|
Една от големите дилеми пред този вот бе дали Европа да бъде либерална или социална. Това, което най-ярко отграничава Европа от останалия свят, е стремежът за хомогенизиране на пространството на живеене. Което означава да се помага на по-бедните, да се изравняват условията на живот. А с присъединяването на новите 12 страни към ЕС и с евентуалното приемане на Турция пропастта между бедни и богати ще стане много по-голяма от тази в САЩ. С по-малко от $20 на ден ще живеят не 34 млн. европейци като сега, а цели 158 милиона.
Френското "не" е не толкова израз на страха от загуба на национален суверенитет в полза на Брюксел, колкото отказ от загубата на социални привилегии. Основната метафора на тези страхове бе как полският водопроводчик ще вземе работата на френския.
Интересен въпрос, който също поставя референдумът, е, какво представлява днес левицата, след като социалистическата партия не успя да мотивира мнозинството от привържениците си да подкрепят евроконституцията. Пространството на солидарността е вече изключително тясно.
Проблемът на това "не" обаче е липсата на голям проект зад него. Резултатът ще е регионализиране и
разпадане на Европа на зони
- Франция-Германия, Испания-Италия, Скандинавия, Великобритания... Това ще е едно пространство без политически център, в което определени групи осъществяват привилегировани отношения по различни поводи. Най-силният аргумент на десницата срещу конституцията бе: защо да се обвързваме с поляци, румънци и пр., при условие, че светът е мобилен и бихме могли да влизаме в ад хок отношения днес с аржентинци, утре с китайци и т.н; защо е нужно ние, силна, голяма Франция, да се обвързваме със страни, които не са от най-мощните; и не е ли Вестфалският принцип, свързан със суверенитета на определена територия, твърде неадекватен на съвременния глобален свят?
Европа се прави от просветените елити, това е една Просвещенска утопия, зад гърба на народите. Очевидно този проект за обединена Европа, направена по демократичен начин, е провален. Лайтмотивът на гласувалите с "не" бе: ние за пръв път вземаме думата, нас за пръв път ни питат.
Шокът от твърде голямото разширение бе една от важните причини за отхвърлянето на евроконституцията. В ЕС има една
диалектика между задълбочаването и разширяването.
Колкото повече се разширява ЕС, толкова по-плосък става той, толкова по-малко съдържание има в него. Обратно, колкото е по-малък, толкова повече възможности има за задълбочаване на сътрудничеството. От тази гледна точка България не е проблемът, проблемът е Турция, чието население би било най-голямото в ЕС.
Това разширение поставя под въпрос широк кръг придобивки, най-вече социални. Мобилност и социални права, както отбелязват някои изследователи, не могат да се съчетаят. Ако имате много мобилност, социалните придобивки са подкопани. И обратно, ако имате социални придобивки, сте по-скоро закрепен по местожителство. Защото социалната политика може да се провежда от националната държава или общините само върху дадена територия.
С разширението на ЕС се появява особен вид социален номадизъм - населенията се придвижват натам, където има по-добри условия за живот. В резултат рухва социалната система и започва едно състезателно снижаване на социалните стандарти. Нещо подобно се е случило в Ню Йорк през 60-те години на миналия век, когато тогавашният кмет предложил щедри условия за бедните, при което от цяла Америка заприиждали хиляди хора, най-вече афроамериканци, и за десетина години социалните бюджети на града били съсипани. Това е пример какво евентуално може да стане в Европа, когато много големи групи население с много нисък жизнен стандарт получи достъп социалните ресурси.
Защо обаче това пето разширяване все пак се състоя? Просветените европейски елити искаха да поправят несправедливото разделяне на европейския континент на две от желязната завеса и да преодолеят остатъците от комунизма - така както стана при предното разширение през 1986 г. с Испания и Португалия, когато фокусът бе върху остатъците от фашизма. В източноевропейските страни Западна Европа виждаше желание за свобода и демокрация. После се появи и разочарованието. Оказа се, че източноевропейците се интересуват главно от пари, не от права и ценности. И че това всъщност е било
революция на консуматорите, които искат по-добър живот.
С това не казвам, че Източна Европа е подкопала федералисткия проект за Европа, на който аз съм привърженик. Но след референдума във Франция перспективата за една силна политическа Европа е или твърде далечна, или напълно изчезнала.
