:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 447,883,930
Активни 324
Страници 20,810
За един ден 1,302,066
Зад кадър

Един ден на "Ницше" в Русе

Арманд Асанте и Бен Крос се конкурират с диалози във филм без екшън
СНИМКИ: Авторът
Сцена от филма с Арманд Асанте (вляво) и Бен Крос.
Гимназия "Христо Ботев" в Русе, март 2006 г. От 7.30 ч. сутринта кипи трескава работа - известното като "Бастилията" школо трябва да се превърне във виенска психиатрична клиника. След броени минути във фоайето ще застанат актьорите Арманд Асанте и Бен Крос. Асанте играе ролята на немския философ Фридрих Ницше, а Крос - на д-р Йозеф Бройер, учител на Фройд.

Това е началото на 12-ия ден от снимките на филма "Когато Ницше плака", нова продукция на "Ню имидж". Освен гимназията "Христо Ботев" снимачният екип е "окупирал" и целия площад "Дунав". "Голяма лудница е, динамиката е невероятна, непрекъснато се правят промени", казва директорът на продукцията Захари Паунов. Предстои сцена, която представя момент от лудостта, обхванала Ницше. В нея психоложката Лу Саломе (актрисата Катрин Уиник) влиза и вижда как немският философ свири на пиано етюди на Вагнер и дирижира въображаем оркестър. Във филма Ницше се влюбва в младата Лу Саломе.

29-дневните снимки започнаха в Русе на 22 март. "От много време насам това е



първият чужд филм с чужд режисьор в България без екшънсцени,



стрелби, пукотевици", обяснява Паунов. Продукцията е нискобюджетна.

Действието се развива основно във Виена в края на XIX век, но се снима изцяло в българския дунавски град и един ден на Витоша. Филмът пресъздава историята на отношенията между Ницше и Фройд, зараждането на модерната психология.

"Избрахме Русе, защото с дунавската си култура градът много прилича на Виена от онова време", казва Захари Паунов. По думите му в последния момент като място на събитието в лентата е включен и българският град и сценарият е бил променен, така че част от действието е пренесено в стария Русчук. Самият филм започва с надпис "Русе, България, 1882 година". Режисьор е Пинкъс Пери, оператор - Георги Николов.

С изключение на главните актьори всички поддържащи роли се играят от българи, предимно артисти от русенския театър "Сава Огнянов". "Филмът е доста камерен, Асанте и Крос играят главните роли, другите са поддържащи", обяснява Паунов.

"Работата е много и е трудна, ако не бях харесал сценария, нямаше да се съглася", казва художникът на продукцията Константин Джидров. "Русе наистина прилича на Виена, но е необходимо цялостно преустройство и доста пренареждане, за да постигнем с декорите



излъчването на епохата на виенския сецесион,



епохата на Ницше, с всички сблъсъци на надигащата се силна философия. Пресъздаваме я с подръчни средства, но да няма бутафория", добавя Джидров и хуква да реди декорите.

Започват снимките на сцена №29. Бен Крос и Арманд Асанте стоят пред вратата на гимназията и чакат знак да влязат. Асанте държи на главата си памук, маскиращ рана. "Защо я държи на челото си, нали раната е на друго място?", пита гримьорката му. Никой от екипа не може да обясни. Командите се раздават по радиотелефони. Двата работни езика са български и английски.

Следва десет минути почивка. Двамата големи актьори реагират различно. Асанте се отдалечава замислен. Бен Крос идва при журналистите, сяда на стола и пали цигара. Оказва се, че известният англичанин е много земен и приятен човек. "За този филм се подготвяхме като за театрална постановка - разказва Бен. -



С Арманд се бяхме затворили в хотелска стая



и няколко седмици репетирахме. Филмът изобилства с разговори между героите, акцентът е върху диалозите, психологическото натоварване е огромно."

И преди тази си роля Бен Крос се е интересувал от психология, но сега е направил сериозно проучване. За ролята си е изчел доста за Ницше, за персонажа си д-р Бройер и за Зигмунд Фройд, който във филма е негов студент.

