Софийският боклук не е обикновен боклук. Той явно успява да омагьоса всички кметове, които решат да се заемат с него. Няма друго логично обяснение защо трима градоначалници упорито се опитват да решат проблема по съвсем грешен начин, без да се поучат от провалите на предшествениците си. Тактиката и на Стефан Софиянски, и на Минко Герджиков, и на Бойко Борисов е сходна - те дават щедри обещания на различни протестиращи лагери, с ясното съзнание, че не могат да бъдат изпълнени. Така постепенно ерозира основата за постигане на разумно и взаимно приемливо решение - доверието на софиянци в местната власт в столицата. И резултатът съвсем логично е трагичен - краят на кризата с боклука не се вижда на хоризонта.

Може да звучи странно, но



решението на проблема е съвсем просто



- трябва да се намери терен за сметище и завод, пари за построяването му и да се убеди местното население да го приеме. И 8 години са напълно достатъчно време, за да извършат всички необходими по закон действия, без да се стига до ексцесии. Ако, разбира се, управляващите се ръководят от интересите на обществото, а не от нечии други.

Погрешно е да се смята, че кризата в боклука се точи от една година насам. Тя всъщност започна в далечната 1997 г. Тогава бе отворена последната клетка на сметището в Суходол. Ако кметството бе започнало веднага да търси площадка и пари за завод, след 8 години София нямаше да бъде притисната до стената. Но общинските съветници и тогавашният кмет Стефан Софиянски не взеха никакви мерки и предопределиха драмата. Наскоро бившият екоминистър Евдокия Манева разкри, че точно по онова време е имало възможност заводът да се финансира по програмата ИСПА, която е щяла да отпусне до 70% от нужните пари. Кметът отказал, защото търговете и процедурите щели да се ръководят от чужди институции, а не от общината.



Напълно погрешно решение, както доказва историята след това



През 2001 г. суходолци за първи път застанаха на пътя на камионите с боклук, а Софиянски сложи началото на порочната практика да се потушават протести с щедри обещания, които - по обективни или субективни причини, остават неизпълнени. Тогава той се зарече сметището да бъде затворено до края на 2004 г. На пръв поглед и 3 години са предостатъчно време да се определи подходящ терен за завод, да се спазят законовите процедури по оценка на въздействието на околната среда (ОВОС) и да се намерят пари да построяването му. Но не и за софийските общинари. Те така и не успяха да се договорят с комбината "Кремиковци", където трябваше да бъде построена инсталацията. Което обаче не попречи по време на предизборната кампания през 2003 г. Софиянски да продължи да уверява суходолци, че след година сметището ще бъде затворено. Тогава той не може да не си е давал сметка, че за 1 г. може единствено да минат процедурите по ОВОС, които отнемат 6 месеца. За построяване на завод вече няма време.

Софиянски спечели изборите. Година по-късно жестоката реалност напомни за себе си и стана очевидно, че сметището в Суходол няма да бъде затворено в срок, а плановете по строежа на завода дори не са започнали. Кметството се оправда, че не е спирало да търси инвеститори и пари, но никой не искал да даде 100 млн. евро.



Софиянски се опита да приложи изпитаната тактика и през януари 2005 г.,



когато суходолци отново заградиха пътя към сметището и София се зари с боклук за близо седмица. Кметът и общинският съвет тогава взеха очевидно неизпълнимо решение - депото да бъде затворено на 30 юни. При това го направиха съвсем съзнателно и въпреки уверенията на експертите, че за този срок не могат да се спазят законовите процедури по избор на друга площадка за сметище. Софиянски за първи път поиска и помощ от държавата за финансиране на завода за боклука. Тогавашният финансов министър Милен Велчев обаче попари надеждите му, като отсече, че "на държавата не й е работа да участва в бизнес по изгаряне на отпадъците".

Изпаднали в пълна безизходица, общинарите стигнаха до идеята отпадъците да се балират - това изглеждаше най-бързото решение на проблема. Софиянски се зарече инсталациите да заработят на 1 юли. Той не промени мнението си дори в края на май, когато нямаше нито една одобрена площадка, нито една машина за балиране.

