Възрастта за пенсия от години се увеличава, но немалко българи опитват да вървят в обратна посока. Мнозина избират пътя на фалшивата експертиза за инвалидност, за да излязат по-рано в заслужен отдих. Други пък гледат към по-благоприятните условия за пенсиониране за работа в рискови условия под земята, във въздуха или водата. Особено често това се случва с хора със сходни професии от един и същ бранш.

"Само през последната година с мотива, че работата им крие много рискове, 18 000 души са поискали от социалното министерство да им разреши прекатегоризация на труда, за да имат право на по-ранно пенсиониране", съобщи зам. социалният министър Васил Войнов. Разбира се, министерството не може самоволно да разрешава такива промени, побърза да обясни той. Единственият начин е със законодателни промени. Преди това обаче сериозно трябва да се помисли за евентуалния ефект върху пенсионната система от една такава сериозна промяна.

Молбите за прекатегоризация започват да валят, след като става ясно, че има 3 проекта за промени в Кодекса за социално осигуряване, касаещи 2 категории специфичен труд. В първите два се предлага 1 година осигурителен стаж на минните спасители да се смята за 3 години, както е сега за миньорите. Другото предложение е една година стаж да се смята за две при ядрените специалисти, обслужващи "първи контур".

"По принцип минните спасители се водят първа категория труд, но изчисляването на осигурителния им стаж не е същото както при миньорите", обясни Войнов. Точно това предизвиква тревогите им, защото и трудът им наистина е свързан с много рискове, а се пенсионират при различни условия.



Това намалява и размера на пенсията им,



поясни председателят на федерацията на миньорите към КНСБ Пенчо Токмакчиев.

Минните спасители са убедени, че непризнаването на стажа им наравно с този на миньорите е заради грешка в законодателството и тя трябва да се оправи. От социалното министерство обаче твърдят категорично, че грешка няма.

"Трудът на минните спасители е изключително рисков, но все пак те не работят 100% под земята и ако получат същите права като миньорите, това ще е в противоречие с действащото законодателство в момента", призна зам.-министър Войнов. Тези хора все пак прекарват наполовина по-малко време под земята в сравнение с миньорите.

"Този аргумент звучи цинично", контрира зам.-председателят на федерацията на миньорите към КНСБ Александър Кънев. "Обикновено минните спасители са най-добре подготвените миньори и от 22 работни дни те прекарват под земята средно около 18", аргументира се Токмакчиев. За всички е ясно, че при авария



само те са хората, които могат да спасят живота на миньорите,



защото имат нужната специална подготовка. Освен това те не работят само в случай на авария - поддържат задължителните два изхода на мините, правят ежедневни замервания и профилактика в рудниците, поддържат спасителната апаратура и т. н.

До 2000 г. категорията на труд е била еднаква за миньорите и за минните спасители, но с промяна в кодекса макар с еднаква категория признаването на стажа им става по различен начин. "Тази грешка трябва да се отстрани, в противен случай това ще има страшни последствия - никой няма да иска да се занимава с този рисков труд", обясни Токмакчиев.

Всъщност броят на минните спасители съвсем не е голям - 319. "Така че няма да е фатално, ако се направи компромис за тях предвид ежедневния риск, на който са подложени", съгласен е и Войнов. 32 000 души работят във всички 28 мини у нас, уточни Токмакчиев. Не всяка мина си има спасителен отряд. Обикновено това са доброволци, които реагират само при нужда от първа помощ. Истинските спасителни служби у нас са само две - в "Бобовдол" и "Горубсо Мадан", а там работят 120 души.

Далечна цел на федерацията на миньорите е тези спасители да станат поделение на Гражданска защита. Те са достатъчно подготвени, а и без това винаги се намесват и при други спасителни акции. "За съжаление заради липса на достатъчно средства тези хора не могат да бъдат назначени там на щат", поясни Пенчо Токмакчиев.

