипаното дипломатическо прикритие за същинската му работа в МI 6. Те мотивират своето твърдение с един секретен списък, съдържащ имената на 121 британски кадрови служители. Вероятно това е така, защото имиджът на бившия лидер на Либералните демократи във Великобритания не пострада дори и когато около личността му през 1992 г. избухна сексскандал. Като истински професионалист той умело успя да го тушира и даже извлече дивиденти в своя полза. Но това е история, в която никой, дори и таблоидите на Острова, вече не ровят. А този факт сам по себе си е достатъчно красноречив, когато става дума за бъдещи планове на личност от ранга на лорд Пади Ашдаун.