Червени министри и зам.-министри бродят из страната да просвещават другарите по места що е то тристранна коалиция и каква е почвата на БСП в нея. В петък привечер в Ловеч социалният министър Емилия Масларова, левите депутати от областта Янаки Стоилов и Донка Михайлова и зам.-министрите на вътрешните работи, на икономиката и на културата Камен Пенков, Анна Янева и Иван Токаджиев се срещнаха с местния соцактив.

Още с първите си думи пред рехаво понапълнената - с няма и 200 души - зала на бившия партиен дом Масларова забива гвоздея на визитата: "Очакванията на всички в България са твърде големи от първия ден на управлението на това правителство. Казвам "на това правителство", не казвам на "нашето правителство", защото с нашите изборни резултати, за съжаление или за радост, може би по-добре е второто, защото такава е конфигурацията, с която ние влезнахме във властта..."

Министърката започва напоително да обяснява за наследството - за заварения бюджет 2006, за поетите преди това ангажименти към МВФ, за ЕС, за тежките, катастрофални бедствия в цялата страна, които са "най-голямото бедствие в страната ни след Втората световна война - 62% от територията на България беше залята". Следва река от цифри и мерки в нейния ресор, направени за толкова кратко време от началото на мандата. Стига и до захарта - да, цените скочиха, ама сме зависими от международните пазари. А кой разби селското стопанство? Спомени за Филип Димитров.

След международното положение и тежкото минало Масларова се насочва към съюзниците-разбойници, ако използваме израз от катастрофите преди Първата световна война. И въпреки че има неща, които "не могат и не трябва да се казват", тя не е човекът, който ще устои да не си каже. "Коалицията има своята цена. И тази цена за съжаление



плащаме като че ли само ние"



(Тук министърката плаща и лична цена - гласът й се губи, спешно й дават вода). После обяснява как не могат да махат негодните чиновници по места - заради законите, атестациите, а и понеже много от "нашите хора" не са подготвени и не могат да се явят на конкурс. "Не можем изведнъж всички да махнем и да сложим нашите колеги, хората, които са били дълго време без работа. Трябва малко търпение, трябва малко такт. Трябва част от хората да навлязат в дадени системи, да натрупат малко опит и след това да кандидатстват за ръководни постове." Въпреки това обаче Масларова не обезсърчава другарите си, напротив. Коалицията, оказва се, си има и хубава страна - "формулата 8:5:3 действа само до равнище областна управа".

На финала на 40-минутната си реч другарката Масларова затяга съвсем докрай отбранителния обръч. "Не може всичко да се свърши за 6 месеца, скъпи другарки и другари - за 6 месеца, при това в тройна коалиция! Но



дилемата е още 4 или 10 г.

да стоим в опозиция,



или да стъпим здраво, с воля, с капацитет в управлението и да променяме постепенно държавата си."

Започват въпроси от залата. Непознатата за присъстващите Анна Янева, заместничка на министър Овчаров, удостоява аудиторията със средна възраст 60 години с двеминутни брошурни изречения за индустриални паркове и клъстъри. Но щом изрича добре разпознаваемото "можем много да направим за вашата област", залата мигом отговаря с подканяния "хайде, де!" и спорадични ръкопляскания. Зам.-министър Камен Пенков пък обяснява как им се паднала тежката задача да извършат смяната на табелите на колите, което се иска по наредба от 2001-а, и което хич не е задължително изискване на ЕС. "Вината не е в нашето правителство и в МВР, а в тези преди нас", отсича Пенков. Никой се не сеща да каже нависоко на отговорния другар, че все пак фактът си е факт - нашите удрят по нашия електорат, с москвичите и ладите.

Социалистка от Троян споделя болката на младите в нейния край, че БСП е изменила на социалната идея и е прекалено толерантна към коалиционните си партньори; и на антифашистите - че партията ги загърбва и извършва национално предателство заради базите.

За лявата политика Масларова отговаря счетоводно: при толкова спечелени гласове - толкова. За базите - адвокатски: те са си български (тук залата недоверчиво пуска едно протяжно "е-е-е!").

