Гимназия "Христо Ботев" в Русе, март 2006 г. От 7.30 ч. сутринта кипи трескава работа - известното като "Бастилията" школо трябва да се превърне във виенска психиатрична клиника. След броени минути във фоайето ще застанат актьорите Арманд Асанте и Бен Крос. Асанте играе ролята на немския философ Фридрих Ницше, а Крос - на д-р Йозеф Бройер, учител на Фройд.

Това е началото на 12-ия ден от снимките на филма "Когато Ницше плака", нова продукция на "Ню имидж". Освен гимназията "Христо Ботев" снимачният екип е "окупирал" и целия площад "Дунав". "Голяма лудница е, динамиката е невероятна, непрекъснато се правят промени", казва директорът на продукцията Захари Паунов. Предстои сцена, която представя момент от лудостта, обхванала Ницше. В нея психоложката Лу Саломе (актрисата Катрин Уиник) влиза и вижда как немският философ свири на пиано етюди на Вагнер и дирижира въображаем оркестър. Във филма Ницше се влюбва в младата Лу Саломе.

29-дневните снимки започнаха в Русе на 22 март. "От много време насам това е



първият чужд филм с чужд режисьор в България без екшънсцени,



стрелби, пукотевици", обяснява Паунов. Продукцията е нискобюджетна.

Действието се развива основно във Виена в края на XIX век, но се снима изцяло в българския дунавски град и един ден на Витоша. Филмът пресъздава историята на отношенията между Ницше и Фройд, зараждането на модерната психология.

"Избрахме Русе, защото с дунавската си култура градът много прилича на Виена от онова време", казва Захари Паунов. По думите му в последния момент като място на събитието в лентата е включен и българският град и сценарият е бил променен, така че част от действието е пренесено в стария Русчук. Самият филм започва с надпис "Русе, България, 1882 година". Режисьор е Пинкъс Пери, оператор - Георги Николов.

С изключение на главните актьори всички поддържащи роли се играят от българи, предимно артисти от русенския театър "Сава Огнянов". "Филмът е доста камерен, Асанте и Крос играят главните роли, другите са поддържащи", обяснява Паунов.

"Работата е много и е трудна, ако не бях харесал сценария, нямаше да се съглася", казва художникът на продукцията Константин Джидров. "Русе наистина прилича на Виена, но е необходимо цялостно преустройство и доста пренареждане, за да постигнем с декорите



излъчването на епохата на виенския сецесион,



епохата на Ницше, с всички сблъсъци на надигащата се силна философия. Пресъздаваме я с подръчни средства, но да няма бутафория", добавя Джидров и хуква да реди декорите.

Започват снимките на сцена №29. Бен Крос и Арманд Асанте стоят пред вратата на гимназията и чакат знак да влязат. Асанте държи на главата си памук, маскиращ рана. "Защо я държи на челото си, нали раната е на друго място?", пита гримьорката му. Никой от екипа не може да обясни. Командите се раздават по радиотелефони. Двата работни езика са български и английски.

Следва десет минути почивка. Двамата големи актьори реагират различно. Асанте се отдалечава замислен. Бен Крос идва при журналистите, сяда на стола и пали цигара. Оказва се, че известният англичанин е много земен и приятен човек. "За този филм се подготвяхме като за театрална постановка - разказва Бен. -



С Арманд се бяхме затворили в хотелска стая



и няколко седмици репетирахме. Филмът изобилства с разговори между героите, акцентът е върху диалозите, психологическото натоварване е огромно."

И преди тази си роля Бен Крос се е интересувал от психология, но сега е направил сериозно проучване. За ролята си е изчел доста за Ницше, за персонажа си д-р Бройер и за Зигмунд Фройд, който във филма е негов студент.

Британският актьор харесва България и усилено учи нашия език при университетска професорка. Вече чете и на кирилица, убеди се репортерът на "Сега". "Това е първият чужд език, който изучавам по-задълбочено. Правя го, защото живея тук, имам къща в София, а и как да обикалям страната, ако не знам езика", обяснява Бен Крос. И добавя как се чувства виновен за това, че българският му не е достатъчно добър. Всъщност доста разбира нашенски, ако му се говори бавно, и дори се пробва да отговаря. "Говоря по малко немски, италиански и френски, но българският е първият чужд език, който изучавам с учител", твърди Крос. Признава, че езикът ни е труден за англичаните с падежите си. Това обаче не му пречи да е информиран какво става в България. Момиче от екипа му показва хамбургер, от който стърчи пръчка. "Е, хубаво е, че поне няма мишка вътре", шегува се актьорът, явно наясно с последните скандални новинарски репортажи.

"Надявам се с ролята на д-р Бройер



да променя малко имиджа си на "лошо момче"



във филмите", казва Бен Крос. Повечето от досегашните му превъплъщения са изисквали "физически" усилия - бой, мечове, огнестрелни оръжия. "Ницше" е пълната им противоположност. "За мен това е чудесна роля, с много психология, философия, щастлив съм, че я играя", не крие ентусиазма си актьорът.

"Отношенията ни с Арманд Асанте са отлични, той е много сериозен актьор, има конкуренция между героите ни във филма", обяснява британецът. Според него всъщност д-р Бройер и Ницше не са се срещали в действителност.

В края на втората седмица Бен, както и целият екип на филма вече се чувстват уморени. А дори не са преполовили снимачния период. "Работя 6 дни в седмицата, нямам време да разгледам Русе", оплаква се Крос. Той обаче смята да посети дискотека в неделя вечерта, защото в понеделник ще има почивен ден.

Изтощен е и Арманд Асанте. За разлика от Крос, който идва при журналистите веднага след приключването на поредната сцена,



Арманд отива първо да махне мустака на Ницше



и едва след това се появява, вече преоблечен. На български знае само думата "благодаря", затова се включва преводачът.

"Току-що снимахме важна сцена с обмяна на мисли между учителя на Фройд - д-р Бройер, и моя герой Ницше", казва Асанте. След това се впуска в дълги обяснения за работата на известния психиатър и на своя герой, от чието влияние така и не може да излезе. "Четох книгите на Ницше още като момче, правех си записки. Бях млад, но си спомням, че го възприех като много романтична личност, с мощни идеи, впечатли ме много", спомня си актьорът.

Питаме го кое е по-трудно - да си Одисей (във филма на режисьора Андрей Кончаловски) или Ницше. "Одисей се води от своите инстинкти и интуицията си, докато Ницше е човек, който постоянно е подложен на изпитание и се опитва да реализира идеите си. Това го прави много по-труден герой във всяко едно отношение", сравнява американецът двете роли. „Това, което правя в момента - веднага след приключването на снимките на „Рин-тин-тин" в София да снимам в Русе „Когато Ницше плака", - на практика е неизпълнимо", смее се Арманд Асанте и добавя откровено: „Трябва да се правят пари. Ницше е бил много беден, такъв съм и аз."

Идеите на героя му обаче го зареждат. "Трудно се намират вдъхновяващи роли за филм. Тази на Ницше е една от тях, за мен е чест да я изиграя", казва той.

Спираме дотук, защото предстои заснемането на следващата сцена от филма. Около фонтана в градинката на площад "Дунав" вече са подредени каляски. Дори и водата във водоскоците е пусната.