В средата на февруари кабинетът внесе за разглеждане в парламента един твърде закъснял, поради което и напълно безсмислен вече, закон за Черноморското крайбрежие. Депутатите го обсъждат в момента, но можем спокойно да ги посъветваме хич и да не го гласуват. Няма смисъл. Този закон вече нищо няма да промени, защото коефициентът му на полезна дейност ще е кръгла нула.

Според предназначението си текстовете му трябваше да спрат хищническото разграбване на апетитни държавни крайморски терени и безобразното им застрояване. Те трябваше да ограничат своеволното раздаване със същата цел и на общински парцели до Черно море, както и да попречат на строителството на масивни здания до самия бряг дори и в частни терени.

Когато през 2004 г. бе готов първият му проект, от този закон имаше належаща нужда. Тогава все още имаше какво да се спасява. Разни министерски братя и други политици, скрити зад приятелски фирми, все още не бяха построили огромни комплекси на морския бряг, известни бизнесмени не бяха заграбили красивите терени. Местността Германката край Созопол, Райският залив, далянът "Чайка" на юг все още бяха общодостъпни кътчета през лятото. Днес от Синеморец до Обзор, от Варна до Шабла къде що има място на морския бряг, подходящо да носи бетонова конструкция, почти всичко е застроено. Там, където все още има зелени поляни, значи, че или строежът още се планира, или просто теренът е част от някаква защитена територия. Което



в никакъв случай не значи, че действително е защитена



Крайморските земи до село Варвара например са част от природен парк "Странджа" и там уж не може да се строи. Само че вече втори месец софийска частна фирма усилено гради туристически комплекс и никакви законови разпоредби и заповеди на различни ведомства не са в състояние да я спрат. Нещо подобно е на път да се случи и с прекрасната местност Иракли до Обзор, където швейцарци планират да устроят ваканционно селище. Щом са решили, бъдете сигурни, че скоро ще го видим изградено. Е, тогава що за закон ще приема НС!?

От близо две години експертите в туризма постоянно предупреждават, че масовото крайморско застрояване у нас няма да доведе до бум на летовниците, а точно обратното - ще ги изгони. Редовният пример, който се дава, е с Испания, където дори се е стигнало и до събаряне на хотели, оказали се нерентабилни. Тези, които са ходили по испанското Средиземноморско крайбрежие, навярно са забелязали до какво е довело безразборното строителство. От Алжесирас край Гибралтар до Малага и още нагоре - всичко е един огромен град. Не се вижда дори педя свободна земя. В повечето случаи дори и морето не се вижда, скрито зад високите хотели. И като контраст сравнете с гръцкото крайбрежие. Тук-таме има по някоя застаряла постройка от време оно. Всичко останало са дълги плажове и полета. Защото в Гърция, където също има безброй лобита на строителни босове, законотворците не са се туткали като нашите и испанските, а овреме са разпоредили как да се пази крайморското пространство.

Даже и да се опита човек да насили радост в душата си от самия факт, че проектозаконът е вече в НС, пак няма на какво да се радва. Текстовете са такива, че



наместо да забраняват, като че ли поощряват строителството



Например проектът предвижда забраната за строеж да важи само в зоната до 30 метра от плажната ивица. Във варианта си от 2004 г. законът предвиждаше т. нар. зона А, където забраната се простираше на 100 метра навътре от брега. Явно лобистите добре са си свършили работата.

На скалистия бряг в местността Германката има една паметна плоча на немска туристка, загинала при нещастен случай преди 30 и повече години. Всъщност нещастният случай е дал името на местността. До тази плоча вече практически не може да се стигне, новопостроените вили пречат. По-добре, наместо да си правят труда да приемат този остарял закон, депутатите да издигнат там някъде нова плоча: в памет на местността, където преди години хората свободно можеха да летуват.