В петък външният министър Ивайло Калфин се опита да сложи точка на случая "Шевес" в парламента, но го направи неубедително. Той дори не събра смелост да съобщи на депутатите точно кой чиновник е наказан за издънката и с какво. Каза само, че са наложени дисциплинарни наказания. И в този случай, както по време на целия скандал с лобиста, журналистите трябваше да вадят с ченгел признанията му. Оказа се, че след едноседмични заседания дисциплинарният съвет във Външно не е намерил виновник. Само шефката на правната дирекция е смъмрена, защото можело да бъде по-взискателна. Това е изход, с който могат да се съгласят само наивници. Точката на Калфин може да се окаже запетайка, а бомбата "Шевес" да продължи да цъка. И сигурно ще бъде изваждана на светло при всеки удобен повод оттук нататък - предстоят ни два мониторингови доклада, решение за датата на членството и решение за предпазните клаузи.

Калфин рицарски се нагърби с доста, даже с всички негативи от скандалния случай. Той не намери смелост знаково да уволни дори един чиновник от ведомството си или пък да поиска оставката на заместника си Любомир Кючуков, който го е подвел. И президентът Георги Първанов панически се разграничи от случващото се в желанието си по никакъв повод името му да не се свързва с Шевес. Калфин обратното - непрекъснато върви след събитията, очаквайки да му се размине - така стана с огласяването на договора, на сумите в него, на състава на комисията и т.н. Това показва не само липса на PR-стратегия, но и издава гузност. Сега като че ли пак очаква да му се размине...Докато не прочетем статия в "Ди Велт" или в "Шпигел".

Важни и тежки въпроси така и не получиха отговор след разразилия се скандал с Шимон Шевес, чиято офшорка спечели търга за лобиране в ЕС. Може би най-важният от тях е как работи екипът на Калфин.

За всички е ясно, че там нещо куца.



Напрежението между зам.-министрите,



което припламна около списъка с посланическите назначения, сега отново стана видимо - евроминистърката Кунева и двете жълти зам.-министърки Гергана Грънчарова и Евгения Колданова не скриха, че скандалният договор е държан в тайна от тях. А това роди куп подозрения. Някои от тях рикошираха дори до най-високия пост в държавата.

От друга страна, е ясно, че екипът на Калфин можеше да бъде притиснат да признае подробностите на договора само след като документът беше изваден от Външно чрез много вътрешни хора. Това обаче е сериозен симптом за здравето на дипломатическото ни ведомство, което има отношение и към националната сигурност.

Не получи отговор и въпросът дали все пак Шевес има чисто съдебно минало или не. И дали декларацията му за това е вярна. Както знаем, за невярно подадена декларация се носи наказателна отговорност и Калфин обеща да даде случая на прокурор, ако се установи подобно нещо. До края на март Шимон Шевес трябваше да представи този документ и да изчисти името си окончателно. Той обаче не го даде и така остави топката в министъра.

Дори и да е вярна версията на лобиста, че има само административно наказание, което се заличава от досието му година след това, остават другите въпросителни - какво е декларирал като съдебно минало Шевес при подписването на по-старите договори с Велчев през периода 2003-2005-а. По уверенията на МФ те са сключени по ЗОП, макар и позовавайки се на клаузата за изключителни събития, която избягва конкурса. Законът обаче изрично изисква спечелилият кандидат да не е съден. Точно в този период Шевес вече е бил осъден от окръжния съд в Тел Авив, после делото е поето от Върховния съд на Израел. Когато Калфин каза "а" с намека си, че ако се проучат старите договори, ще излязат доста интересни неща, хубаво беше да каже и "б".

