В един украински виц се казва: "Миколо, знаеш ли как москаля (руснаците) наричат нашата сланина? - Как? - Целулит!" Това е само един пример от украинския фолклор, който е част от антируската истерия, която залива Украйна през последните 10-15 години.

На 26 март т. г. украинците ще избират нова Върховна Рада - парламент. Това ще стане почти две години след прословутата Оранжева революция, която трябваше да откъсне Украйна от руското влияние и да донесе благоденствие на мизерстващите обикновени хора. Реалността обаче се оказа същата, както и в цяла Източна Европа след започването на реформите през 90-те години на миналия век. Безработицата е отчайваща, инфлацията расте, обещаните пари от Запада не дойдоха и единственият начин на изпокараните оранжеви революционери да останат на власт е да използват стария коз - заплахата отвън. В този случай това традиционно е Русия.

Миналата година противостоянието между двете страни достигна своя апогей навръх Нова година, когато енергийният гигант "Газпром" спря кранчето на газа за Украйна след отказа на Киев да възприеме правилата на свободния пазар. Газовата война се оказа кратка. След това битката се пренесе в Черноморския регион и по-точно за оспорвания полуостров Крим, който по време на управлението на съветския лидер Никита Хрушчов, украинец по рождение, бе подарен на Украйна



независимо от факта че там живеят предимно руснаци, кримски татари и други етноси



Първоначално Киев отново заплаши да изгони руския Черноморски флот, след това на няколко пъти заяви, че ще повиши наема за използването на пристанището в Севастопол. Като капак на всичко украински "патриоти" започнаха да окупират руски фарове в Крим, но бяха спрени, след като руският военен министър Сергей Иванов лично заяви, че руските моряци ще "стрелят на месо" срещу всеки нарушител.

Наскоро местният парламент на Крим гласува да се проведе референдум паралелно с парламентарните избори, на който жителите на полуострова да решат дали руският език да стане държавен. ЦИК на Украйна забрани провеждането на допитването. В отговор градският съвет на украинския град Харков прие постановление руският език също да стане официален в града. Това значи, че административното обслужване на града ще се води вече на два езика - руски и украински. Руският ще се изучава в училищата и висшите учебни заведения в Харков.

Населението на Крим е близо 2 млн. души, като почти 60% от тях са руснаци, 13% кримски татари и 27% са украинци. Президентските избори в Украйна преди две години отново потвърдиха, че хората на полуострова се асоциират повече с Русия. По данни от украинската ЦИК във втория тур от изборите 82% от населението на Крим са гласували за Виктор Янукович, а около 15% - за Виктор Юшченко.

Според последни данни сега проруските сили начело с Партията на регионите на бившия премиер Виктор Янукович водят с 30%, на второ място е пропрезидентската Наша Украйна, които имат от 17 до 22% подкрепа, Блокът на Юлия Тимошенко й диша във врата с 13-15%. Социалистите и комунистите имат подкрепата в района от 5-7%. Тези цифри накараха бившите съюзници - президента Виктор Юшченко и бившия премиер Юлия Тимошенко, да заровят томахавката на войната и да създадат предизборна коалиция на "оранжевите сили" за изборите.

В Киев прекрасно знаят, че





Крим играе важна роля в предстоящия вот



Обикновените украинци са раздразнени от взаимните обвинения на сегашния управляващ елит за кризата в страната, който само допреди две години се кълнеше, че е носител на нов морал и благоденствие. Затова официалните власти в Украйна отклоняват вниманието и бият тревога, че референдумът е само част от плана на Русия да си върне стратегическия Крим.

Не е нещо ново фактът, че Москва няма да се примири със загубата на полуострова и че винаги ще действа, предимно с икономически средства, за да увеличи влиянието си в региона. Обаче времето на танковете по улиците, поне в тази част на Европа, отмина.

И. д. премиер на Украйна Юрий Ехануров наля допълнително масло в огъня, след като посети наскоро Крим и заяви, че е "обезпокоен от събитията, които стават там". "Много политически сили се финансират от чужбина", заяви Ехануров. Едва ли е имал предвид само Турция, която също с интерес поглежда на север и отделя все по-голямо внимание на кримските татари. Всъщност в Крим по-скоро има проблем с украинския език, отколкото с руския. Почти целият полуостров говори и мисли на руски - това ще потвърди всеки, който е бил там.

Така битката за езика зае полагащото й се място в предизборната схватка между прозападните и проруските сили в Украйна. Тя наподобява безкрайната "война" между разузнавателните служби на двата блока от времето на Студената война, която всъщност продължава и днес между различните държави, но не по идеологически причини, а заради национални интереси.