Получих призовка да се явя в съда, за да бъда разпитана като свидетел по важно дело. Софийският апелативен съд ме вика, за да му помогна да стигне до истината за убийството на бившия премиер Андрей Луканов. Същото трябва да се е случило и с още четирима колеги-репортери.

Подписах се и взех призовката. Днес ще се явя в съда. Знам, че една от най-честите причини за отлагането на делата са свидетелите и затова няма да бъда мотив за поредното протакане на процеса, който виси пред втората инстанция вече почти две години. Нищо, че когато Луканов бе застрелян пред дома си на 2 октомври 1996 г., бях на 16 години и основната ми грижа беше как да запаметя поредните 150 думи на английски.

Естествено съдът е този, които решава кой да бъде разпитан, за да се разкрие истината. Но се оказва така, че някой ще свидетелства какво му е казал друг за срещата си с трети. Развален телефон. Ясно е колко ще тежат тези показания.



Това е отчаян опит процесът най-сетне да приключи



Все пак близо 10 години след убийството де факто все още няма присъда. В края на 2003 г. Софийският градски съд чете доживотни присъди на строителния предприемач Ангел Василев, племенника му Георги Георгиев, шофьора на Василев Юрий Ленев и украинците Алексей Кичатов и Александър Русов. Присъдите обаче ще станат факт едва когато по тях се произнесат и още две инстанции, а по всичко личи, че това няма да е скоро. Военна прокуратура дълго време протака процеса, като не пращаше на съда материали по друго дело - за побоя над Юрий Ленев. Докато изведнъж се оказа, че делото е приключило и вече е във военния съд. Така и апелативните съдии се добраха до него.

Аз попадам в списъка на призованите заради една среща от преди няколко месеца - в затвора в Казичене. Там, по негова молба, се видях с Петър Цветков. Той се жалваше, че е болен и не го лекуват адекватно. Между другото ми разказа как е бил в една килия с Ангел Василев веднага след ареста му и как му е оказван натиск от служители на МВР. Те, служителите, искали той, Цветков, да лъже за разговорите си с Василев и така да потвърди версията на разследващите, че предприемачът е замесен в убийството.



Така и не написах материал от срещата



си с Цветков. Исках да видя как той ще се държи в съда, тъй като защитата на Василев го бе призовала за свидетел. Оказа се, че пред магистратите Димитров не е така словоохотлив и паметлив както пред десетината репортери, с които през годините се е виждал. Затова адвокатите на Василев поискаха и журналисти, срещали се някога с него, да дадат показания. И съдът се съгласи.

Методът на вестникарските изрезки отдавна е основна част от защитата на петимата подсъдими. Адвокатите успяват да изровят вестници, за съществуването на които едва ли някой подозира. Хитът от последното заседание бяха няколко украински вестници, които адвокат размаха под носа на съдиите. Когато те му направиха забележка, че материалите трябва да са на български, той се възмути, че "всички сме учили руски".

Не омаловажавам журналистическия труд. Но делото "Луканов" определено не е от тези, които могат да се разрешат с показанията на репортерите. Разпитите им само ще го забавят. А и 10 години след дадено престъпление намирането на нови доказателства става все по-трудно. Но защо съдът допуска поредните искания на адвокатите за разпити на журналисти и им позволява да му губят времето с архивни дописки? Колко това ще помогне за разкриването на истината? Май ще минат още десетина години, преди процесът да стигне до финал. И дали това ще е справедливо?