Ако някой умник се е подсмихвал досега на антинаучната ми теза, че най-изгодният бизнес през последното десетилетие у нас е бизнесът с политика, сега е времето да прозре подбалканската реалност. Ако някой деец на бизнеса е пропуснал да прикачи обичната си фирма към наличните фирмени обръчи в орбитите на политическите партии на власт, дошъл е последният момент да изповяда вярност и да плати встъпителен внос. Защото само след няколко месеца - може би още през май, но най-късно през ноември



цената на протекцията ще скочи



рязко, а властниците ще преустановят вербуването на нови бизнес-сателити и ще свият фирмените си обръчи само до най-своите, най-верните и най-доказали дащност фирмени спътници. Ако партньорите в правителствения триумвират бяха публични компании, котирани на борсата, до края на годината пазарната им капитализация щеше поне да се удвои, защото от следващата година ще са поне двойни сумите, разпределяни под тяхна опека и най-малко 2 пъти ще нараснат постъпленията от услуги за спечелване на поръчки и проекти. Наред със затихващата приватизация, прощъпващите концесии и постоянно растящия обем на обществените поръчки, плащани с пари от хазната, от 1 януари 2007 под техен контрол попадат още 3.2 млрд. лева годишно европейски пари. Заедно със задължителните към тях поне 800 млн. лева съфинансиране това прави нов 4-милиарден бюджет, насочван от властта. Стига ни бегъл преглед на приетите оперативни програми, за да схванем, че



партийният бизнес има най-голям шанс



да захлеби от структурните и кохезионни проекти, плащани от ЕС. Само една от шестте оперативни програми - за човешките ресурси с 237 млн. лв. годишно - предвижда пряк достъп на фирми до европарите. Останалите пет са предназначени пряко за централните власти, общините и политически контролираните инфраструктурни монополи. Харченето им ще става по познатия метод с обществените поръчки с предварително подбрани победители и последващо повишаване на цените. Вярно, че най-много средства от брюкселската хазна (1.5 млрд. лева годишно) са отделени за националния стратегически план развитие на селските райони и са предназначени за земеделците в тези райони, но изборът на цели и критерии, изискванията към проектите и информацията за тях, подборът на тези проекти и контролът върху разпределението на парите ще са в здравите ръце на партийните кадри. Още повече политическата симония вече е институция у нас и квотите за назначения на чиновници са твърдо разпределени между съдружниците във властта.



Контролът от Брюксел е мит,



с който се маскира истината, че родната политическа класа е фактическият стопанин, а нейните фирмени съзвездия са бъдещите получатели на европарите. Разбира се, че финансираните проекти ще трябва да преминат през формален контрол в апарата на еврокомисията за спазване на наложените изисквания. Дотам ще достигнат обаче само онези, които са преминали през предварителната цедка у дома. Досегашният опит по програмите ФАР и САПАРД, както и практиката в сродни нам по манталитет европейски нации (изучи аналите на елинската демокрация да разбереш как ще вървят нещата и у нас) безспорно доказват, че тъкмо местната политическа протекция се оказва решаващият фактор за достъп не само до парите на държавата, но и до фондовете на европейската общност. У нас отдавна



партиите са търговски камари,



добре овладели комплексната технология за печелене на обществени поръчки и европейски проекти. Тази технология обхваща целия цикъл от подготовката на оперативните програми и националните планове, през определяне на приоритетите и поставяне на критериите за тях така, че максимални суми да попадат в техните сфери на влияние, после през подготовка на протежираните проекти, та чак до оценката на проектите в правителствените администрации, контролиращи достъпа до парите на европейската общност и съфинансиращата българска държава. Предоставянето на вещ консултант (и той звено от политическия обръч, лично приближен до отговорните представители на партията си в държавната машина, снабден с цялата ревниво пазена информация за отделните програми, критерии и мерки), който да подготви проекта, така че да премине през иглените уши на местната и брюкселската администрация, отдавна е част от комплексната услуга на всяка политическа партия на нейните фирми-сателити. С увеличаването на броя проекти, които политическата машина трябва да обработи, и при очакваното затягане на фирмените обръчи, скоро ще се явят



дистрибутори на влияние,



фирми-ангросисти, които купуват политическо влияние на едро и го разпродават на дребните крайни купувачи. Те ще индустриализират и ще стабилизират бизнеса с политически протекции, ще го положат на здрави основи и твърди цени, ще елиминират риска някой партиен функционер да прибере парите на клиента си, без да свърши работа. Не са прави онези, които виждат корупция в бъдещия все по-строен модел на политическия бизнес у нас. Корупция значи "поквара, разложение, нечестност". А новият модел на търговията с власт гарантира точно обратното: точност, стабилност и честност при все по-масовите в бъдеще покупко-продажби на влияние. Затова само клеветниците и завистниците свързват с корупция партийния клиентелизъм и фирмените обръчи около политиците. Те са всъщност градивните елементи на модерната политическа индустрия по европейски и световен стандарт, която се развива у нас.