В поведението и обясненията на Външно има още една много слаба страна, на която тепърва ще се търсят логични отговори. Според договора, раздаден на журналистите, авансовата вноска от 260 000 евро е трябвало да бъде внесена по сметка на Шевес в швейцарска банка "до 5 работни дни от датата на подписване на договора". Парафите на Калфин и Шевес са от 13 март. Спорно е кога точно изтича крайният срок - дали на 18 или на 20 март. Според Калфин не е преведен и лев, защото "пропускът" бил хванат веднага. Дори да е така, министърът не можа да подкрепи тази теза с документ или поне с писмо, с което предупреждават Шевес, че договорът му временно се анулира до запълване на празнотите. Добре щеше да бъде, ако в тази седмица, а не месец по-късно под натиска на медиите беше наказана шефката на правна дирекция. Или поне ако имаше някакъв друг знак, че това е вярно.

Напротив, в обясненията на екипа на Калфин има съмнителни противоречия. Зам.външният министър Л.Кючуков обясни по-рано, че са бързали много да подпишат договора заради "необходимостта да се предприемат тези действия, предвид както ратификационния процес, така и подготовката на мониторинговия доклад". Тогава твърдеше, че на израелския лобист не е платено заради разразилия се скандал със свидетелството за съдимост. Проверка в архива показва, че медиите научиха за Шевес на 20 март късния следобед, а скандалът гръмна едва на следващия ден с пресконференция на ДСБ. Странно е, че Шевес няма никакви финансови претенции към Външно при действащ договор с предвидени неустойки в него. Всичко някак много бързо и безболезнено се реши, като че ли на принципа "пито-платено".

Калфин трудно може да убеди депутатите и че задачите, които са възложени на лобиста в приложението към договора, е можело да бъдат свършени само от него. В голямата си част намеренията му се базират на действия и контакти, които трябва да му бъдат осигурени от българските посланици и аташета.



Лобистът планирал да направи въпросник,



който нашите дипломати постоянно ще попълват, за да обновяват базата данни за лица, с които може да се контактува в съответните държави от ЕС. Това, впрочем, е честа практика и при други договори, които Външно сключва с чужди фирми.

Лавината, която тръгна от договора с Шевес, заплашва да увлече и други политици (жълти и сини) в скандал в най-неподходящото за членството ни в ЕС време. На това разчита и Калфин, който вече обяви, че в архива на Външно има 50 договора за посреднически или лобистки услуги по времето на кабинетите "Костов" и "Сакскобургготски". Той предложи създаване на парламентарна комисия, но не за да се изясни истината и за да има повече прозрачност, а за да сплаши опонентите си. В медиите се прокрадна обща сума по пазените в дълбока тайна лобистки договори за приблизително 4,5 млн. лв. (2,1 млн. лв. от тях официално са декларирани). Оказа се, че и президентът Първанов е ползвал чужди лобисти, въпреки че се изказа, че не подкрепя подобна практика.

Със сигурност НДСВ ще бойкотират инициативата за комисия, Соломон Паси вече даде знаци в тази посока. Независимо че не може да се говори, че жълтите имат единно мнение по случая. В крайна сметка именно техният финансов министър Милен Велчев е работил с лобиста - факт, който също дълго и мъчително беше отричан, докато накрая Велчев не беше принуден да признае, че е работил с лобиста. И за да излезе от ситуацията, зае героична поза: "Познавам се с Шевес и не се срамувам от това!".

От друга страна, именно среди от царската партия направиха така, че историята около Шевес да бъде раздухана. В политически смисъл това беше червена лампа към коалиционния партньор БСП : "Внимавайте! Дебнем ви!"

В крайна сметка като знак за заздравяване на коалицията може да се роди нещо отдавна лелеяно - закон за лобизма. Така едновременно ще останат доволни Доган (защото ще легитимира обръчите си), Станишев (защото ще запази властта си) и Сакскобургготски (защото ще се потулят стари сделки и договори - слабото му място). Най-накрая ще се окаже, че Шевес е най-добрият лобист за лобисткия закон у нас. И от жаба ще се превърне в принца на коалиционния мир.