Надпис "Страницата е в процес на разработка" пресича мерака на всеки любознателен посетител на сайта на Агенцията за следприватизационен контрол (АСК), който иска да научи какво е свършило ведомството. Достъпът до "доклади, отчети и статистика" е отрязан за неопределено време по необявени причини. Всъщност, ако не бяха скрити, числата щяха да издадат безсилието на държавата да си събере парите от неизправните купувачи. В началото на годината Атанаска Бозова, директор на АСК, разпалено убеждаваше парламентарната комисия за борба с корупцията, че трябват спешни мерки. Тя отчете, че са нарушени клаузи по над 1100 приватизационни договора, за които давностният срок още не е изтекъл, и че държавата има да взима по тях към 800 млн. лева.

Бозова оправда слабите резултати с мудното правосъдие. Оплака се, че издаването на изпълнителен лист, чрез който се събират просрочените плащания, неустойките и лихвите, отнема между 3 и 5 години. Спорът между държавата и собственика на "Кремиковци" за инвестиционната програма например още брадясва на първа инстанция. И това не е единичен случай.



Как "София филм" отиде на кино



Панамска офшорка със собственици от Кипър и мениджър българин направи за смях АСК и показа колко безпомощен всъщност е постприватизационният контрол у нас. Става дума за "Бългериан технолоджис", която през есента на 2001 г. купи "София филм" за 4.5 млн. лева. Сърцевината на сделката бяха десетината най-известни столични кина, разположени на златни кьошета на централни улици и булеварди като "Сердика", "Витоша, "Европа палас", "Москва, "Изток", "Глобус", "Славейков". Приватизационният договор бе букет от чудесни обещания - от златен инвестиционен дъжд и запазване на работни и зрителски места в салоните до забрана за промяна на дейността и прожектиране на родни, европейски и задокеански филми в строго определени пропорции. Веднага след като подписа сделката, инвеститорът от Панама започна да спира парното в кината, а след време им пусна кепенците и окачи табели "Ремонт" и "В лятна ваканция", повечето от които си стоят и до днес.

През 2004 г. стана ясно, че купувачът вече е разпродал повереното му имущество на частни компании. И че препродадените салони никога вече няма да са храмове на седмото изкуство, понеже щели да се превърнат в автокъщи, търговски центрове и т. н. Едва тогава АСК се сети, че трябва да събира неустойки.

В средата на март т. г. стана ясно, че Арбитражният съд към Българската търговско-промишлена палата е уважил иска на агенцията срещу "Бългериан технолоджис" за над 8 млн. лв. заради неизпълнение на договорните задължения. Но какво от това? Фирмата купувач вече обяви и себе си, и "София филм" в ликвидация. А на всичкото отгоре се оказа, че акциите на разгромената компания вече са собственост на някакво ООД "Дам Мад", което ги купило миналото лято на борсата по 1 стотинка парчето. Собственик на част от бившите кина пък е мощният фонд "Икуест".

Историята на "София филм" е ужасно тъжна. Но още по-тъжно е, че чиновници и политици не си взеха особени поуки. А те направо се натрапват. Първата е, че има инвеститори, които никога не са имали намерение да спазват подписаните клаузи. Втората е, че когато ги усети, държавата трябва да действа светкавично, преди да са източили предприятието. А най-важната е, че с наличния законов и чиновнически ресурс държавата очевидно не може да пресече газенето на договори и правила.



Надхитряне



Разбира се, повечето стопани на приватизирани предприятия не си позволяват гаври с държавата, подобни на изпълненията на панамската офшорка. Но пак вършат каквото са си наумили дори когато противоречи на приватизационния договор.

Под натиска на синдикатите с нарочна клауза в сделката за БТК държавата уж върза ръцете на "Вива венчърс" за мащабни съкращения. Според нея през първите години персоналът не трябваше да намалее под 23 000 души. По данни на синдикатите заетите в телекома вече са по-малко от 18 000. Но формално нарушение в БТК няма, понеже собственикът не прави съкращения, а прилага "програми за доброволно напускане". Според тях служителите предпочитат да си тръгнат сами и да получат няколко заплати накуп, отколкото да бъдат уволнени без лев компенсация. За АСК и съда важат подписите на "доброволно напусналите", а не мърморенето на синдикатите.

