- Г-н Христосков, НОИ готов ли е да финансира предложеното от министър Масларова удължаване на времето, през което майките получават почти пълната си заплата?

- Идеята по принцип е добра - има за цел да насърчи работещите майки да получат по-добро обезщетение и да се грижат по-дълго за децата си. Сега има майки, които са се осигурявали върху максималния осигурителен доход от 1400 лв. и вземат обезщетение от 90% от това възнаграждение само за 135 дни (от които 45 преди раждането). След това доходите им се сриват, минавайки на 160 лв. обезщетение за гледане на малко дете до 2 г., и те предпочитат да се върнат на работа. Затова целта е обезщетението от 90 на сто от заплатата да се взима не 135 дни, а например до навършване на 1 г. на детето.

- Колко пари ще трябват на НОИ за това?

- Според различните варианти от 50 до 100 млн. лв. допълнително на година. Още няма избран конкретен вариант. Но вноската от 3.5% за болнични и майчинство няма да е достатъчна за провеждането на тази политика. Две са възможностите - или вноската да стане 4.7%, или хазната да увеличи субсидията към НОИ. Класическата демографска политика е тя да се финансира не с парите на общественото осигуряване, а от държавния бюджет. Защото целта на обезщетението за бременност, раждане и отглеждане на малко дете не е да подпомогне семейството и детето, а майката да получи компенсация за пропуснатия трудов доход, от който се е лишила по време на майчинството.

- Изглежда, има разнобой в кабинета за минималната заплата догодина - според министър Масларова тя ще е 200-220 лв., според финансовия зам.-министър Кадиев с МВФ вече са договорени 170 лв. Как ще се отрази това на постъпленията в НОИ?

- Вероятно няма разнобой, а става дума за по-оптимистични и по-песимистични прогнози за развитие на икономиката. 200 лв. минимална заплата е желано и необходимо ниво за България, защото години наред трудът у нас е силно подценен. А това се отразява върху качеството на възпроизводството на работната сила - работодателите вече страдат от недостиг на квалифицирана работна ръка. Така че 200 лв. е желано ниво, но трябва да видим и какви са възможностите на икономиката. Това естествено ще повиши постъпленията от вноски в НОИ, но да не забравяме, че автоматично се увеличават и разходите. Защото всички обезщетения - за временна неработоспособност, майчинство, безработица, а и самите пенсии, се изчисляват на базата на получаваното възнаграждение.

- От тази година не НОИ, а Националната агенция по приходите събира осигуровките. Очаквате ли промяна в постъпленията от вноски?

- Данните от първите два месеца на годината сочат, че приходите са в нормалните граници. Още го няма очаквания ефект на по-добра събираемост, но това е нормално, защото е още рано да се появи.

- ЕС ни притиска да изравним пенсионната възраст при жените и мъжете, за да няма полова дискриминация. Това обаче ще засегне жените, защото възрастта за тях ще скочи.

- Въпреки директивата на ЕС и сред старите, и сред новите членки на съюза има разлики по пол във възрастта за пенсия. Освен това българската жена все още е ангажирана повече от нормалния 8-часов работен ден - и в домашното стопанство, и при отглеждането на деца. Затова смятам, че изравняването на пенсионната възраст между двата пола трябва да се отложи за след 10, 15, дори 20 години. И при всички случаи да се отнася само за жените, които сега са под 40 г.

- Отлагането на изравняването обаче ще съвпадне с явно неизбежното увеличаване на цялата пенсионна възраст в бъдеще. За жените това ще наложи по-бързо наваксване...

- Още не е преминала болката от реформата от 2000 г. и ако сега отново започнем да говорим за повишаване на пенсионната възраст, ще сринем доверието в осигурителната система. Ако настъпят резки демографски промени - подобряване на здравния статус на хората, на физическата им възможност и желание да работят по-дълго, ако се повиши средната продължителност на живота, тогава може да се мисли за постепенно увеличаване на възрастта.

- Колко време можем да изкараме, без да повишаваме възрастта?

- При всички случаи в следващите 10-15 г. този въпрос изобщо не трябва да се поставя. Проблемите с дефицита на пенсионната система и евентуалната необходимост от повишаване на възрастта за излизане в пенсия не са чисто демографски, а по-скоро са продиктувани от интензивната емиграция. И мисля, че можем да подобрим демографското си положение с имиграция. За съжаление България води една изключително консервативна политика. Ако провеждаме активна и селективна имиграционна политика, много по-бързо и по-добре ще решим демографските си проблеми, отколкото ако разчитаме само на повишаване на раждаемостта. Подобна политика се провежда не само от латиноамериканските страни, но вече и от Германия, Гърция. Защо да бъдем износител на хора, които правят вноски в чужди солидарни системи, а да не направим същото за нашата система?