Британският актьор харесва България и усилено учи нашия език при университетска професорка. Вече чете и на кирилица, убеди се репортерът на "Сега". "Това е първият чужд език, който изучавам по-задълбочено. Правя го, защото живея тук, имам къща в София, а и как да обикалям страната, ако не знам езика", обяснява Бен Крос. И добавя как се чувства виновен за това, че българският му не е достатъчно добър. Всъщност доста разбира нашенски, ако му се говори бавно, и дори се пробва да отговаря. "Говоря по малко немски, италиански и френски, но българският е първият чужд език, който изучавам с учител", твърди Крос. Признава, че езикът ни е труден за англичаните с падежите си. Това обаче не му пречи да е информиран какво става в България. Момиче от екипа му показва хамбургер, от който стърчи пръчка. "Е, хубаво е, че поне няма мишка вътре", шегува се актьорът, явно наясно с последните скандални новинарски репортажи.

"Надявам се с ролята на д-р Бройер



да променя малко имиджа си на "лошо момче"



във филмите", казва Бен Крос. Повечето от досегашните му превъплъщения са изисквали "физически" усилия - бой, мечове, огнестрелни оръжия. "Ницше" е пълната им противоположност. "За мен това е чудесна роля, с много психология, философия, щастлив съм, че я играя", не крие ентусиазма си актьорът.

"Отношенията ни с Арманд Асанте са отлични, той е много сериозен актьор, има конкуренция между героите ни във филма", обяснява британецът. Според него всъщност д-р Бройер и Ницше не са се срещали в действителност.

В края на втората седмица Бен, както и целият екип на филма вече се чувстват уморени. А дори не са преполовили снимачния период. "Работя 6 дни в седмицата, нямам време да разгледам Русе", оплаква се Крос. Той обаче смята да посети дискотека в неделя вечерта, защото в понеделник ще има почивен ден.

Изтощен е и Арманд Асанте. За разлика от Крос, който идва при журналистите веднага след приключването на поредната сцена,



Арманд отива първо да махне мустака на Ницше



и едва след това се появява, вече преоблечен. На български знае само думата "благодаря", затова се включва преводачът.

"Току-що снимахме важна сцена с обмяна на мисли между учителя на Фройд - д-р Бройер, и моя герой Ницше", казва Асанте. След това се впуска в дълги обяснения за работата на известния психиатър и на своя герой, от чието влияние така и не може да излезе. "Четох книгите на Ницше още като момче, правех си записки. Бях млад, но си спомням, че го възприех като много романтична личност, с мощни идеи, впечатли ме много", спомня си актьорът.

Питаме го кое е по-трудно - да си Одисей (във филма на режисьора Андрей Кончаловски) или Ницше. "Одисей се води от своите инстинкти и интуицията си, докато Ницше е човек, който постоянно е подложен на изпитание и се опитва да реализира идеите си. Това го прави много по-труден герой във всяко едно отношение", сравнява американецът двете роли. „Това, което правя в момента - веднага след приключването на снимките на „Рин-тин-тин" в София да снимам в Русе „Когато Ницше плака", - на практика е неизпълнимо", смее се Арманд Асанте и добавя откровено: „Трябва да се правят пари. Ницше е бил много беден, такъв съм и аз."

Идеите на героя му обаче го зареждат. "Трудно се намират вдъхновяващи роли за филм. Тази на Ницше е една от тях, за мен е чест да я изиграя", казва той.

