|
Не съм представител на федералистката визия за Европа, защото да си българин и федералист не е никак лесно. Идеята за федерална Европа беше идея за затварянето на Европа и за реакция срещу разширяването, за ядрото Европа, за Франция и Германия.
Като какви французите гласуваха с "не" - като федералисти, като суверенисти или просто като французи?
До последните 5-6 г. Европа до голяма степен беше
моделирана от Франция и платена от Германия.
В рамките на разширяването Франция загуби ролята си на ключовата политическа сила в ЕС. Това позволи единението на ляво и дясно на референдума. Другата характерна черта за френския суверенизъм е, че националната държава не може да се мисли извън социалните институции. Същото се отнася и за Германия. Не може да си гражданин там, ако нямаш класическите социални права и защити. Особено като се има пред вид демографския фактор - Европа силно остарява и се превръща в място за имиграция. Днес тя е много по-имигрантска от САЩ. И се появи голямата социалдемократическа утопия, че социалдемокрацията може да бъде спасена само на нивото на Европа като континент, не на нивото на националната държава.
На референдума избирателната активност бе толкова висока, че не можем да наречем резултата случаен - 70% от хората гласуваха. Не можем да кажем също, че това е бил протестен вот единствено срещу политическия, бизнес- и медиен елит, които заемаха една и съща позиция - в подкрепа на конституцията. Франция бе толкова обединена само при избора на Ширак срещу Льо Пен. Най-сетне, класическото противопоставяне ляво-дясно, което е вече характерно и за България, се замества все повече и повече от противопоставянето между елита, мислен като единен и хомогенен, и народа. Появили са се големи мнозинства, които се чувстват заплашени и тотално непредставени политически. Така че това не е просто протестен вот, а напълно друга структура на политическото.
Как реагираха елитите?
Първо, за всички предприети от тях непопулярни действия стоварваха отговорността върху ЕС - същото ставаше и у нас. Как тогава очакват подкрепа за нещо, което в продължение на 5 г. са използвали като синоним за непопулярни решения? После елитите изведнъж решиха, че ще вкарат в демократична референдумна игра тези негативни мнозинства и така сами ще могат да се прелегитимират. Като не се получава, елитите си припомнят как са решили кризата от 60-те години и се опитват да реагират сега по същия начин. Но ако след 1968 г. имаме едно негативно мнозинство, което иска да участва в политиката и има проект за общество, макар и утопичен, негативният вот срещу конституцията днес не носи никакъв проект. Това е "не" не на нещо конкретно, а "не" на всичко, едно почти метафизическо "не".
Очаквам европейските политици да се опитат да банализират вота - да казват, че и друг път е имало такива прецеденти, че нищо не се е случило, че статуквото си остава. Но това не е вярно. Едно делегитимирано статукво вече не е същото статукво. Затова кризата е истинска. Не е вярно обаче и че това е краят на ЕС. Ако трябва да бъдем докрай честни, ЕС никога не се е развивал като проект, като проект само го разказваме. Той
винаги се е развивал като реакция на конкретни кризи.
Самото му създаване е реакция на кризата от появата на СССР като доминираща политическа и военна сила в Европа. Кризата от 1973-а из основи преформулира ЕС. И този път начинът на дебатирането на кризата ще произведе нова Европа.
Със своето "не" Франция замрази всякакви разширявания на ЕС оттук нататък. А това разби идеята за ЕС, мислен не просто като общ пазар, а и като общо пространство на сигурност и като общо политическо пространство. Което обаче не е федерално, макар и в някакъв смисъл да се опитва да обедини Европа. Ще дам пример с Балканите. Невъзможността вече да се говори за включването в съюза на Сърбия, Албания и Македония предполага, че ЕС бавно и полека ще се превръща в колониална сила спрямо тези страни. И сега 50% от всички действащи европейски войски се намират на Балканите. Така нито английският, нито френският интерес печелят от случилото се, защото е налице висока степен на политическа парализа. За мен вече по-интересно е как отделните страни ще се препозиционират при тази криза.
Българската реакция винаги е една и съща. България винаги се е интересувала единствено дали се е качила на влака, но никога накъде отива той и дали изобщо върви. България не се държи като част от този съюз. Избрала си е ролята на апендикс, който винаги може да бъде изрязан и само пита ще има ли хирургическа намеса или не.
Страницата подготви: Веселин Стойнев
------
* Представяме ви резюмиран вариант на двете основни изказвания на дебата за референдума във Франция, състоял се във вторник вечерта в Центъра за култура и дебат "Червената къща" в София - част от проекта "1000+ дискусии за Европа", подкрепен от Европейската комисия.
.
