|
През последните години, при всеки опит за промяна на закона, се проваляше идеята за обособяването на гражданска квота в СЕМ. Преди време членовете на Съвета като че ли се опитаха да компенсират неучастието на обществото в контролните механизми и, изпреварвайки законовите промени, обявиха, че ще правят консултативен съвет от общественици, който да им помага в решаването на важни медийни казуси. При представянето на тази идея не беше много ясно кой ще влезе в помощния орган, как ще работи той и доколко решенията му ще имат тежест. Това не е ясно и до днес, макар че надзорниците публично обявиха някои от членовете на консултативната група: проф. Георги Марков - директор на Института по история на БАН, доц. Станислав Семерджиев - ректор на НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов", акад. Людмил Стайков - режисьор, проф. Младен Григоров, д.м.н. Божидар Петков - композитор. После списъкът бе допълнен с председателя на Националното сдружение на хората с увреждания Красимир Коцев и Жечка Караславова от УНИЦЕФ - България.
Точната бройка на доброволните сътрудници на СЕМ обаче не е ясна, защото всеки член на съвета има своя версия за неговия състав и за начина, по който той ще работи. Според самия проф. Семов членовете му са 11. Лансиран от него модел предвиждал в консултативната група да участват дори хора като бившия председател на НС Огнян Герджиков, въпреки че един от основополагащите мотиви за създаването на регулаторния орган по принцип е да държи политиците далеч от делата на медиите.
В крайна сметка консултативната група към СЕМ няма да има точен състав, а по всеки спорен казус или актуална тема надзорниците ще привличат за мнение различни експерти. Оказва се, че идеята за консултативния съвет е
ни риба, ни рак, какъвто е и самият СЕМ
Идеята за него не е лоша по принцип, но изпълнението е слабо, а на моменти дори абсурдно. С промените в ЗРТ, направени с идването на НДСВ на власт, бяха отнети някои от правомощията на съвета, а други бяха замразени. Тогава една от най-важните дейности на бившия НСРТ - лицензирането, беше ограничена, а на СЕМ беше оставена възможността да издава разрешителни само на ефирните оператори. Останалите (кабелни и сателитни) медии вече могат да работят само след регистрация.
Промяната сама по себе си не е лоша, но на практика отне възможността на СЕМ да следи изкъсо работата на кабелните медии. Затова и до днес много от българите гледат програми с обидно лоша картина, неясен звук и съдържание, за което и децата знаят, че е откраднато от квартална видеотека. Правата на авторите и продуцентите пък не са зачитани от никого и въпросът за санкциите върху нарушителите им непрекъснато се прехвърля между СЕМ, Министерството на културата и туризма и КРС. Обичайният отговор на надзорниците по този проблем е, че нямат правомощия да се намесват. В същото време обаче медийният закон ги задължава да сезират всички отговорни органи, когато бъде регистрирано нарушение на други закони при създаването и разпространението на програми. Такива случаи почти няма.
Лицензирането пък бе отнето като право на съвета със завидното единодушие на парламентарните формации. Като не приеха подготвената от надзорниците и КРС стратегия за развитие на медиите, депутатите де факто блокираха този процес, защото по закон лицензите могат да се издават само след обнародването на стратегията. Въпросният документ и до днес събира прах в архива на НС и вече дойде времето да бъде актуализиран. Надзорниците явно се отнасят сериозно към темата, защото вече имат насрочени обсъждания с КРС за належащите промени в стратегията. Тези напъни обаче няма да имат резултат, ако идеите не се материализират по-ясно в закона. Защото и в момента СЕМ има доста задължения, които обаче трудно се прилагат на практика.
