Преди Десети новият началник се изживяваше най-напред като "вечен", а после като местен феодал. Но ако на истинския феодал още от люлката му втълпяват принципи на управление, принципи на обществени и лични отношения, принципи на възпитание, родови принципи и семейни взаимовръзки, нашият, понеже нямаше откъде да попива всичко "това", привидно или не, се опираше на партийни принципи. А най-вече върху устоите на личния и семеен морал, който нерядко, нека кажем това, биваше и свестен.

Тогава можеше да се мисли, но не биваше да се говори. Иначе хляб бол. Гражданско достойнство? В някаква степен съмнително, макар да имаше хора достойни, хора с чест.

Днес мисли и говори... на воля. Хляб обаче няма. За много голям процент хора. Достойнство? Със сигурност някои притежават такова. Обаче най-често остава скрито,



на преден план е гъзарията



(Викат и шоу. За всичко - шоу...) Някои много упорито се стремят да ни докажат, че то е не само мода, но и принцип на самата епоха. Мрачни страници пише историята днес.

Наскоро се разбра, че Еленският Балкан е хванат в клещи от яка душа, чиито копои тероризират де кого видят. Излиза яката душа на екран и не можеш да му се опреш и пред камера - убеждава те неофеодалчето, че черното не е черно. Пък властта я няма никъде. Е, що се чудим; във феодализма принципите са такива - истинската власт е у феодала! А че днес му викат мафиот - въпрос на терминология...

Преди време в Пазарджишко производители на зарзават не можеха да излязат на пазара да си продадат стоката - пресрещат ги на шосето еничарите на местните феодали и ги насилват да си продават стоката на мафиоугодна цена.

В Сливен пък друг феодал завладя половината Балкан и половината град и отново години наред никой не можа да му излезе насреща. Гърмяха го даже. Но яки души, държат. Публична тайна е, че го толерират хора от всички власти... И какво от туй? Оказва се, че на "ония" структури ефективно могат да се противопоставят само релевантни структури. Защото "призваните" са купени.

Около Котел преди време хора с черни очила, кожени якета и пушки-помпи причакваха берачите на гъби и, а не им продадеш събраното на цена, която те определят (и ти хвърлят стотинките на земята!), а са те принудили да изтърсиш всичко от торбичката



и... "пайдос" надолу!



В други селца пък спецмомченца принуждаваха старците да продават грозденцето от собствените лозя за дребни стотинки.

Нима властта тия работи не ги знае? И не само сегашната, щото историйките, които разказваме, са поне от десетина години. Знае ги. Но през това време неофеодализмът наложи с яка ръка собствените си закони.

Комшии от съседни държави в тия времена купиха за без пари цехчета, набират работнички, на които почти не плащат, не им дават по десет часа да отидат дори до тоалетната, ибричкиите им дори бият синдикални шефове, мъжете на тия жени мълчат като глухи и слепи, местните власти прикриват чужденците, "ама той инвеститор"... Истината е, че ги толерират, защото са си изградили мафийката и ката месец си получава своето - едните се разпищолват както си искат, а на другите не им пука какво става наоколо, повече от ясно защо...

Неофеодалчето плаща примерно 200 лв. "Цели 200 лв. на месец"! - казва то. И негодува по националния ефир, че бягат от световната му фирма, не му щат парите, не щели да му работят. Неофеодалчето не допуска бедният да има гордост - че как тъй хем беден, хем горд?! Само той знае цената на парите - когато ти подхвърля 200 лв., туй са мнооого пари, когато самият взема десетки хиляди и ти дере кожата до кръв - му е в реда на нещата.



Той унижава с бистро съзнание



И не случайно не допусна в началото на 90-те големите световни фирми, защото знаеше, че дойдат ли, самият той ще се окаже в армията на ония, които днес презира. Същият не допусна и чужд капитал да купува "свещената" българска земя. До... 2014 година. И как тъй до тая дата земята на прадедите е свещена, пък след това няма да е свещена - не стана ясно. А формулата на цялото упражнение е повече от ясна и беше приложена още в началото на прехода - да се бавят процесите, да се пречи на развитието, за да свърши преразпределението. (Ето затова преходът се оказа дълъг).

Те - шаячните аристократи на България, се оказаха хора с истински феодални рефлекси. На наш гръб и със закъснение от няколко столетия...

-----

*Савчо Савчев е литературен критик, автор на българо-ромски речник.