Освен мотаенето на общината, за забавянето съществена роля изигра и населението, живеещо около първите 3 избрани терена - в Кремиковци и в Обеля. То се вдигна на протест, не се поддаде на никакви обещания и принуди кметството да търси нови площадки. Успехът затвърди мнението, че



само с блокада общинарите могат да бъдат накарани да се вслушат в гласа народен.



И това стана масова практика.

Тези баталии се проточиха до края на юни. Време, напълно достатъчно, за да се шмугне Софиянски в парламента, оставайки заместника си Минко Герджиков да се оправя с новата криза с боклука.

Грешката на Герджиков бе, че реши да заложи на същата тактика като Софиянски - с обещания да отложи проблема, докато се намери някакво временно решение. Наследеното недоверие на хората към институциите обаче не можа да бъде преодоляно. Съвсем логично Герджиков не успя да сломи съпротивата на суходолци при техния втори бунт през юли. Не помогнаха нито обещанията, че сметището ще е отворено само още месец, докато заработят инсталациите за пакетиране, нито заплахата за намесата на полицията. Така в лятната жега столицата се оказа притисната от няколко протестиращи лагера и зарината с тонове боклуци.

На четвъртия ден от блокадата Герджиков обяви кризисно положение и поиска помощ от държавата и полицията. Тогавашният главен секретар на МВР Бойко Борисов отсече: "Полицията не е репресивният апарат, който трябва да защитава неизпълнените обещания за софийския боклук." По ирония на съдбата само няколко месеца по-късно самият Борисов настоя полицията да се намеси, за да осигури достъпа на камионите до мина "Чукурово", и засипа огън и жупел, когато МВР не реагира.

На седмия ден от лятната криза полицията все пак се намеси и разчисти пътя до сметището, но



това окончателно погреба доверието на гражданите към властта



- до този момент суходолци не вярваха, че ще употребят сила срещу тях.

Парадоксалното е, че и тогава общината не се стресна. Ако беше намерила спешно терен за сметище, от юли досега имаше достатъчно време да се минат всички законови процедури. Вместо това обаче бе заложена нова бомба - балите с боклук. Общината започна да балира на други 3 терена в Кремиковци, Гара Искър и Требич, без да дочака разрешителни от екоминистерството. Тя се оправда, че столицата е в криза и трябват извънредни мерки. Оттогава обаче мина половин година, а документите още не са издадени.

Герджиков седмици наред убеждаваше протестиращите, че балите са абсолютно безопасни, от тях няма да има изтичане на инфилтрат, при това ще се държат на открито не повече от 1 г., след което ще се изгорят или ще се депонират. Балите в "Кремиковци" обаче протекоха още на първия месец. Няколко месеца по-късно на площадката в Гара Искър част от тях се самозапалиха, а РИОСВ наложи глоба на балиращата фирма за нарушения. Тогава от общината започнаха да обясняват, че изтичането на инфилтрат било нормална част от технологията и било предвидено. И успокоиха, че има 32 оферти за строеж на завод. По време на предизборната кампания за кмет Минко Герджиков, кандидат на СДС, тържествено затвори сметището в Суходол - на 1 октомври, точно когато изтече разрешението му за ползване, дадено от екоминистерството.

В такава разстановка на силите столицата посрещна новия си кмет Бойко Борисов. Въпреки обещанията за генерална промяна той повтори грешките на предшествениците си.



Неговата харизма се оказа недостатъчна за връщане доверието на хората.



Не помогнаха и 20-те милиона лева, обещани като армаган за онзи квартал, дето ще прегърне боклука в името на общото софийско благо. Нито пък "убедителните" методи и вид на охранителите на собственика на мина "Чукурово" Христо Ковачки. Борисов и сам утежни положението си, като най-напред се зарече нито бала да не влезе в "Чукурово", ако населението не е съгласно, после изненадващо прати камиони, за да направи напук на правителството. Затова не е никак странно, че Борисов удря на камък навсякъде, където иска да пласира сметта. Времето неумолимо тече, а общинският съвет и кметът, които управляват вече повече от 4 месеца, нито са избрали терен за ново сметище или завод за отпадъци, нито са подали документи за узаконяването, нито са намерили пари за построяването. Местната и централната власт си играят на котка и мишка, кварталите около София са в бойна готовност, а столичани чакат нова боклучена обсада. Засега тя е планирана за юни.