Снимки: Александър Михайлов



Пловдив привлича туристи от цялата страна. Не само с възрожденските къщи и тепетата. Пловдив е хероиновото депо на Южна България. Всеки ден в ромското гето "Столипиново" прииждат зависими младежи от близо и далеч за най-евтината и може би най-качествена дрога в страна.

Гетото започва на стотина метра зад 6-о РПУ, призвано да поддържа реда в района, след улиците "Къпина" и "Храбрец". Десетки таксита всеки ден си проправят път из тесните понякога не повече от 2-3 метра улички и бавно, но сигурно се дотътрят до зададените координати. Средният пловдивски таксиметров шофьор прави поне по няколко курса на ден до циганската махала, возейки хероиномани от цялата страна и знае предварително как да се промъкне и къде да спре. Младежите нетърпеливо изскачат от колите и притеснено притичват до някой от стотиците дебнещи за клиенти роми. Пред вратите на къщурките винаги има скупчени по няколко циганина, които демонстративно оглеждат всеки от многобройните сновящи "бели" младежи, привикват ги и така в шумотевицата започва краят на безчет погубени животи.

Отрядите роми поемат огромния 24-часов поток от клиенти както от града, така и софиянци, търновци и др., които отиват в "Столипиново", за да си купят от популярния в цяла България евтин пловдивски "материал". Безброй са драмите, които обикалят известните в Пловдив като "улици на смъртта" "Батак", "Възход", "Калина"... Сред безпомощно кръжащите из гетото се срещат бременни жени и такива с малки деца. По безпроблемен начин заветните пакетчета от по 2,50 лв.



купуват понякога и отчаяни родители



и баби, изпратени на безумен поход от тежко абстинентните си момчета и момичета.

Ромските пласьори не се свенят да продават и на 12-13-годишни деца от близките на махалата блокове, които, израснали в тази обстановка, вярват повече на спринцовката, отколкото на учителите. И как да е другояче, след като кварталът е оставен на подчинение повече на законите на гетото, отколкото на наредбите на общината.

Докато цял Пловдив използва кондуктори в градския транспорт, обслужващите квартала тролейбусни линии са с безкондукторно таксуване. Това е дълбок общински реверанс към дилърите от гетото, отваряйки им безплатно и широко вратите на квартала-пазарище. А самите градоначалници са отдавна компрометирани в отношенията си с ромското население на "Столипиново", след като към началото на миналата година допускат те да дължат около 14 млн. лв. за ток и вода и въпреки това да продължават да консумират безплатно.

Безучастието на общината е продиктувано от неколкоседмичното гражданско неподчинение, обявено в квартала през 2002 г., когато при опит да им бъде изключено захранването, ромите от гетото се надигат на бунт. След тези събития "Столипиново" се обособява като автономен район, което улеснява превръщането му в основно депо за разпространение на дрога в Южна България.

Схемата е повече от обществена тайна. След разбиването на хероиновата мрежа в Пазарджишко, както и след бунта в "Столипиново", настъпва подходящият момент наркомафията да организира сериозен и почти неприкосновен пазар в самия център на България. Второто по големина и значение населено място в страната е на международния път Азия-Мала Азия-Европа, което помага за безпрепятственото внасяне на дрога в Пловдив, най-често в тайниците на управлявани от роми бивши "Тико" таксита.

Според заместник-кмета на града Здравко Зафиров наркотикът се прехвърля в кръстосващите града и непроверявани от никого цигански каруци, които



вкарват всеки ден по 3 кг. хероин



в "Столипиново", превръщайки квартала в отправен пункт за разпространение на дрога в страната. Каруците влизат безпроблемно в гетото, а там щафетата поемат местните дилъри. Хероин се продава от почти всички ромски фамилии на уличките "Батак", "Възход", "Калина", "Джебел", "Правда" и "Клисура". Децата в семейството придърпват клиенти още от автобусните спирки в квартала и алармират в гетото, когато влиза полицейски патрул. Жените съхраняват парите и оборотните количества дрога в бельото си, а за още по-голяма сигурност татковците-дилъри пълнят дупки по бордюрите с пакетчетата, застават наблизо "в готовност" и така хем са "чисти", хем наблюдават стоката си и я продават безопасно. По думи на задържани от полицията наркомани най-популярни сред имената на уличните пласьори са Йълдърай, Йозо, Амет, Рашо, Юда, Полковника...