Изводът е ясен. Инвеститорът винаги е по-изобретателен и може да надхитри държавата. Впрочем по рецептата, изпитана в БТК, вече лекуват свръхзаетостта и в приватизираните електроразпределителни дружества.



"За" и "против" анексите



През 2001 г. Агенцията за приватизация отчете, че близо 40% от договорите са се изменили с анекси. Обикновено анексите смаляват амбициозния обем на инвестициите или коригират надолу бройката на обещаните работни места. Още в зората на приватизационния процес повечето западни компании наложиха модата на анексите, защото често се оказваше, че влошените пазарни условия не им позволяват да направят планираните инвестиции и назначения на нови работници. Текстилната фабрика "Тунджа" в Ямбол например отърва неустойките за наднормените съкращения, защото бе призната за потърпевша от дъмпинговия внос на конкуренти от Турция.

Покрай анексите и неустойките изникна логично въпросът: има ли смисъл държавата да пресира - с арбитражи, съдебни разправии, лихви и неустойки - собственик, който и бездруго вече е притиснат от лошата конюнктура или от собствената си мениджърска немощ? По-вероятно е чиновническата намеса да ускори и улесни фалита на раздържавеното предприятие, отколкото да накара купувача да изпълни обещанията, дадени в приватизационния договор.

Спорът "за" и "против" анексите щеше да е безсмислен, ако България бе избрала по-изчистената форма на договаряне при продажбата на държавните предприятия. При нея купувачът плаща на държавата цената, за която са се споразумели, без никакви допълнителни уговорки и последващи задължения. След това е свободен да развива предприятието, както умее, а не под остена на чиновници от разни агенции. Експертите от Института за пазарна икономика впрочем отдавна апелират приватизацията да продължи тъкмо по тази схема.



Нарочените



В крайна сметка наистина е абсурдно "бели якички" да диктуват колко инвестиции да прави собственикът и на колко работници да дава заплати. Ако купувачът има добър мениджмънт и идеята му е да печели, а не да докара до фалит предприятието, той и без държавния диктат ще влага пари в нова техника и технологии, ще разширява пазарите си и като последица ще назначава още персонал. Илюстрират го стотици успешни сделки, включително и с охулваните по традиция РМД-та.

Например КЦМ - пловдивският комбинат за цветни метали, който бе приватизиран от "КЦМ 2000", дружество на шефовете, служителите и работниците. Комбинатът никога не е попадал в черните списъци на АСК. Нещо повече, отчита преизпълнения и на инвестиционната си програма, и на плана за заетостта.



"Чуждестранни" инвеститори



В същото време чуждестранни компании се дънят здраво в обязаностите си пред българската държава. Най-често обаче само имената на тези купувачи са вносни, а иначе във и зад тях стоят предприемчиви нашенци.

Фабриката за хартия и картон "Рулон Искър" бе раздържавена в края на 1998 г. Според Агенцията за приватизация купувач е "Еуропак" АД-София, притежавано от Ost -Invest Verpackungsholding B.V.-Виена. Според регистъра на АСК купувачът е "Еуропак" АД (Австрия). Софийски или виенски, "Еуропак" не спазва договора в частите "инвестиции" и "заетост". А след 2001 г. "австрийският" купувач дори спира да предава задължителните годишни отчети, за което АСК също му пише неустойки. Само че няма кой да ги плаща. През 2001-2004 г. агенцията е завела цели осем дела срещу неизправния купувач. И още чака резултати.

На 14 март т. г. АСК оповести, че е успяла да осъди "Турист инвест", собственик на курорта Пампорово. Различни слухове свързваха "Турист инвест" с кръга "Олимп", с "Мултигруп", със СИБанк. Официално купувачът се води фирма с акционери от Швейцария, Кипър, Русия и Свазиленд. Но мултинационалният инвеститор се издъни с инвестиционната програма и АСК потърси възмездие в арбитража в Женева.

"Това е първият международен процес, който агенцията печели", похвали се Атанаска Бозова. Сега остава контрольорите да успеят да съберат вземанията. Няма да е лесно, защото може да се наложи да дирят акционерите в Свазиленд.

