В началото бяха кебапчетата с бира. Манната, която политическите партии изсипваха върху циганската трапеза преди избори. Едно безплатно хапване на корем беше достатъчно да задоволи всички политически претенции на ромите към българската политическа класа. Този стандарт в купуването на гласове се разчупваше от някои оригинални хрумвания като: даваш една маратонка на ром избирател, преди да влезе в тъмната стая, а на излизане му допълваш чифта. Гладен си? Ще те нахраним. Бос ли си? Ще те обуем.
И дотам. За безработица и неграмотност още никой не говореше.
Постепенно политическият цинизъм развали ромските ни доведени братя. Подобно на глезените "мамини синчета", които търгуват шестица в дипломата за кола, циганите решиха да спазаряват по-качествено гласовете си по избори.
Скоро цената на кебапчетата девалвира и през 1997-а Цар Киро трябваше да се бръкне дълбоко, за да осигури така нужната подкрепа за Костов.
Потребностите на ромското население
бяха нараснали. Числеността му - също.
Според проучване на американски и английски циганолози ромите у нас са 1,360 млн.души. Между 750-780 хил. от тях са гласоподаватели заради високата и ранна раждаемост. Официалната ни статистика обаче признава за роми само 350 000 души въз основа на последното преброяване. Всеки що-годе запознат с етническия състав на градовете, ще повярва по-скоро на чужденците. Голяма част от това население е неграмотно. Никой не знае точния процент, но това са предимно младото поколение - между 20 и 30 години - рожбите на демокрацията.
750 хил. гласа са неустоима електорална стръв. Всички партии се целят приоритетно в нея. Но тези гласове вече не струват две кебапчета и чифт маратонки. Циганите изгубиха предишната си наивност и приемат предизборните кампании като търг с тайно наддаване. Нещо повече - осъзнаха, че политиката е единственият начин да си решат проблемите.
Политиците проспаха тази промяна
Един куриозен пример: през 1999 г. за местните избори лява депутатка отива в старозагорското циганско гето нагиздена със скъп костюм и обувки за 1000 лева и прочувствено приветства тълпата с думите "Братя роми!". Що за родство?!
В същия конфуз изпаднаха Станишев и Доган преди ден. Първият начена академична реч пред циганите от "Факултето" и бе изпроводен с ругатни и недоверие. Вторият обеща да пусне тока в пловдивското гето "Столипиново", но само ден след това енергото отново дръпна шалтера.
Верни на старите си навици, партиите продължават да
прибягват до ромски масовки,
за да създадат илюзия за посещаемост на митингите. Видяхме го на концерта, с който ОДС откри предизборната си кампания в София. Но ромите отдавна са наясно, че няколко скандирания "Победа!" и 20 лева на ръка не ги обвързват с нищо.
Циганите рязко качиха мизата. Пазарлъкът вече е за милиони левове от неплатените сметки за ток. Към това се добавят и повсеместните им искания за писмени предизборни споразумения с политическите партии. За да не се отметнат след това!
Новите ромски тенденции най-добре схвана бившият депутат и бивш затворник Цветелин Кънчев. Образователната програма на Евророма с неясно, но предизборно финансиране е основният му аргумент. 100 лева за шестица! Кратко и ясно! Към програмата си Дон Цеци прикачи автентични звезди роми, родени от чалгата през последните години. Преди неколцината цигани, пръснати из разните партийни листи, имаха по-скоро декоративен характер. Около проекта на Кънчев се групираха и популярни българи като Юлияна Кънчева, Аня Пенчева.
Върху благодатната почва на нарасналите цигански претенции избуя и коалицията на Волен Сидеров - "Атака". Тя гради кампанията си върху тезата за т. нар. позитивна дискриминация - когато мнозинството има по-малко права от малцинството. Хората започнаха с основание да питат: защо ние да плащаме, а циганите не? Зачестиха и случаите на физическа саморазправа между българи и роми. Този нов феномен може да се окаже сериозна заплаха за етническия мир в страната.
В отговор ромските организации обмислят обединение след изборите. Представяте ли си нова етническа партия с 1 милион поддръжници?! Ако спешно не се намерят далновидни политици, май скоро ще открием десетилетието на българското изключване.
|
|