|
Защо народът, който има най-големи заслуги за европейската идея, се отвърна така внезапно от нея точно в момента на триумфа й? Защото почувства, че е подменена. Какво беше основното в дебата за евроконституцията? Изтъквано бе колко е необходима, за да може набъбналият до 25 членове Европейски съюз да функционира и да не бъде блокиран при по-нататъшното си разширяване. Посочваше се по-ефикасният механизъм на гласуване, укрепването на пълномощията на различните институции, създаването на нови постове, олицетворяващи единството на всички страни. С други думи - как една гигантска административна машина ще работи по-добре за интересите на всички. А самите интереси бяха оставени на заден план.
Така французите трябваше
пипнешком да се ориентират в перспективата,
която се задава. И те го направиха по най-първичния начин: вгледаха се как ги управляват онези, които най-силно ги агитират да приемат евроконституцията. Числата сочат колко сериозно се отнесоха избирателите към поставения им в неделя въпрос. Пред урните се явиха 70% от гласоподавателите - изключително висока активност за допитване по европейски теми. 49% от тях са чели или са се запознали частично с текста на евроконституцията, показа сондаж на социологическия институт BVA. Става дума за много обемист документ, който и в опростен вариант е десетки страници.
Да си представим за миг колко българи са прочели договора за присъединяване към ЕС, за който също има предложение да бъде гласуван на референдум. Те са готови да го подкрепят и без да са го виждали. Просто защото са уверени, че европейската перспектива е по-добра от всяка национална перспектива, предлагана им от досегашните управници. За българина европейският модел е по-социален от модела на неговата "социална република". След 15 години шокова и друга експериментална терапия, наричана "реформи", той е готов с радост да преотстъпи националния си суверенитет другиму и дори масово да напусне родината си в търсене на по-справедливо възнаграждение на труда си. България е страната на победилия ултралиберализъм, в която
всеки има свободата да си плюе на краката,
ако не му харесва.
Французите имат точно обратния подход. Те предпочитат да изгонят управляващите си, ако започнат да не харесват битието си. За тях е достатъчна безработица от 10%, спадане на покупателната способност с няколко процента, намаляване на пенсионното осигуряване, дори отнемане на един почивен ден (Петдесетница), за да излязат на улицата. Сигурно биха вдигнали и барикади, ако всяка година им повишаваха с 10%-15% цената на тока, както става в България, където електричеството е вече по-скъпо отколкото във Франция.
Не е вярно, че французите се мръщят на присъединяването на България към ЕС, защото са националисти и не харесват българите. Те не харесват живота им и не искат нито за миг да си помислят, че трябва да се откажат от социални постижения заради хармонията с тях или с други като тях. Успехите, с които българското либерално правителство на Симеон Сакскобургготски се хвали за сметка на народа си, биха накарали всеки френски работник да си спомни революционните традиции от ХIХ в. Няма нищо чудно, че първото, което дойде на ума на външния министър Соломон Паси, бе да изрази съжаление от вота във Франция.
Французите с основание заподозряха, че Европа на либерализма се доближава до "англосаксонския модел", който най-често слага контрата на европейската идея за солидарност и социална справедливост. Тяхното "не" може да се тълкува и като алармен сигнал за бъдещето на Голяма Европа, като напомняне за смисъла на нейното изграждане.