През 1999 г. "Лоджик инвест уочес"-Лондон взе държавната "Балкан холидейз интернешънъл" за 410 000 долара плюс обещание да вложи още 1.5 млн. долара през следващите 3 години. Фирмата с британско име всъщност е на българина Спас Русев, прочул се по-късно като домакин на едно скандално яхтено парти. Русев не смогна с инвестициите и през 2004 г. АСК заведе дело срещу лондонската му фирма за неплатени задължения, лихви и неустойки.

Междувременно чрез други свои дружества бизнесменът спечели различни обществени поръчки и участва в усвояването на държавни пари. Фирмата му "Телелинк" например е част от консорциума, който започна да работи по проект за докарване на скоростен интернет в училищата, за който бяха отделени 140 млн. лева. По каква логика държавата поверява публични поръчки и обществени пари на бизнесмен, който й е длъжник по линия на приватизацията?



Нестандартни мерки



Въпросът подсеща за една възможна мярка срещу тарикатите в раздържавяването. Първо, да се направи "черен" списък на собствениците и мениджърите на фирми, които газят договорите за купените предприятия. Второ, поне държавните ведомства, които възлагат обществени поръчки, изобщо да не допускат до състезанието фирми на лица от горния списък. Строго, но справедливо.

Неизрядни купувачи могат да бъдат наказвани и по друг начин. Персони, участващи в управлението или собствеността на фирми, изложили се по приватизационни договори, да не бъдат допускани до държавни служби и до постове в държавни предприятия. Странно е, че точно бизнесменът Димитър Тадаръков, когото държавата преследва за неустойки, влезе в ръководството на държавната Насърчителна банка. Бившият шеф на "Булгарлизинг", който навремето бе в списъка на кредитните милионери, стана собственик на "Инкомс електроника и механика" в Благоевград чрез швейцарската "Булгарлизинг". Направил е скромните 35 000 лева инвестиции, както повелява договорът, но не е спазил клаузата за работните места, заради което е наказан с неустойки. И понеже не ги е платил, АСК го е дала на съд.



Пременил се Илия...



Десет години със следприватизационния контрол се занимаваше дирекция в Агенцията за приватизация. През лятото на 2001 г. жълти депутати решиха, че батакът в раздържавените фирми заслужава внимание от по-висок ранг, и измислиха новата агенция, която заработи в началото на 2003 г. На практика обаче се получи познатият спектакъл "Пременил се Илия, огледал се - пак в тия". Постприватизационният контрол си остана все така немощен - заради законови спънки и недомислия, заради фаталната му обвързаност със съдебната система, заради написани лошо и услужливо в полза на купувача договори за раздържавяване, заради предрешената неравна битка между демотивирания държавен чиновник, притиснат в менгемето на яловите закони, ниската си заплата и находчивия частен бизнесмен.

През 2004 г. придойде нова вълна на недоволство от слабия урожай на следприватизационния контрол. Заговори се за пореден ремонт на закона и за три нови мерки срещу некоректните купувачи. Идея №1 - събирането на вземанията да се повери на частни фирми, подбрани чрез конкурс. №2 - вземанията на АСК да бъдат продавани на борсата. № 3 - дава се възможност Агенцията за следприватизационен контрол да получава по-бързо изпълнителни листове за безспорните вземания.

Тогавашният вицепремиер Лидия Шулева, която отговаряше за приватизацията, призна: от продадени около 7000 дружества купувачите по 1000 сделки имат неуредени сметки с държавата и едва 0.06 процента от тези вземания са събрани. "Длъжниците знаят, че АСК действа бавно, и не бързат да си плащат", коментира Шулева.

Последваха фризиране на закона и частично освежаване по върховете на агенцията контрольор. Но спънките останаха. И днес се надига нова критична вълна срещу слабостите на постприватизационния контрол. В същото време министри и депутати не бързат да упражнят правото си на законодателна инициатива. А очевидно се налага. Струва си да се помисли за революционни мерки, каквито практиката упорито подсказва. Иначе стотината чиновници от АСК все така ще си хабят труда да гонят цаца в мътните приватизационни води.