- Но имиграцията може да доведе до дъмпинг на и без това ниските заплати на местните работници.

- Не, така са се развили цели континенти - Австралия, Северна и Южна Америка. Няма голям сблъсък на пазара на труда между имигранти и местни работници, това са различни сегменти на трудовия пазар. Младите имигранти няма да тежат и на здравната ни система, защото тук има един естествен подбор - емигрират хора, които са здрави, инициативни... Не съм съгласен и с тезата, че нашите млади емигранти, стотици хиляди, са улеснили пазара на труда у нас с напускането на страната. Мисля, че по-голямата част от тях, ако бяха останали, щяха да създадат повече работни места, отколкото освободиха. Достатъчно беше само 50-100 000 от тях, т.е. 20% от младите емигранти, да се превърнат в дребни и средни предприемачи, и щяха да създадат хиляди нови работни места.

- Министър Масларова сякаш се отказа от радикални мерки срещу точковата система, но зам.-председателят на БСП Ивелин Николов заяви тези дни, че само заради слаба организация досега не са внесени изменения. Като един от бащите на пенсионния модел у нас докъде смятате, че той може да се реформира?

- Нашият осигурителен модел е устойчив и ще се съхрани за много десетилетия напред. Може да бъде допълван - каквито са например професионалните пенсионни схеми, които трябва да създадем с прилагането на европейското законодателство.

- Но те не са ли на практика четвърти пенсионен стълб и не заплашват ли третия - доброволните пенсионни фондове?

- Тези корпоративни или професионални пенсионни схеми могат да се превърнат в един от фондовете на третия стълб. Иначе всички предложения - и на БСП, и на други политически сили, са само за промени на параметри в системата и не могат да се нарекат реформи.

- Но при смяната на модела възникват и несправедливости - една от тях днес е, че по-старите пенсии са по-ниски от новоотпуснатите.

- Винаги, при равни други условия, пенсиите на пенсиониралите се в по-стар период са по-ниски от тези на пенсиониралите се в по-нов период. Навсякъде по света, ако един учител с 35 г. стаж се пенсионира през 1980 г., а друг, със същия стаж - през 2000 г., пенсиите им ще са различни. Защото пенсията е доход, който замества дохода от трудова дейност към момента на пенсиониране. Затова разлика винаги ще има, въпросът е какъв да е размерът й. А той зависи от формулата за индексиране. У нас за съжаление поради финансови ограничения тази формула беше пестелива - индексираше пенсиите с коефициент, който е по-близък до инфлацията, отколкото до ръста на доходите. Например от 2000 до 2006 г. по прогнозни данни размерът на пенсиите номинално се удвоява, а реално - с 30-40%. А през това време осигурителният доход се увеличи почти два пъти и има едно изоставане на старите пенсии. Друга причина те да са по-ниски е, че мнозина се пенсионираха с по-малък осигурителен стаж - жени с 20 г. и мъже с 25 г. Съвсем справедливо е новите пенсии на хора със стаж 35-40 и повече години да са по-големи. Заради нарастващите доходи пък е необходимо периодично коригиране на пенсиите, така че старите да не изостават твърде много от новите.

- Как ще ги осъвремените?

- Има два подхода. Единият е да вземем нов осъвременителен доход за последните 3 г. и да преизчислим всички пенсии. За това ще трябват 500-600 млн. лв. допълнително. При това преизчисление увеличението за пенсиониралите се в последните 1 до 3 г. ще е много малко, защото парите са им били отпуснати върху близка до новоопределената база. За по-старите пенсии то ще е по-голямо. Другият вариант е, стига да има ресурси, да дадем по-голяма тежест на 1 г. стаж в пенсионната формула. Това ще е по-справедливо, защото работилите по-дълго ще вземат повече. Вместо за 1 г. стаж да се дава 1%, както сега, може да се предвидят 1.2%.

- Кога може да стане това осъвременяване?

- Не от тази година, защото бюджетът е гласуван. Не мога да се ангажирам с никакъв срок, защото, при положение че вече не 1, а 4 от 12-те месеца в годината пенсиите се плащат със субсидиите от държавния бюджет, нормално е този въпрос да се зададе на финансовия министър или премиера.



--------------

карета



"От 50 до 100 млн. лв. допълнително на година ще струва удължаването на добре платеното майчинство."



"Изравняването на пенсионната възраст между мъжете и жените трябва да се отложи за след 10, 15, дори 20 години."



"Ако по-голямата част от младите български емигранти бяха останали, щяха да създадат повече работни места, отколкото освободиха."