Възрастните също припечелват "частно" покрай младите. Те освобождават стаичка от бараките си и



пускат срещу левче младежи,



които едновременно се друсат на спокойствие, сигурни са в качеството на хероина и са защитени от полицейски проверки. Към сумата вървят и неразпечатана стерилна спринцовка, капачка и лимонена киселина.

Един от първите, към които е повдигнато обвинение за такава дейност, е 59-годишният Стефан Г., по прякор Доктора, който е задържан през ноември миналата година, след като още през април сдружение "Майки срещу дрогата" сигнализира в полицията за подобен вид "услуга".

Статистически активността на органите на реда е отлична. И броят на заловените дилъри непрекъснато расте, както отчита началникът на "столипиновското" РПУ (виж интервюто). И съдът на пръв поглед има с какво да се похвали. През 2004 г. за притежаване, съхранение и разпространение на наркотици са осъдени 137 лица, а само за първото тримесечие на 2005 г. от общо 133 осъдени, цели 76 са за дрога. С важната подробност, че като се изключат няколко дилъри средна ръка като осъдената на 11 май на 10 г. затвор 40-годишна жена, заловена с 45 дози хероин, 110 от осъдените са с условни присъди. Което свидетелства за минималните количества, с които са залавяни нарушителите, които пък са по-често зависими, отколкото за пласьори. И за това, че дори и пловдивските съдии, които се славят със "свирепостта си" в сравнение с колегите си от София и страната, са по-милостиви към попадналите под ударите на отменената преди година т.нар. еднократна доза.

"Разследването на наркопрестъпленията се нуждае от нов подход", заявява по време на последния годишен отчет председателят на Окръжния съд в Пловдив Сотир Цацаров. Според него в борбата срещу дрогата вече не са достатъчни "полицейски патрули, които да дебнат на изходните артерии", тъй като делата са свързани с престъпления, извършени от консуматори на наркотици, но не и с такива, извършени от наркоразпространители. Цацаров определя също задържаното количество дрога като "незначителен дял от реалния оборот на уличния пазар". И действително



залавянето на 56 грама

хероин за цялата 2004 г.



справедливо се отчита като тотално бездействие на МВР на фона на вкарваните според зам.-кмета Зафиров ежедневно в гетото 3 кг. наркотик.

Очевидци описват как действат преминалите "от другата страна" полицаи. Патрулката паркира пред къщата на някой от пласьорите и полицаите започват да задържат зависими младежи, подбивайки по този начин клиентелата на пласьора. Той от своя страна се бръква за "почерпка" и праща патрула на конкурентната съседна улица, за да не се плашат купувачите му и да не пада дневният оборот. Полицаите пък знаят, че където и да спрат, "все са на кяр", защото в махалата хероин се продава навсякъде.

Подобни добре известни на пловдивчани описания подтикват жените от местното сдружение "Майки срещу дрогата" да поискат на 21 март тази година среща с областния управител Гьока Хаджипетров, шефа РДВР Йордан Кюмюрджиев и началници на РПУ-та в града и да пледират за ротация на полицаите в Шесто управление като единствен начин за прекъсване на корупцията. Защото, доказана или не, никой в града не се съмнява в съществуването й. Засега е видна само като неизвестно в уравнение с още няколко такива. В него се знае единствено резултатът, обобщаващ тъжната равносметка.

Само за няколко години Пловдив се е превърнал в български еквивалент на Туин Пийкс. Със същото спокойно и красиво лице, криещо зад себе си страшни тайни и трагични съдби. Като тази: над десет загинали по официални данни от свръхдоза момчета само през миналата година. И най-малко още толкова нещастници, чиито тела са останали неоткрити по строежи и изоставени сгради. Плюс стотици сковани от страх и ужас родители на наркомани, неспособни да помогнат с друго, освен отчаяно да се борят с насрещния вятър. Който отвява все повече и повече искри към складирания в "Столипиново" барут, а водата срещу пожара постоянно изтича между ръцете на властимащите.