|
Патетичният тон наистина подобава за месец май, но сега, когато празниците свършиха и вече трябва да метем площада, нека отново да се вгледаме дали добре употребихме щедро отпуснатия ни от метеоролозите бляскав майски простор. Разбира се, не глобално, по културоложки, а само от нашето скромно кьоше. Нека, както правят в шпионските филми, да вземем картата на София и увеличавайки квадратчето, да пикираме например в района на НДК. От една страна, тук има Салон на изкуствата и Хосе Карерас, има традиционния пролетен Панаир на книгата - все прояви, достойни за средоточието на този месец - сакралната дата 24 май - Деня на словесността. Сто и кусур издателства, изобилие от нови книги, премиери, литературни кафенета. Това на едната, европейската страна на везната.
На другата обаче - отсъствието на министър на културата (и туризма) при откриването на панаира. Защо? За един министър на културата не би трябвало да има по-важно събитие. Нищо, че е министър и на туризма и чертае ли, чертае културни коридори (коя архиумна глава измисли това словосъчетание, защо не направо - културни магистрали! Да не би защото семантиката на думата магистрала междувременно обрасна с криминално значение?).
Присъствието или отсъствието на държавниците от дадено събитие са
знакови деяния, издаващи истинското им отношение
към него. Но да оставим иначе твърде симпатичната на външен вид министърка, че сега главата й пуши около "пуска" на църквата "Св. 40 мъченици" в Търново за изборите, и да се върнем в района на НДК. Ще видим пространството около двореца, превърнато точно навръх светлия празник в някакъв хермафродит между бирфест и гаров лунапарк от най-долна проба; в оргия на оригнята, на химическите тоалетни, на кебапчето. Всеки, който е минал край НДК през тези дни, се е натъкнал на огромния надпис HORROR над фургона на Влака на ужасите пред централния вход на НДК - точно срещу транспарантите на Хосе Карерас и Пролетния панаир на книгата. С една дума - възторженото, светлото "Върви, народе възродени", знаменцата с "А, Бе" в ръцете на децата срещу панаирджийското, кафанското, чалгата, избликваща от дъното на народната душа "след неуспешното вековно просветителство на безсмислената ни интелигенция". И да не вярваме в апокалиптичните картини за целенасочената "циганизация" на нацията ни, въпросната картина твърде удачно се вписва в подобен сценарий.
И всичко това на 50 метра по права линия от кметството на район "Триадица". Ако чиновниците от кметството кажат, че нищо не знаят за това
тотално покушение над духовността,
за това истинско вампирясване на парка около двореца; че ни са чули, ни са видели, ни лук са мирисали; че друг отговаря - на човек ще му остане само да напопържа, да махне с ръка, да отиде на стрелбището във въпросния лунапарк, да вземе пушката и какво? - поне да спука балона на новите "културни стратегии", надут предизборно до откат. А един спукан балон, който се търкаля на паважа, много лесно може да бъде сбъркан с нещо друго. С какво ли? Браво. Познахте.
