Милошевич умря, но и репутацията на хагския трибунал не изглежда в цветущо здраве. За около пет години в килия главният обвиняем на трибунала по разследване на престъпленията в бивша Югославия произнесе безброй речи, в които главно заяви, че не признава съда и го смята за политическо оръдие. На обвиненията за Косово, Босна и Хърватия отвърна с тезата, че е защитавал страната си от сепаратизъм и разпадане и че въпросният трибунал е само щит за "престъпната военна интервенция на НАТО през 1999 г. в една суверенна република".

Ако беше останал жив, щяха да го осъдят на затвор, но няма съмнение, че усилията на Карла дел Понте останаха далеч от убедителността.

Искам да подчертая, че Милошевич никога не ми е бил симпатичен. Има си хас - един такъв висш партиен функционер с вид на дългогодишен комсомолски кариерист, сграбчил властта като стръвница - малаче. (Той дори се изхитри да се кандидатира за президент на Югославия, когато му изтичаше вторият последен мандат през 1997 на сръбски президент, за да си осигури кормилото и занапред.)

Та Милошевич никога не ми е бил симпатичен, но в случая не това е важното. Нежно влюбени в ръководната си роля вождове по света дал господ. И докато едного (Саддам) стражите на световната демокрация измъкват от дупката като инсект, то другиго (Франко) не закачаха особено, а трети (Пиночет) подпираха с всичкото цереушко войнство.

Нищо че въпросният чилиец също изтрепа немалко от собствения си народ, ако помните... После се укри зад сенилността си като зад щита на Темида и така и не можа



да му се намери достойна Карла в този объркан свят...



Изобщо възможен ли е обективен юридически орган на тази земя, който да въздава заслуженото на политическите престъпници? Хагският трибунал ли е такъв?

Позволете да се усъмня и в двете неща.

Подобен орган би трябвало да има власт навсякъде. Това е първото условие, за да му имаме доверие. Но я си представете една Турция да си предаде политиците, отговорни за армейските насилия в Кюрдистан, или Китай да си предаде хората, отговорни за Тибет, "Тянанмън" и още какво ли не...

Шломо Авинери, политолог и бивш министър на външните работи на Израел, веднъж дори попита каква е разликата между Путин в Чечения и Милошевич в Косово (и между Шарон в Газа, бих добавил аз), та има трибунал за единия, а с другите на юстусите не им стиска да се захванат?

Какъв единен орган, щом дори Вашингтон упорито отказва да позволи негови военнослужещи да попадат под юрисдикцията на международен наказателен съд, въпреки че е главен международен екшънгерой?

А каква е разликата между косовския, баския и ирландския сепаратизъм? Изобщо избирателният подход при подобни процеси ги компрометира априори. Трибуналът за бивша Югославия не беше убедителен, не беше и ефективен. Инкасира и упреци в "сърбофобска" фиксация, макар че при конфликтите на запад от нас загинаха не по-малко сърби, отколкото хървати, босненци или албанци.

Защо е така се сещаме, но тази досетливост не е утешителна. Излиза, че подлежи на съд този, когото уловят и за когото не е "политически нецелесъобразно" да се захващаме, тоест "не е наш".

Речено сбито,



на съд подлежи само слабият и чуждият



(Ма то и ние такъв съд си имаме, затова изпадаме в униние, като го видим другаде.)

Нещо повече, военната интервенция на НАТО в Югославия през 1999 г., която позволи свалянето на Милошевич от власт и впоследствие екстрадицията му в Хага, беше в името на създаване на "мирно, демократично и многоетническо Косово", такъв един балкански образец на хуманизма и хармонията.

Само че в такъв случай интервенцията се оказа пълен провал.

Косово не стана нито особено мирно, нито особено демократично, а за многоетническо да не говорим.

Стреснати от резултата, някои експерти - като експосланика на САЩ във Ватикана Томас Мелъди, призоваха да не се бърза с решение на статута на областта. Причина - компенсаторната чистка на албанците сред сърбите и близо двестате осквернени църкви и манастири там, както и продължаващите престъпления на етническа основа.

(Неприятен прецедент сред парадоксите в освободено Косово стана самоубийството на италианеца Луиджи Нардоне, служещ в 32-и савойски полк от КФОР. Въпросният охранител на "мирната многоетническост" не могъл да понесе как току-що освободен албанец се изпикал върху икона от православния манастир "Високи Дечани", който самият Луиджи охранявал.)

Някъде около 2001-а един познат унгарски писател ми подари новата си суперлуксозна книга, посветена на демократичната съпротива в Сърбия срещу режима на Милошевич. Там имаше снимки на усмихнати студенти с плакати "Gotov je".



Имаше и жизнерадостни политически вицове като този:



"Майката на Стевица готвела грах, а Стевица играел на двора.

- Мамо, стана ли грахът - попитал огладнелият Стевица.

-Gotov je - отвърнала мамата.

-Какво?

-Gotov je! - викнала родителката.

Тогава дошла милиция и я отвела."



Яка международна фондация, която до голяма степен издържа и хагския трибунал, беше субсидирала въпросната книга на унгареца.

Сега, 7 години след войната за Косово, 5 години след ареста на Милошевич и три дни след смъртта му в килията, ни е до лозунги, ни до вицове.

Единствена Карла дел Понте би могла да каже с пълно основание:

-Gotov je!

Но не го прави - вероятно защото някой може да си помисли, че говори за Трибунала.



--------

* Готов е, тоест свършен е. Това беше основният лозунг на демонстрантите срещу Милошевич през 1999-2000 г. в Белград.