През последните няколко седмици една от най-дискутираните теми в българските медии е проблемът за напредъка на България в борбата с корупцията. Наред с множеството критики станахме свидетели на заявена воля за конкретни действия в тази насока. Главният прокурор Борис Велчев заяви, че ще поиска имунитетите на няколко народни представители, новоназначеният ръководител на отдела за противодействие на организираната престъпност и корупцията към ВКП Георги Кювлиев определи като основен приоритет в работата си противодействието на подкупността във високите етажи на властта.
Разбира се, това са стъпки във вярната посока. Не само защото политическата корупция в България е един от проблемите, които се посочват в редица експертни анализи и социологически изследвания. По-тревожното всъщност е, че тя ерозира основата, върху която се крепят публичните отношения в едно демократично общество, и издълбава все по-дълбока пропаст между така наречения политически елит и обикновените граждани. И че постигане на съществен резултат в тази насока не може да има без наличието на воля за справяне с проблема от тези, които са основен фактор за корупция по високите етажи на властта - политическите партии.
Разбира се, България не е изключение по политическа корупция, мащабите й будят тревога и в стабилни демокрации като Франция и Германия например. За това свидетелстват и редица международни сравнителни изследвания. Дали обаче и последиците върху функционирането на икономиките и политическите системи там и тук са еднакви?
Едно от сравнителните изследвания на Transparency International - Световният корупционен барометър за 2005 г., определя политическите партии като институциите, които са

най-засегнати от корупцията

Проследяването на данните от поредните няколко години откроява тенденция на увеличение в броя на държавите, в които политическата корупция се оценява като най-сериозен проблем. През 2005 г. партиите са определени като най-корумпираните структури в 45 от 69-те изследвани страни, докато през 2004 г. техният брой е бил 36. Това е изключително негативна тенденция, която на първо място не дава големи надежди на хората за по-добро управление, гарантиращо равенство на възможностите за всеки и благоденствие за обществото. В по-далечна перспектива този проблем крие опасност от срив на общественото доверие в съвременната представителна демокрация и дискредитиране на принципите, въз основа на които тя функционира.
Ако насочим поглед към данните за България, можем да видим същата картина, от която за съжаление произтичат аналогични изводи. Проблемът за политическата корупция неизменно заема едно от водещите места в изследванията. След корупцията в митниците (която до голяма степен в съзнанието на хората се асоциира с покровителство от по-високи етажи на властта) следващите места в Световния корупционен барометър заемат корупцията в политическите партии и в парламента (виж Таблица 1).
Дали обаче съвпадението на резултатите за нашата страна и световната тенденция трябва да се интерпретира като белег на нормалност - че така е в целия свят, - или трябва да се предприемат сериозни мерки за ограничаване на политическата корупция и за възстановяване на доверието между политици и избиратели? Въпросът на пръв поглед изглежда риторичен. Но той е резултат от сблъсъка на две различни тенденции - на стремеж към модернизация и европеизация, от една страна, и от друга - на несъобразяване с европейските стандарти на осъществяване на политическа и икономическа дейност, съпроводен с процес на маргинализация на цели групи български граждани. На практика от доминирането на едната или другата тенденция ще произтекат и отговорите на въпроси като: реална или фасадна представителна демокрация ще създадем в нашата страна; съвременна пазарна икономика с открита и честна конкуренция между равнопоставени икономически субекти ли ще изградим или особен вид балканска олигархия; какъв тип възможности (или пък ограничения) за личното развитие и просперитет ще установим в българското общество.
Какво показват изследванията за влиянието на корупцията върху отделните сфери на живот в България? На първо място тя се отразява негативно върху политическия живот, на второ място - върху бизнесклимата, и на трето - върху личния живот на хората. При сравнение на данните от Световния корупционен барометър за 2004 и 2005 г. се откроява