Проблемът обаче има и друга страна. "Ако се направи отстъпка за тях,



това ще провокира и много други работници



да поискат прекатегоризация на труда си", опасява се Войнов. Така за хиляди служители ще се промени коефициентът за пенсиониране, а те ще получават право на ранно пенсиониране. Всичко това може да дестабилизира пенсионната система у нас, която и без това е в непрекъснат дефицит, единодушни са експертите. А и тенденцията в цяла Европа е да се намалява ранното пенсиониране, дори се предприема увеличаване на пенсионната възраст.

Основните проблеми (в цяла Европа, но у нас с много по-драстични показатели) са застаряването на населението, ниската раждаемост, емиграцията. Всичко това пък в близко бъдеще ще започне да се отразява негативно на пенсионните фондове. Това наложи и в България да бъде сформиран нов резерв на общественото осигуряване - т. нар. сребърен фонд, в който ще се отделят пари от приватизация, икономии в бюджета и др. Целта на фонда е да гарантира стабилност на системата след години, когато демографската ситуация, по всичко личи, ще бъде съвсем влошена.

На фона на тази ситуация едва ли изглежда особено реалистично да бъдат удовлетворени молбите за прекатегоризация и на 4000 пристанищни работници, 3000 локомотивни машинисти, 1000 служители от столичния електротранспорт, 3000 от системата на ВиК, 600 енергетици. 500 пилоти от гражданското въздухоплаване също са поискали



трудът им да се приравни към военните летци



Молби са подали и неколкостотин балерини, балетисти и куклени актьори. Техният мотив е заради натоварване на крайниците.

Не всички настояват стажът им да бъде изравнен с този на признатите за първа категория труд, т.е. 1 година стаж да се смята за три. Повечето са поискали преизчисляване на 3 години стаж за 5 години. "Ако направим компромис дори само за част от тях, всички други ще са недоволни. Така ще тръгне верижна реакция и всеки ще си реши, че може да иска прекатегоризация", обясни Васил Войнов.

Министерството на труда и социалната политика ще поиска този въпрос да се разгледа на заседание на надзорния съвет на НОИ. Експертите от осигурителния институт трябва да изчислят икономическото въздействие от подобна прекатегоризация и как това ще се отрази на пенсионния фонд. Все пак политиката на държавата е да се ограничи ранното пенсиониране, каквато е и целта на пенсионната реформа, напомнят от ведомството на Емилия Масларова. Затова и през последните години броят на хората в първа и втора категория труд е доста по-малък, ако се сравни отпреди 1990 г. От близо 280 000 души тогава броят им вече е близо 150 000, поясниха от федерацията на миньорите. От друга страна обаче, едно от предизборните обещания на сегашния екип на министерството беше преминаването към чиста точкова система, в която излизането в пенсия няма да зависи от възрастта. По същество това също е възможност за по-ранно пенсиониране и по неофициални данни ще струва допълнително поне 500 млн. лв.







ПОЗИЦИИ

Жалбите на желаещите да получат друга категория труд бяха обсъдени и от депутатите в социалната комисия. Те категорично отхвърлиха предложенията за промени в кодекса за социално осигуряване, макар те да касаеха само минните спасители, които са малко на брой. На заседанието управителят на НОИ Йордан Христосков заяви, че за пореден път решаването на проблемите, свързани с неблагополучията в преструктурирането на икономиката и с невъзможността на хората да си намерят работа, се търси в ранното пенсиониране. Той препоръча да се вземат мерки за подобряване на работната среда, за да не се налага хората да търсят основания за ранното си пенсиониране в това, че все още работят във вредна среда.

Министърът на труда и социалната политика Емилия Масларова пък е убедена, че ако се приеме промяната за минните спасители и за ядрените специалисти, след това няма да има морално право да се откаже прекатегоризация на останалите работници. Всъщност това донякъде е точно така - всеки си има гледна точка.

Масларова е категорична, че ако исканията на всички работници бъдат удовлетворени, догодина няма да може да се приложи т. нар. златно швейцарско правило за индексация на пенсиите - те да се увеличават с 50% от ръста на средния осигурителен доход и с 50% от ръста на инфлацията.