|
Професионалната биография на Чобанов показва нещо много важно - че
той често е "кадрова изненада",
че в различни периоди винаги успява да намери мястото си по върховете на МВР и обикновено се оказва консенсусна фигура.
Неговата кариера фактически тръгва от времето на президента Желю Желев. Именно тогава той е последователно секретар на МВР в правителствата на Филип Димитров и на Любен Беров. По онова време секретарите на МВР имаха статута на сегашните зам.-министри на вътрешните работи. Чобанов отговаряше за ЦСБОП и за пожарната. По време на т. нар. гангстерска война през 1993-1994 г. оглавяваше и координираше работата на щаб за борба с организираната престъпност.
От този период датира и легендата, че той е
много близък на лидера на ДПС Ахмед Доган,
което по-късно се оказва важен коз за кариерата му.
С идването на власт на БСП Чобанов бе освободен от поста и временно изчезна от високите етажи на МВР. След назначаването на Бойко Борисов на поста главен секретар на МВР той неочаквано отново се появи като негов оперативен помощник - длъжност, която и тогава, и сега не съществува в закона за МВР. Това обаче не му попречи да помага експертно на Борисов за координирането на службите.
След шумното освобождаване на ген. Атанас Атанасов от поста шеф на НСС известно време контраразузнаването нямаше титуляр. Въпреки всички очаквания, че наследник ще стане зам.-директорът на НСС Иван Драшков, изненадващо там бе пратен Иван Чобанов. Интересна подробност е, че ген. Бойко Борисов тогава настояваше титуляр да стане Драшков. Министър Георги Петканов, правителството и президентът обаче решиха друго.
"Не съм разочарован, че беше отхвърлено моето предложение директор на службата да стане Иван Драшков, Чобанов е мой съветник и бивш секретар на министерството", обяви веднага след това Борисов.
Още в началото Чобанов обяви, че ще внесе промени в НСС. "Не е нормално, че досега службата на моменти е била по-убедителна със скандалите, отколкото със свършената работа", каза той.
По ирония на съдбата именно
скандал даде повод за структурни промени в службата
След разкритията около разработките "Гном", при които подслушван се оказа бившият шеф на контраразузнаването Атанас Атанасов, бяха закрити направленията "Вътрешна сигурност" и "Икономическа сигурност" в НСС. Като основен аргумент бе посочено, че те отдавна са изчерпали предназначението си. По онова време вътрешният министър призна, че наистина изтичането на информация от службата около разработките и подслушванията са се оказали подходящ повод за промени в нея.
След това Чобанов успя да се опази от някакви големи скандали. Той се справи с историята около издаването на повторна забрана на Майкъл Чорни да влиза в България. После успя да спаси от остри критики службата покрай "Петролгейт" - неговият доклад до временната парламентарна комисия даже бе похвален от най-активните по случая депутати.
Единствените
по-остри размени на реплики бяха с предшественика му
Атанас Атанасов, който обяви, че Чобанов е работел в Държавна сигурност и е бил щатен експерт на БСП. Настоящият шеф на НСС отвърна на удара, като обвини Атанасов, че се е занимавал с политика и като директор на контраразузнаването, а после каза, че е влизал на "Позитано" 20 само веднъж - за поклонението на бившия вътрешен министър Николай Добрев. В защитата се включи и Бойко Борисов, който похвали Чобанов, че евроатлантическите служби му имали пълно доверие.
Разбира се, информацията кой какво е правел като ръководител в контраразузнаването обикновено изтича, когато съответният човек напусне този пост. Затова и всякакви крайни негативни и положителни оценки и изводи в случая ще са пресилени и напълно излишни.
Сега Чобанов съвместява длъжността главен секретар на МВР и шеф на НСС. Притеснителното в ситуацията е, че така се дава възможност на едно лице едновременно да ръководи национална служба и сам да се контролира и координира. Доказателство за абсурдността на ситуацията е и реакцията на самия ген. Чобанов. Той съвсем искрено обяви пред журналисти, че поема новите функции "с неудоволствие", защото има много работа в НСС. После се опита леко да замаже конфузната ситуация, като обяви, че за него все пак е чест и признание да отменя ген. Борисов. Но в същото време призна, че случилото се не е по негово желание, а "по нареждане".
В интерес на истината Чобанов пое наистина много тежка отговорност при един напълно неясен статут. В момента той хем е равен на всички останали директори на национални служби, хем трябва да ги ръководи и координира.
Обичайният рефрен на Борисов, че иска да се върне след изборите в МВР, също създава напрежение. Т.е. той няма намерение да стане депутат и целта е просто "да изтегли" повече хора от водените от него две листи в парламента.
Подобна перспектива би демотивирала всеки временен заместник
на поста му в МВР. Още повече че при тежко престъпление цялата отговорност ще падне не върху министъра или главния секретар, а върху изпълняващия длъжността по стечение на обстоятелствата.
Кариерата на Иван Чобанов е на кръстопът. Защото има вариант след изборите той да падне и от двата поста. Възможно е да остане директор на контраразузнаването. Но може и да изгрее звездата му и да стане постоянен главен секретар.
Каре
Само факти
Чобанов е роден на 6 февруари 1951 г. в Ямбол. Завършва социология в Софийския университет "Св. Климент Охридски", след което за кратко работи като социолог в Комитета по култура. Според официалната му биография в МВР постъпва през 1979 г. След едногодишен курс на обучение за оперативни работници във Висшата школа на МВР в Симеоново започва офицерската си кариера като разузнавач. До 1991 г. се занимава с научноизследователска и преподавателска дейност по проблемите на националната сигурност. Защитава докторат в същата област и получава научна степен - доктор по философия. През 1991 г. завършва курс по проблемите на борбата с тероризма в Полицейска школа в Балтимор, САЩ. Последователно заема длъжностите научен сътрудник, главен асистент, началник на катедра "Социална психология на контраразузнавателната дейност" в Института по психология на МВР.
През периода 1991-1992 г. е съветник към Консултативния съвет за национална сигурност при президента на България и началник-направление в кабинета на министъра на вътрешните работи. През 1992-1994 г. е секретар на МВР и ръководител на щаба за борба с терора в МВР. През 1995-1997 г. е главен съветник в Комисията по национална сигурност на 36-ото народно събрание. Бил е член на Централната комисия по политическа и гражданска реабилитация на лица, репресирани след 9 септември 1944 г. Съпредседател на Българо-турската комисия за сътрудничество между министерствата на вътрешните работи на България и на Турция. Ген. Чобанов бе назначен за шеф на Национална служба "Сигурност" с президентски указ на 18 февруари 2002 г. Преди това той бе оперативен помощник на главния секретар на МВР ген. Бойко Борисов.
|
|
