Настоящата година се очертава да бъде критична за сръбското правителство. Редица проблеми, чието повдигане бе отлагано през последните 15-на години започват едновременно да търсят своето разрешение. Най-тежкият от тях е свързан със съдбата на имащата полусакрално значение за сърбите провинция Косово. Дълго преговори за определяне на крайния статут вече започнаха и са малцина тези, които вярват, че изходът от тях ще е благоприятен за Сърбия. През май се очаква в Черна гора, последната бивша югорепублика, останала в компанията на Сърбия, да се проведе референдум за излизането й от федерацията. С известна доза увереност може да се предположи, че и в тази ситуация Сърбия ще е губещата страна. Миналият месец Международният съд в Хага обяви началото на първия процес по обвинение в геноцид срещу суверенна страна, при който Босна обвинява Сърбия в планиране и подкрепа на кампанията на босненските сърби за изтребването на местните мюсюлмани. Хърватска също е завела подобно дело в този съд. На всичкото отгоре от трибунала в Хага последователно пристигнаха новините за самоубийството на военния лидер на сърбите в Хърватска Милан Бабич и за загадъчната смърт на бившия президент Слободан Милошевич.

В този контекст



ЕС постави на Сърбия ултиматум - да предаде ген. Ратко Младич



или ще последва замразяване на преговорите за членство, които започнаха през октомври миналата година. За мнозина подобно развитие изглежда като deja vu. През март 2001 г. Милошевич бе арестуван няколко часа преди изтичането на последния срок, който Вашингтон постави на Белград. Три месеца по-късно той беше изпратен в Хага - преди донорската конференция, която предостави на Сърбия 1,3 милиарда долара. По всичко личи, че международната общност се опитва отново да използва принципа на "моркова и тоягата". Ако предаде Младич, Сърбия ще бъде компенсирана с перспективи за членство в ЕС и НАТО и с чуждестранна помощ, а ако не направи това, ще бъде тласната в още по-дълбока международна изолация. Подобен ултиматум вече проработи в Хърватска. Преди година ЕС отложи преговорите за присъединяване поради отказа да бъде предаден издирваният от трибунала хърватски генерал Анте Готовина. Преговорите стартираха, след като Загреб прие да съдейства за неговото залавяне.

Разликата между тези два случая на използване на членството в ЕС като "морков" обаче е в това, че Сърбия е в далеч по-ранна фаза на взаимоотношенията си със съюза и това значително намалява



атрактивността на "моркова"



Освен това, крайните националисти, представени в парламента от радикалната партия на разследвания от трибунала Шешел и от социалистическата партия на Милошевич, са изключително популярни в Белград.

За много сърби генерал Младич е национален герой, чиято популярност се дължи на ролята му във военните кампании в бивша Югославия. Роденият в Босна етнически сърбин става офицер в Югославската армия и в началото на войните командва 9-ти армейски корпус срещу хърватските сили в Книн, а през 1992 г. е назначен за командир на босненската сръбска армия. Под негово командване сърбите завладяват около 1/4 от Хърватска и повече от 2/3 от Босна.

Военните му подвизи са обаче и причината трибуналът в Хага да го постави на челно място в списъка на най-издирваните военнопрестъпници. Смята се, че ген. Младич е архитектът на 43-месечната обсада на Сараево, която отнема живота на около 12 000 души. През юли 1995 г. той лично ръководи превземането на поставения под защитата на ООН анклав Сребреница и избиването в рамките на 5 дни на около 8 000 невъоръжени мюсюлмански мъже и момчета. Черната статистика сочи, че това е



най-голямото клане в Европа



от Втората Световна война насам. Същите обвинения са насочени и към политическия лидер на босненските сърби по времето на войната - Радован Караджич. Според Карла дел Понте - главен прокурор на трибунала в Хага, Младич е прикриван основно в Сърбия и е покровителстван от среди в сръбската армия и секретните служби.