Спираме дотук, защото предстои заснемането на следващата сцена от филма. Около фонтана в градинката на площад "Дунав" вече са подредени каляски. Дори и водата във водоскоците е пусната.
 В една от почивките - Бен Крос в двора на Семизовата къща в Русе.
 В кадър - Арманд Асанте (вляво) и Бен Крос пред входа на русенското училище "Христо Ботев".
 Каретите, докарани с ТИР от Киноцентъра в Бояна, чакат началото на следващата сцена пред "виенската клиника".
10
5144
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
10
 Видими 
10 Април 2006 08:33
Кризата с бензина явно вече е започнала в Русе съдейки по най-долната снимка.
10 Април 2006 08:47
Учил съм в тази гимназия, но нарочно не съм стъпвал там оттогава. Пълна глупост е писаното от автора, че "езикът ни е труден за англичаните с падежите си". Няма падежи в българския от ХІІІ век!
10 Април 2006 08:57
От XIII на сам, в бъхлагрсия език няма падежи. Това ли искаш да кажеш ахриманЕ? Пиша ти главно е на края за ад ти напомня, че в българския език е останал един единствен падеж, който се казва ЗВАТЕЛЕН. Разбра ли ме приятелЮ-ахриманЕ, разбра ли ме ИванЕ? Или да извикам попадийката, ей попадийкЕ, къде си ма приятелкО? Има и остатъци и от дателния падеж - кому мислиш ще даде днес попадията...урок по граматика? И една остаряла въпросително-притежателна форма от Родителния, но за ЧИЙ 'уй ни е всичко това? Със здраве!
10 Април 2006 09:00
Бъркаш, Архиман - има падежи, но за разлика от например руския и немския са предложни падежи, а не с членуване. Френският език има подобна на българския падежна структура. А за англичаните българският е труден не заради падежите, а заради словореда. Като се замисля, от европейските езици май само скандинавските имат аналогична структура на изречението. Пример - кое да е дете-българче, растящо в англоезична среда - не можеш да си представиш какви ги ръсят (любим цитат - Кой пука?, букв. превод на who cares?)
10 Април 2006 09:43
Chich Dr., този път arhiman е напълно прав! В българския език няма падежи, абсолютно никакви! За да има падежи в даден език, те трябва да образуват цялостна система, да са отличителна граматическа категория. В българския език такова нещо няма! Има остатъци от падежи, както ти сполучливо даваш пример с остатъци от бившия звателен и дателен падеж.
Ако приемем твоето твърдение за вярно, тогава трябва да обявим и английския език за език с падежи, което е абсурдно! Или отричаш, че при личните местоимения в английски има остатъци от падежи? Не знам защо, но си мисля, че силата ти не е точно в падежите, Chich Dr.-оре!
10 Април 2006 10:40
Добри актьори, дано стане и добър филм.
Арманд Асанте го гледах за пръв път в ТВ филма "На брега". Много ме впечатли - и филма, и актьора. Все още го повтарят от време на време по "Hallmark" и по диемите. А Асанте изглежда малко дървен, но е страхотен актьор.
http://www.imdb.com/title/tt0219224/

Редактирано от - Болярчето на 10/04/2006 г/ 10:51:33

10 Април 2006 10:46
В българския език има падежи при местоименията.
10 Април 2006 11:51
Повечето хора като кажат падежи разбират падежната система на руския или немския, със склонения, като забравят, а и може да не са знаели никога, че старобългарският е имал един падеж повече от съвременния руски, но в процеса на развитие на езика, нашият език от синтетичен е станал аналитичен. А в езиците, с аналитична структура, категорията падеж се изразява по други различни начини - с предлози и с остатъчни форми от бившите склонения, които се смятат просто за "думи" и не се възприемат като част от падежна система. Тоест - зад тях не прозира така системата.
В нашия език са останали малко падежни форми, като езикът става все по-аналитичен. До скоро се казваше: Нямаше никого, не видях никого. (остаряла форма на родителен за отрицание) или Питай някого (остаряла на винителен). Сега се казва в повечето случаи: Не видях никой, питай някой, нямаше никой, кой да питам.
Самото местоимение аз, дори в българския, може да се "склони": Аз, мой, мени (стар дателен), мене и т.п. Падежните отношения за творителния (инструментал) и предложния (локал) са вече изразени в предлози, но падежните отношения си ги има. Без падежни отношения нама изречение с действие или състояние. А и не се разбира кой кого бие като в "наште ги бият". Звателният падеж (Иване, Иванке, сватьо) е много силен в южно-славянските (български, сръбски, македонски и т.п.) и го има още частично в украинския, полския, чехския и словашкия. В българския и звателният отмира вече и на моменти прави грубо впечатление: Маргарито, Александре - примерите са много, достатъчно е да се слуша радио. Много важен въпрос за българския е защо се е разпаднала падежната система, а примерно в руския и полския не се е разпаднала или в сръбския не се е разпаднала в тази степен, както в българския. Аз давам само примера на гръцки "пио мегало апо мена" - "по-голям от мене". Изразено е с предлога "от" и в двата случая. За останалото ще чакаме науката.

Редактирано от - Nickolas на 10/04/2006 г/ 11:56:37

10 Април 2006 15:43
Да не забравяме и окончанията на бащино и фамилно име...
--------------------------
Всъщност, под статия за кино се развихри езиковедски спор...
Та по повод на самата статия - не трябва ли да пише "Платена..."
Малко е, че им подарихме Киноцентъра, ами и безплатни реклами...
Някой ще каже - ама участват български артисти... да, но какво е заплащането на европейските и на нашите?...
10 Април 2006 15:51
>>><<<
Прав си Ч. ДокторЕ, .."От XIII на сам, в бъхлагрсия език няма падежи" и "за ЧИЙ 'уй ни е всичко това? " ...Кой да ни каже кого да питаме кому да го набутаме!!..
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД