Жалко! По Би Ти Ви били излъчили филма "Красив ум" и аз - като не гледам телевизия - съм го пропуснал.
През 2004 "Красив ум" взе пет-шест "Оскара", а Ръсел Кроу в ролята на математика Джон Неш не взе "Оскар". Но не заради "Оскарите" или заради Ръсел Кроу искам да гледам "Красив ум". А защото съм любопитен може ли с филм да се разкаже за теорията на игрите.
По средата на ХХ век моите приятели и аз харесвахме "Сианс е ви" и англоезичните научнопопулярни списания (български тогава нямаше, а и руски не се намираха) и кой до което списание се добереше, даваше го на друг и то вървеше от ръка на ръка. В едно от тях прочетохме за играта So Long Sucker (което значи "Чао, наивнико" или "Не се сърди, човече" или нещо такова) и се опитвахме да я играем.
Не знаехме, че в измислянето на играта е участвал математикът Джон Неш. А и научният свят не е подозирал, че Джон Неш ще стане име в теорията на игрите, шизофреник и нобелист, за когото правят филми като "Красив ум".
Впрочем Нобелова награда за математика няма. Не зная дали защото Алфред Нобел бил изревнувал жена си от някакъв математик, или пък това е само мълва. Така или иначе Нобеловата награда, която страдащият от шизофренна параноя Джон Неш получи през 1994, не беше за математика, а за икономика.
Ако питате пуристите, и награда за икономика няма. Защото истинските Нобелови награди са още от 1901 и чак през 1969 The Nobel Memorial Prize in Economic Science беше мъчително родена от Шведската банка, която отдавна искаше да се присламчи към престижната Нобелова институция. Дотогава тя все се опитваше, но не успяваше. Понеже не можеше да преодолее мнението, че икономиката е нещо много важно, но тя не е наука.
Даже някои от първите носители на "нобеловата" (в кавички) награда за икономика бяха на мнение, че не трябва да я има. Шведът Гунар Мирдал (който през 1974 сподели "нобеловата" награда за икономика с австриеца Фридрих фон Хаек) се обяви за премахването й. Но не върна парите, които получи като Нобелова премия. Може би за да покаже, че ако не умееш да правиш компромиси със своите схващания, ти не си истински икономист.
Седмичникът "Икономист" открай време нарича икономиката "мрачната наука" (the dismal science). Но дали и в "мрачната наука" не стават смешки и дали тя е наука - е друг въпрос.
През 1976 Милтън Фридман (САЩ) получи "нобеловата" награда за икономика. През 90-те години на ХХ век се заговори за флорентински машинации и манипулации и мрачна кабала в избора на нобелисти по икономика. През 1992 наградата бе дадена на Гари Бекер, през 1993 - на Фогел и Норт, през 1994 - на Харсъни и Неш (Красивия ум), през 1995 на Лукас - всичките от САЩ.
1998 беше годината на голямата смешка в "мрачната наука". Срина се хедж-фондът Long-Term Capital Management, сред чиито основатели бяха Робърт Мъртън и Майрън Шоълс, лауреати на "нобеловата" награда по икономика за 1997.
So Long Sucker (на Красивия ум) e игра на нулевия сбор (zero-sum game). Игра на нулевия сбор е например покерът, при който печалбите са равни на загубите. Вече половин век Р. Райт, Р. Б. Бийч и др. ни дават примери, че нациите и въобще човечеството напредват благодарение на игрите с ненулев сбор (non-zero-sum games).
Вярно, ако двама троглодити (нали така се наричаха ония, които живеели в пещери) се сбият за някоя троглодитка, единият ще спечели, другият ще загуби. Но никой троглодит не може сам да се сдобие с парче от пещерна мечка, докато заедно троглодитите ще убият мечката и за всеки ще има парче от нея, по-голямо или по-малко. Резултатът от колективното усилие превишава сбора от евентуалните индивидуални усилия. И като тръгнеш по тази линия, стигаш до Адам Смит и до разделението на труда, и до международната търговия, и до глобализацията, и до колективната сигурност и пр.
Но аз се чудя на следното: защо те всички говорят само за онзи ненулев сбор, при който печалбата превишава загубата? Защо никой не се сеща за онези ненулеви сборове, при които печалбата е по-малка от загубата? Ако в съблекалнята на басейна, където ходя да плувам, ми преджобят дрехите, открадват ми толкова пари, колкото аз губя - zero-sum game? Не се сърдя. Няма "Не се сърди, човече". Но като ми разбият колата, за да ми задигнат един нищо и никакъв антирадар над предното стъкло, аз се сърдя - те придобиват по-малко, отколкото аз губя. Ядосвам се на ненулевите сборове със знак минус. На всичко, което стана в България - национализации, реституции и пр. - след средата на ХХ век, когато Красивия ум измисляше игрите с нулеви и ненулеви сборове.
Мдаам малка притча за информацията:
Ако аз имам една ябълка и моят приятел Сашко има една ябълка, и си ги разменим, всеки ще има отново по една ябълка. Обаче ако аз знам нещо, а Сашко знае друго нещо и си разменим, всеки ще знае по две неща... От друга страна познанието носи печал...
!
Спомням си от Шогун, знанието принадлежало на боговете, и те решавали на кого да го дадат, утре нямало, имало само сега, само този момент. Бате Джимо добър си, много, всичко е монало, всичко е отдавна, всичко е свършило, докато не започне от начало
Щом двамата са се сбили за някаква си троглодитка, вместо да си намерят по-интересно занимание - губещи са и двамата. Най-вероятно и фуклата, дето ги е скарала и се кефи като ги гледа как се млатят, и тя в по-дългосрочен план ще загуби от такива игрички. Е, точно това вече е класика - играта става lose-lose, както обикновено се реализира в родното BG. Кеф ти в политиката, кеф ти в икономиката, кеф ти в междуличностните отношения. Затова , момчета, майката му е в максимизиране на ентропията и минимизиране на загубите. 
за кражба на топло-на топло.страшна логика.*****.Докато си траем-ще е така