Така половинчато например е уреден въпросът с надзора върху медиите, който съветниците са задължени да правят. Държавата ги е назначила да следят дали всичко в ефира е наред, но не им е дала техника и пари, с които да си вършат работата. Затова и самите надзорници отдавна не крият, че следят програмите само на столичните и други по-големи канали в страната, а контролът върху малки регионални медии е твърде амбициозна задача. Това е все едно
невъоръжен полицай да излезе срещу изпечени престъпници
Вярно е, че надзорниците успяха сами да се преборят за пари по линия на програма ФАР, с които да изградят регионалната си мониторингова мрежа. Въпросът е обаче какво става, след като нарушението бъде регистрирано. В повечето случаи медиите се съдят до дупка със СЕМ за няколко хиляди лева глоба и не се знае кой води в класацията по спечелени дела. Тази ситуация е само една от поредицата доказателства за абсурдното положение на регулаторите - да вършат нещо без последици.
Иначе СЕМ има поредица от формални задължения като това да одобрява годишните бюджетни субсидии на БНТ и БНР, да определя списъка с национално значимите събития и пр.
Вярно е, че и самите надзорници доста умело се възползват от несъвършенствата на закона и прилагат според случая неясните формулировки в него - понякога бездействат, друг път злоупотребяват с правата си. Типични в това отношение са случаите със спирането на телевизия "Ден" и уволнението на Кирил Гоцев. При първия съветниците очевидно не приложиха в еднаква сила закона за всички, защото след първата санкция скандалният Ник Щайн продължи безнаказано да се изявява по други канали. Процедурните нарушения, свързани с изгонването на Кирил Гоцев, също са неоспорими, защото те бяха описани много подробно точно от член на СЕМ. В резултат на това почти година БНТ беше в доста разклатено положение и неясно от кого управлявана.
Трудно е да се определи ползата от СЕМ. Самият проф. Марко Семов, когато преди време стана член на съвета, сам призна, че въобще не е имал представа за естеството на работата, която го очаква като надзорник. Почти сигурно е, че и по-голяма част от тв и радио аудиторията у нас не вижда смисъл в работата на съвета.
Всъщност ползата от
дейността на надзорниците се оспорва
още от създаването му със закона през 1998 г. В началото, когато сегашният СЕМ се наричаше още НСРТ (Национален съвет за радио и телевизия), недоволство от работата му се появяваше след всеки избор на генерален директор на двете държавни медии. Тогава, вместо да държат медиите далеч от дългата ръка на властта (каквато уж беше идеята на закона), с всяко гласувано решение надзорниците непрекъснато доказваха своите политически пристрастия и зависимости. Най-фрапантен беше случаят с избора на Иван Бориславов начело на БНР, което доведе националното радио до невиждана криза и принуди журналистите му да стачкуват в продължение на няколко месеца.
Днес съветниците са далеч от интереса на медиите и работата им е почти незабележима за зрителите. Невидими са. Така възниква въпросът за какво съветниците получават заплатите си, които по закон са три пъти колкото средната работна заплата у нас. За 2004 г. тя беше около 320 лв. Твърде претенциозно би било за не особено богатата държава да поддържа на щат деветима души, които имат предимно представителни функции и са по-сериозно натоварени само когато тръгнат кампаниите за избор на управители на БНТ и БНР. Ако пък на Европа все още й трябват доказателства, че България не случайно е затворила преговорите по глава "Култура и аудио-визуална политика", то тази работа биха могли да свършат и редови чиновници.
---каре---
АКТИВНОСТ
През годините съветниците доказаха, че колкото повече им се отнемат задълженията, те толкова повече се опитват да си създадат работа. Ето най-пресните примери:
1. Всеки член на СЕМ има приемно време за срещи с гражданите, макар по признания на самите надзорници, досега не е регистриран случай на недоволен зрител или слушател, който да е отишъл да се оплаче от някоя медия.
2. Два месеца след края на шоуто "Биг брадър" членовете на СЕМ решиха, че в края на краищата е редно да глобят НТВ, задето показа на живо поразиите на Гроши и Найден по време на риалити шоуто.
3. В началото на седмицата СЕМ пусна горещ телефон, на който зрители и слушатели могат денонощно да записват свои оплаквания от тв и радио оператори, а също и да дават мнения и предложения за програмите.
4. Занапред командировките на генералните директори на БНТ и БНР ще бъдат одобрявани от всички членове на съвета, а не както досега - само от председателя.
|