тенденция на повишаване
на негативните оценки

относно ефекта, който корупцията оказва върху политическия живот и бизнесклимата. За една година с 10% са се увеличили отговорите, че корупцията влияе отрицателно върху бизнесклимата, и със 7% - върху политическия живот.
Друго изследване на Transparency International-България, свързано с прозрачността при финансиране на политическите партии и предизборните кампании, красноречиво показва неблагоприятното въздействие, което корупцията оказва върху доверието в политическата система и развитието на икономиката (виж Таблица 2). Тези данни са отражение на непосредствения опит на бизнеса от взаимоотношенията му с политическите партии. Зад тях обаче се крие една друга опасност - разрушителният потенциал на корупцията върху бизнесклимата и стагниращият ефект върху икономиката. В период, в който българската икономика се нуждае от динамично развитие, за да достигне мащаба на икономическа ефективност на западноевропейските икономики, е особено важно да се установят ясни правила за отношенията между бизнеса и политиката, които да ограничават корупционните практики. Правила, които регламентират полето за легитимно взаимодействие между тях, за партньорство и отчитане на техните очаквания за създаване на предпоставки за добра бизнессреда.
Има сериозно разминаване между разбиранията на политиците и на бизнеса по въпроса

за какво трябва да се
харчат парите от дарения

за предизборни кампании (виж Таблица 3). Ако бизнесът отдава приоритет на срещите с избирателите, партиите залагат на медийната реклама. По време на предизборната кампания през 2005 г. (оценявана недвусмислено от всички като най-скъпата за последните 15 г.) почти всички утвърдени партии отделиха огромни средства за политическа реклама или за директно купуване на избиратели. Това на пръв поглед беше най-лесното решение на политическите централи, които очевидно добре осъзнават ниската степен на доверие между политици и избиратели.
Пред последните години предизборните кампании у нас стават все по-модерни и професионално организирани, а в същото време все по-значителен става делът на гражданите, които се разочароват и отдръпват от политиката или на тези, които са подложени на натиск да (про)дават своя глас за определена партия.
Двете стратегии - на купуване на реклама в медиите и на купуване на избиратели, вероятно се възприемат от значителна част от българските политици като достатъчно ефективни за осигуряване на избирателна подкрепа. Но тези две стратегии имат

две основни негативни последици

На първо място те са свързани с влизането на политиците в капана на неясни зависимости и договорки между политика и бизнес (все пак парите за купуване на гласове не могат да се дадат открито и не могат да се опишат в официалните отчети пред Сметната палата). А впоследствие договореностите трябва да се изпълняват, което от своя страна разрушава бизнесклимата и дискредитира основния принцип на пазарната икономика - на свободна, открита и честна конкуренция. Вместо това има фаворизиране на лица и фирми от избрани кръгове и всички започват да възприемат политиката като дейност в защита само и единствено на частни и корпоративни интереси, което дискредитира целия процес на осъществяване на политическа дейност.
От порочния начин на финансиране на политическите партии губещи са всички. Партиите - защото драстично намалява общественото доверие в тях и се скъсява времевият хоризонт, в който могат да разчитат на обществена подкрепа (съответно да управляват), а обществото - защото, в търсене на формации, които да го представляват и изразяват интересите му, изхабява огромна енергия, която би могла да бъде използвана за собственото му развитие и благоденствие. В крайна сметка резултатът е не просто поредното разочарование на гражданите от управляващите, а това, че последователно и системно се дискредитира моделът, по който България започна да се променя през последните 15 години.



ТАБЛИЦА 1
Сектори и институции, най-силно засегнати от корупцията в България
(1 - некорумпиран, 5 - изключително корумпиран)

Митници	4,5
Съдебна система	4,3
Политически партии	4,3

ТАБЛИЦА 2
Оказван ли ви е натиск за финансиране на партии и предизборните им кампании? (Сред представители на бизнеса)

2004 г. 2005 г.

Категорично да	62,7%	41,2%
Да, но искат от тези, които и без това ще им дадат	15,3%	26,5%
Това не се отнася за мен/безразлично ми е/трудно е да се прецени	6,8%	8,8%
Не искат директно, но се подразбира	11,9%	20,6%
Не	3,3%	2,9%

ТАБЛИЦА 3
За какво би трябвало да се харчат парите, които партиите са събрали преди изборите? (Според бизнеса)

За реклама - плакати, листовки и агитационни материали	10,6%
За заплащане на медийни изяви	7,1%
За срещи с избирателите	49,7%
За друго	15,3%
Не мога да преценя	17,3%

-----
* Програмен координатор на Transparency International-България ("Прозрачност без граници"-България).