Истинско чудо трябва да стане, за да не стане България пълноправен член на Европейския съюз на 1 януари 2007 г. И това е действителната новина от предварителните бележки на евроекспертите, които станаха ясни в началото на миналата седмица и предизвикаха скандал в управляващата коалиция.

В евробележките няма нито една нова констатация. Всичко в общи линии е по-старому и общоизвестно - правосъдието било бавно, имало противоречива съдебна практика, имало кадрови проблеми в магистратурата и в полицията, че нямало осъден за пране на пари, че имало корупция и т.н. Все неща, които по един или друг начин съществуват и във всяка страна-членка на ЕС. Разбира се, ние ще влизаме в Съюза, а не той в нас, и затова е повече от естествено да се съобразяваме с по-силни критики и по-високи критерии. И в това няма нищо лошо. Както междувпрочем няма нищо лошо да ни се казва истината и откъм Брюксел (която и сами си знаем). Действа мобилизиращо за властта.

В цялата политическа гюрултия беше пропуснато наистина най-важното. И то е, че дори евроекспертите не предлагат да бъде задействана отлагателната клауза. Или по-простичко казано, вместо на 1 януари 2007 г. да влезем на 1 януари 2008 г. Та евроекспертите, които по правило са далеч по-серт и много по-критични, отколкото политическите еврокомисари (от които в крайна сметка ще зависи всичко - и какво ще запишат в доклада, и каква оценка ще дадат), не са споменали дори възможността да се задейства най-тежкото наказание. Не че не са могли, или пък не им е работа. За отлагане вече и от еврокомисарите не чуваме. Което трябва да ни кара да ликуваме, а не да се караме. Но природа - какво да се прави.

Всъщност



неочакваната драма дойде от едно-единствено изречение,



на една-единствена евроекспертка за задействане на предпазна клауза, според която примерно да не се признават решенията на България по наказателните дела. Каквото и да означава това.

Трябва да кажем, че нито една предпазна клауза не може да е чак толкова проблемна, колкото евентуално отлагане. А и не е много ясно какво означава да се задейства предпазна клауза по наказателни дела. Че няма да ни признават присъдите? Че няма да смятат престъпниците, които са осъдени тук, за престъпници и в страните от Евросъюза? Или че няма да признават българската прокуратура? Или нещо друго? Ами и сега, а и в новия НПК е записано как се признават например чужди присъди в България - ако са за деяния, които са престъпления по българския НК, не противоречат на българската конституция, ако осъденото лице е наказателноотговорно по българския закон и т.н. Или иначе казано, и сега, а и после ще има проблем или поне куп допълнителни условия около признаването на присъдите. Без значение дали са на ЕС или не.

Проблем донякъде би било, ако бъде задействана предпазната клауза относно признаването на съдебните решения по гражданските дела. И то специално за фирмите. Но и тук няма да има кой знае колко драма. Просто защото много от казусите се решават от международни арбитражи, а и без това ще има нужда от допълнителна подготовка на българските съдии и юристи относно практиката на съда в Люксембург и евродирективите.

Всъщност тази предпазна клауза относно признаването на съдебните решения бе предвидена за първи път за страните от предната вълна на разширяването - когато в ЕС влязоха 10 страни. Факт е, че досега не е задействана за нито една от тях. В този смисъл България би могла да бъде прецедент. А както вървим рамо до рамо с Румъния, може да се окаже валидна и за тях. Естествено е, че



няма да е много комфортно да сме страна-прецедент



Защото е ясно, че както преди две-три седмици каза една евродепутатка, влизането на България, както и на 10-те преди 2-3 години, всъщност е символично. После идва съдържанието.

И как иначе. Без това да е предпазна клауза, е повече от ясно, че България ще влезе в еврозоната най-рано през 2009 г. Т.е. тогава ще станем истински финансов член, в който местната валута ще е евро. Пак най-рано през 2009 г. ще влезем в Шенгенското пространство. Т.е. ще можем да пътуваме наистина без ограничения в рамките на ЕС, няма да има задължението да стоим само по 3 месеца, да се редим на опашки на граничен контрол и т.н. Своеобразна предпазна клауза има и във връзка с възможността да работим в страните-членки на ЕС. Макар и всяка от тях да решава поотделно дали да разреши или не, то е ясно, че с изключение на две-три държави, в останалите ще можем да работим пак най-рано през 2009 г. И тъй очакваните еврофондове ще потекат пълноводно най-рано след 2008 г. Така че ние и без това сме отвсякъде в предпазни клаузи, без да са наречени така.

Но и ние сме наложили предпазна клауза на страните-членки на ЕС - гражданите на тези държави като общ принцип ще могат да купуват земя у нас едва след 2014 г.

"България в ЕС" просто вече не е мираж. Но щом политиците ни са решили да се налудуват и по тази тема на гърба на обществото, нека. Защото вместо да гледат българските интереси и да дават едни и същи сигнали за готовност за еврочленство, се боричкат, карат се, сърдят си се, ходят на тайни сгледи, крият информация. Но и избирателите имат право и могат да задействат предпазни клаузи.