Има няколко начина човек да забогатее изведнъж. Между тях се кипри и един доста странен. Той е свързан със законораздаването. Има един съд в Страсбург, наречен Европейски съд по правата на човека. В него се решават дела, който са приключили в дадена страна с решение, което обаче не удовлетворява ищеца. Повечето са свързани с представители на даден етнос или хора, за които се твърди, че са в неравнопоставено положение в обществото.

Така за няколко години



България е осъдена по около 30 дела



По всяко дело страната ни трябва да заплати средно по около 20 хил. евро - това прави общо над един милион лева. Пари, които се дават от бюджета на Министерството на правосъдието. Иначе казано - от джоба на всеки данъкоплатец.

Благодарение на този съд една бедна ромка от врачанското село Добролево се събужда един ден с 50 000 лв. в банковата си сметка. Парите са резултат от делото, което тя и дъщеря й са спечелили в съда в Страсбург.

Историята започва на 19 юли 1996 г. , когато са убити редниците от ромски произход Кунчо Ангелов и Кирил Петков. Двамата служат в Строителни войски. Заради системни бягания от казармата имат влезли присъди - Кунчо за осем месеца, а Кирил за пет месеца. Излежават ги в дисципа. На този ден обаче успяват да избягат от площадката, където полагат обществено полезен труд.

Кунчо Ангелов отвежда приятеля си във врачанското село Лесура, в дома на баба си, където по принцип е израснал и той. Родителите му са починали, когато е бил малък.

На 19 юли 1996 г., около 13 часа, след като вече са избягали от поделението, те седят на масата и играят карти в къщата на Недка и мъжа й. Те са леля и чичо на Кунчо. Бабата също вече е починала. На разкаляната улица в циганската махала на селото спира джипка на военна полиция. От нея излизат майор Георгиев и четирима сержанти. И петимата са въоръжени с пистолети и автомати. При вида на возилото редниците веднага изскачат от прозореца на къщата и хукват из задния двор.

"Е те тука ги застреля оня идиот. Като кучета. Беше озверял и ревеше с кръвясали очи, че ще ни разкатае мамицата на всички цигани. Даже насочи автомата и към мен", разказва 34-годишната Недка със сълзи на очи. Така в този ден, в двора на къщата й са застреляни племенникът й и неговият приятел.

"Тия, военните, нищо не са викали. Оня, майорът, приклекна там до тоалетната и започна да стреля направо в тях. На Кройчо (така близките казват на Кунчо) една от обувките му се беше закачила на оградата като на Васил Левски и не можеше да бяга. Ама оня идиот почна да стреля. Имах чувството, че стреля половин час.



И двамата паднаха убити в двора на комшиите",



реди Недка.

Следствието установява, че на местопрестъплението са намерени 9 гилзи от автомат "Калашников". Двамата редници умират по пътя за врачанската болница.

Недка разказва още: "Майорът отиде в къщата и грабна един чисто нов бял чаршаф и ги натовариха в джипката. Хвърлиха ги един върху друг. А онова момче май още дишаше. През цялото време майорът викаше, че ще избие всички цигани. Вонеше и на алкохол. Единият от сержантите му рече, че не е трябвало да постъпва така, ама оня го среза и момчето си млъкна."

По време на стрелбата пък в тоалетната на съседите е била дъщеря им Любка, която по чудо оцеляла при дъжда от куршуми. В другия двор садяла боб друга комшийка, която също се разминала на косъм.

По това време редник Ангелов



живее на съпружески начала с Аксиния Христова



Тя е бременна в шестия месец. Другото, което свързва двамата, е дъщеря им Анелия Начова, която тогава е на 1 годинка. Сега момичето е на 11 години. Редник Петков е от Лом, не е женен и няма деца. Има жива майка, но рядко си ходил вкъщи, тъй като тя започнала живот с друг мъж, разказват лесурските роми.

По време на инцидента Аксиния и малката Анелия не са вкъщи, а отишли на гости на роднини. Според близки на редник Ангелов, той избягал от казармата, тъй като Аксиния тайно му изпратила писмо, че местен циганин я задявал и нощем и чукал по прозореца. "Момчето много я обичаше, а тя, като дойдеше тука, изяждаше и изпиваше всичко. А после ходеше при нейните родители да ги цоца", казва Недка.

След инцидента бдителни служители на проект "Права на човека" ангажират адвокат Нели Виодорова. По случая вече е образуваното следствено дело - IX-21/96. То приключва с постановление за прекратяване на наказателното производство от прокурор при плевенската Военно-окръжна прокуратура в края на 1996 г. Постановлението е обжалвано в срок до прокурора в Прокуратура на въоръжените сили в София. Но и тази инстанция потвърждава решението на плевенската прокуратура.

Проект "Права на човека" обжалва до главния прокурор. Прокурор от Главна прокуратура потвърждава двете предходни постановления. Така възможностите на вътрешноправния ред за постигане на правосъдие са изчерпани през 1998 г. - прокурорите не намират действията на майор Георгиев и останалите офицери от Военна полиция за незаконни. Остава само възможността за



близките на жертвите да се обърнат към съда в Страсбург



На 26 февруари 2004 г. Страсбург осъди България за нарушение на членове 2-и и 14-и от Европейската конвенция за правата на човека по жалбата на родителите на редник Петков и дъщерята на редник Ангелов. За първи път в историята си трибуналът обосновава нарушение на правото на живот от страна на държава (нарушение на чл. 2) във връзка с проява на дискриминация (нарушение на чл. 14). Присъдата беше обявена за безпрецедентна и специалисти вече коментират вероятността тя да доведе до промени в регламентирането употребата на оръжие от страна на органите на реда не само в България, но и в други държави от ЕС.

Най-просто може да се каже, че присъдата срещу България по "казуса Лесура" означава следното: България е първата в света държава, осъдена за етнически мотивирано убийство, което се е случило и е останало ненаказано, защото българското законодателство го позволява - майор Георгиев не е нарушил устава на Военна полиция.

Така България плати над 116 000 лв. заради убийството на двама редници от ромски произход. 25 000 евро бяха присъдени на Аксиния Христова и дъщерята на редник Ангелов Анелия Начова. 22 000 евро бяха определени за семейството на редник Петков. Разноските по делото пък са 11 000 евро - общо 58 000 евро.



Това е най-тежката присъда,



налагана на държавата ни от Европейския съд за правата на човека.

В момента Аксиния и 11-годишната Анелия живеят в ломското село Черни връх. Жената си е купила къща и крава. Съселяните твърдят, че е купила и къща на баща си в Добролева. Омъжила се е.

"Никога не е стъпвала на гроба на Кунчо. От тези кървави пари поне един паметник да му вдигне, че ни е трудно му намираме гроба. Да е жива и здрава с новия си мъж. Дано само да не изядат и изпият парите, а да оставят и за детето, като порасне. Поне пари да види от баща си", казва Недка. Кунчо е погребан в село Лесура.

"Добре, че ни дадоха тези пари. Дойдоха тези хора от правата на човеците и ми казаха да отида в банката и да си взема парите. След това си купих къща, защото никога не съм имала и все по чуждите съм се свирала. Обещавам, че ще направя така, че да останат поне половината пари за детето, като порасне", казва Аксиния. Новият й мъж обаче я гледа доста изкъсо и показва, че не му харесва това, което казва тя. И двамата в един тон обаче започват да опяват, че не могат да уредят всички документи, за да може дъщерята на Кунчо да взима пенсия като полусирак.

Аксиния мълчи и гледа в земята на въпроса дали ще вдигне поне паметник на Кунчо. Не иска и да сподели защо не е стъпвала никога на гроба му.