Слухове за предстоящо арестуване на генерала се появяват периодично. Обясненията за появяването на подобна невярна информация може да са няколко. Сръбското правителство най-вероятно тества каква ще бъде обществената реакция при арестуването на Младич. Спекулира се, че именно сръбските специални служби подават информация в медиите за поредното "залавяне" на високопоставения беглец. Слуховете не провокираха особено големи демонстрации, което индикира, че неговата популярност е намаляла. Много от сърбите смятат, че ген. Младич е войник, който не е направил нищо лошо или поне нищо по-различно от това, което са правили по време на войната военните лидери на хърватите и босненците. За мнозина обаче той е основно препятствие пред европейската интеграция на Сърбия. Тези хора няма да аплодират ареста му, но най-вероятно ще си отдъхнат с облекчение, когато това стане. Предаването му се схваща най-вече като жертва, която трябва да бъде направена, за да се угоди на Запада. Може да се предположи, че посредством слуховете за залавянето на Младич, не просто се тества реакцията на обществото, а то се и подготвя за неизбежността това да стане. По този начин правителство на Воислав Кощуница се опитва на ограничи протестите, които ще избухнат, когато по един или друг начин Младич се озове в Хага. Появиха се и редица медийни спекулации как точно това ще стане. Предполага се, че с Младич ще се договорят условията по неговото предаване, включително и



материална компенсация за семейството му



Изтече информация, че министърът на отбраната на Сърбия и Черна гора Зоран Станкович е провел тайни разговори със съпругата и сина на Младич. Сръбското правителство не би искало да се постави в позиция, в която трябва да арестува генерала, тъй като това ще навлече гнева на националистите. Най-малко болезненият вариант е той да се предаде доброволно на трибунала. Също така обаче не е желателно това да стане на територията на Сърбия, тъй като ще докаже основателността на обвиненията, че му е предоставяно укритие. Дори и да се наложи на бъде задържан в Сърбия, той най-вероятно ще бъде отведен веднага в Босна, от където ще бъде изпратен в Хага. Задържането му за по-дълго време в Сърбия може да даде възможност на крайните националисти да организират безредици. Вероятно подобни бяха и причините хърватският генерал Готовина да бъде арестуван на Канарските острови.

Преждевременната смърт на Милошевич несъмнено се отразява на интензивността на опитите да бъде заловен Младич. Не е съвсем ясно обаче дали това означава засилване или намаляване на тези усилия, тъй като от една страна се наблюдава разминаване в интересите на двете най-заинтересовани страни, а от друга, сигналите, които тези страни дават са противоречиви. Въпреки официалното заключение на властите в Холандия, че смъртта на Милошевич не е резултат от отравяне,



авторитетът на трибунала в Хага пострада



Начинът, по който Карла дел Понте използва ЕС като инструмент за натиск върху сръбското правителство, илюстрират решимостта й да докаже ефективността на институцията, която представлява. От друга страна, смъртта на Милошевич допълнително засили враждебността на Сърбия към трибунала и така направи политически по-трудно за сръбските власти да заловят Младич. Първоначалната позиция на г-жа дел Понте бе смекчена, след като по време на визитата си в Белград тя получи от премиера на Кощуница обещание, че до края на месеца Младич ще бъде екстрадиран в Хага.

Вземането на решение относно съдбата на най-издирвания военнопрестъпник в Европа е сред най-тежките, които сръбското правителство трябва да вземе в контекста на преговорите за Косово, референдума в Черна гора, обвиненията в геноцид и смъртта на Милошевич. Огромният натиск, на който е подложена страната, е много вероятно да доведе до радикални промени с непредсказуем резултат. Според оптимистичния сценарий сръбският политически елит и общество ще преминат през своя дълго отлаган катарзис и ще съумеят да затворят една от най-драматичните и противоречиви страници в своята история. Подобно развитие би отворило пътя за международното реинтегриране на Сърбия. Според песимистичния сценарий предаването на ген. Младич може да изиграе ролята на катализатор, който да отприщи процес на трансформиране на нараненото сръбско достойнство в краен национализъм. Процес, който би напомнил на реакцията на сърбите в края на 80-те години, когато осъзнаха, че губят Косово. Ще се появи ли сега "друг" Милошевич, който да заяви на висок глас пред сърбите "повече никой няма да ви бие"? При този сценарии вместо дългоочакваното затваряне на споменатата по-горе страница може да се стигне до нейното трагично "препрочитане".

-----

*Ангел Ангелов е политолог, специализиращ в областта на Балканите. Преподавател в СУ "Св. Климент Охридски".