Комунистът 4-о поколение и бивш шеф на БНТ Иван Токаджиев, понастоящем заместник на министър Стефан Данаилов, удря рамо на колежката си. "Бяхме 180 (подразбира се - комунисти) в рода, сега - 15. С този процент членове на партията постигнахме това, от което се оплаквате. И въпреки това правим завой наляво в политиката." Колкото до антифашистите, за него една поругана партизанска плоча не била по-маловажна от ограбена могила на тракийски цар.

Залата обаче не е много съгласна с оправданията. Валя Александрова заявява: "След като премиерът е от БСП, още повече - председател на БСП,



ние приемаме, че МС е наш



И ще спечелите не непрекъснато да говорите за проблемите на коалицията, а да казвате, че това са най-добрите хора на БСП във властта. От постоянното прехвърляне на дребни неща към коалиционните партньори нито едно правителство няма да спечели. Подобни оплаквания не чуваме от двата коалиционни партньора." Александрова призова министрите и зам.-министрите да се държат като професионалисти, а не като политици и дава за пример Пламен Орешарски и Радослав Гайдарски. Гледането назад оставя на Висшия партиен съвет. Министрите на БСП трябвало да казват друго: "При старите правителства беше така, ние ще го направим иначе."

Гаврил Трифонов, който с цялото си семейство бил гласувал за БСП не само на последните избори, е още по-директен: "Не прекалявайте с говоренето за наследството, другарко Масларова, не се оправдавайте само с него - Бойко Борисов ни стига!"

Пенсионер пък, разтревожен от електорален теч към "Атака", препоръчва както царят си имаше говорител, другарите му да пуснат една всекидневна 15-минутка по БНТ, която да дава ясен анализ за свършеното от правителството, "защото много правите, ние често ви съжаляваме, но няма информация".

Подобно на многобройните лични просби към царя като премиер, голяма част от въпросите на срещата са персонално социални. Военноинвалид, който от 4 г. гладувал, ама все гласувал, пита къде са тия прословути милиони за помощите. Друг се интересува дали заплатите на елита (който той нарича с думата "магистрати") влизат в средната заплата за страната и защо се запазвали привилегиите на експрезидентите Желев и Стоянов. Трети пита може ли не само да се купуват точки за пенсия, но и да се продават.

След малко повече от 2 часа срещата приключва с финалните думи на водещия - областният шеф на БСП Евгени Узунов: "Партията, когато е в опозиция, е по-симпатична на хората, защото е по-близо до тяхното недоволство."



ДЪРЖАВНИЧЕСКИ

За домакините министър Масларова е супервипперсона и навсякъде из Ловеч пред министерското й BMW се движи пилотка. Преди срещата със съпартийци, тя се вижда с шефовете на местните социални служби, с кмета Минчо Казанджиев и дава пресконференция с много числа и хоризонт за няколко петилетки напред - до 2020 г. Посещава и Дома за възпитание на деца, лишени от родителска грижа "Параскева Нейкова", който с швейцарски пари от няколко месеца разполага с две къщички за по 4 момичета, наречени "защитени пространства".

"Така са го облизали, сякаш никой не живее", казва кметът, след като делегацията влиза в първата къща. Отварят се шкафове, наднича се в тоалетни - "Ау, колко е хубаво, браво, да го пазите"... Масларова дарява на обитателките Красимира, Радослава, Ани и Искра икона на Св. Георги, а кметът им обещава по 200 лв. в края на годината, ако запазят дома си в тоя вид. "Той много пъти обещава", не вярват много девойките, които сега имат джобни по 6 лв. на месец.

В основната сграда на дома делегацията е посрещната с кратка музикално-артистична програма. Пред подобаващите за такава визита безизразни погледи на децата се леят речи и благодарности. А леля Еми (Масларова) с топли очи и благ глас им обяснява, че материалното е много важно, но най-важна е духовността. Кметът пък подсеща министърката на финала да не забрави какво е трябвало да обявят - че заедно ще дадат по 300 лв. (не е ясно дали са различни от ония 200) на онази от двете къщички, която е по-образцова в края на годината. Масларова веднага му кешира своя дял, а човек от делегацията доукрасява приповдигнатия тон с шегичка - "Дай пари на кмета и иди ги търси после".