"If men define situations as real, they are real in their consequences."
Уилям Айзък Томас, Дороти Суейн Томас, 1928 г.
Теоремата на чикагския социолог Томас за "самореализиращото се пророчество" е сред хитовите реплики на модерната наука. В най-популярния си вариант тя гласи: "Ако хората определят дадени ситуации като реални, то те са реални в своите последици." Работата е проста като боб и дори е странно, че едва в края на 20-те един проникновен изследовател на имигрантите ще формулира нещо толкова близко до ума.
Познати са много илюстрации на тази идея. Само на Робърт Мъртън принадлежат поне три
социологически притчи
Онази за срива на "Последната национална банка" в деня на "черната сряда" през 1932 г. - защото конкурентите й пуснали слух, че тя ще фалира, което довежда до действителния й фалит, тъй като всичките й вложители панически изтеглят парите си. Или за предизпитната треска - убеден, че ще го скъсат, студентът се самообрича. Или за негрите стачкоизменници - понеже в един исторически момент в Щатите се смята, че негрите са по принцип нелоялни, синдикатите отхвърлят желанието им да станат част от тях и заедно с белите да водят общ фронт за правата си, така обаче именно те ги превръщат в стачкоизменници.
Или както преформулира идеята Мъртън: "В началото самореализиращото се пророчество е неистинна дефиниция на ситуацията, която поражда ново поведение, което от своя страна превръща първоначално неистинната концепция в истина."
Всички избори у нас през последните петнайсет години потвърждават стремежа на
социолозите да се качат на жребеца,
наречен "теорема на Томас". Това е обяснението, което мога да дам на онзи приятел, който наивно се зачуди защо вестниците са пълни до козирката със социологически торти, при това толкова разминаващи се. Просто дойде жътвата и за тази гилдия. Усилното време. Така както в седмиците преди изборите - заради регламента - държавните медии изведнъж отварят за кратко широко портите на обществените си предавания за култура (през останалото време "общество" е равно на "политика"), това е и моментът социалните изследователи да получат поръчка, възможност за
наливане на вода в
пресъхналото корито
Иначе за академични принадени стойности и за луксозните продукти на изкуството няма място.
Между другото разликите в резултатите на различните фирми работят много повече в тяхна полза, отколкото в тяхна вреда. Нали трябва да се види все пак кое е по-точното. Разминаванията пораждат необходимост от нови проучвания. Получава се като в приказката за лисицата арбитър в спор между мечката и вълка. Трябвало да реши кой заслужава по-голямото парче месо и предложила, за да не се карат, да "изравни" дяловете им, като отхапе от по-голямото. Да, но тогава то станало по-малко и се наложило да отхапе от другото парче. И така, докато изяла всичко.
Най-болезненият момент в социологическите резултати е пророчеството
кой ще остане на косъм
от четирипроцентната бариера. И тук "теоремата на Томас" като че ли работи най-безотказно и мръсно. Съществуват агенции, които твърдо предричат отпадането на ДСБ и БНС от следващия парламент и така работят за тяхното действително отпадане. Как? По простата логика, че рационалните гласоподаватели, които симпатизират на програмите им или на водачите им, или дори само на включените в гражданската квота кандидат-депутати в техните листи, ще бъдат разколебани. Наистина защо да гласувам за политическа сила, която няма да влезе в парламента? Нима тогава гласът ми няма да бъде разпределен така, че най-много да спечелят тъкмо онези, за които никога не бих гласувал?
Това е механизмът, чрез който "теоремата на Томас" функционира. В случая
колкото си по-прагматичен,
толкова по-голям е шансът ти да бъдеш подведен и да гласуваш за друга (предполага се - с по-големи шансове) политическа сила вместо за онази, чиито позиции най-силно одобряваш. Затова и твърдя, че логиката на социологическите проучвания преди избори е параматематическа. Социолозите затъват във виртуални, но недостойни сметки и таблици, а изказванията им преливат от пусто в празно чрез дървени изрази като "динамична ситуация" и предположения коя част на електората ще бъде по-активно "мобилизирана".
На това може да се противопостави единствено принципността. Както симпатични са ни не онези политици, които сменят фланелката на своя отбор през 4 години, а твърдите защитници на една кауза, така и ние като избиратели трябва да останем със себе си, със своето разбиране. Дори и да ни убеждават, че шансът на харесваната от нас сила да успее в изборите са нищожни, ние не бива да оттегляме подкрепата си. Защото така наистина ще ги направим нищожни.
