:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
ГОРЕЩИ НОВИНИ
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
Преводач
iTranslate4.eu
СТАТИСТИКИ
Общо 440,809,550
Активни 301
Страници 8,539
За един ден 1,302,066
Наблюдател
Sit-rep

Желание за Рим

Резултатите от референдумите по повод Конституцията на ЕС, проведени във Франция и Холандия, задължават всички - заедно и поотделно - отново да си спомнят, започвайки от самото начало, защо има ЕС и по какви причини различни нации искат да са вътре?

Историята на ЕС започва в годината 476 сл. Хр. С падането на Западната Римска империя и при неспособността на Източната да поддържа в Европа ред и законност, в недрата на европейската култура постепенно се оформя нова трайна нагласа. Да я наречем - "желание за Рим". Това не е елементарната носталгия, която в България, да речем, необразованите слоеве изпитват към "времето на Тодор Живков". Желанието за Рим е искане на образованите и държавнически мислещи слоеве и институции и обозначава, най-общо казано: разбирането, че само единен справедлив ред, подкрепян от ефективна система от институции и адекватна инфраструктура може да се справи с хаоса, произвола, насилието и мизерията на варварското, следримско европейско устройство.

Известно време



опити за възстановяване на римския ред



прави само църквата. В някакви рамки тя успява да укроти произвола и жестокостта на варварските воини, като ги убеждава да се превърнат в рицари - да упражняват насилие само по правила, а не според кефа си, да помагат на слабите и т.н. Не е случайно, че крал Артур е едновременно последният римлянин и първият рицар.

Пак църквата е зад създаването на Светата Римска империя - т.е. на подредено, законово и християнско пространство - започнала с коронясването на Карл Велики за Император на Коледа 800 г.

Тези опити не успяват да възстановят "Pax Romana". Църквата дегенерира в светска власт и е разцепена от опита на протестантите да възстановят духовната й чистота. "Светата римска империя" пък дегенерира в оперетното австро-унгарско царство, влачило се чак до 1918 г. Междувременно не успява и опитът на Наполеон да наложи единен прогресивен ред върху целия континент.

"Желанието за Рим" обаче не отмира, а, напротив, се усилва след възраждането на варварството при двете световни войни. Замислен като механизъм да гарантира, че никой в Европа не може да прави невидими за съседите подготовления за война, ЕС не след дълго се превръща в нов Рим: в проект за еднакви закони, еднаква сигурност и еднаква степен на защита на всички свои граждани в тяхното разнообразие. Пътьом тези неща водят и до рязко покачване на нивото на благополучие. Разликата със стария Рим е в идеята, че единният ред не се налага от центъра, а е на всеки етап консенсусен продукт на равни нации.

От историческа точка, провалът на европейската Конституция във Франция и Холандия е сигнал, че



ЕС вече страда от "имперската болест"



- от откъсване на "строителите на империята" от "хората на империята", както и на гигантската администрация, създадена да следи за еднаквостта на реда, от народите-суверени. За всеки, посетил Брюксел в последните години, е очевидно, че самодоволството, арогантността и развратът са се загнездили здраво в коридорите на европейската власт.

Беше време някой да ги стресне.

Проблемът е, че една развратна администрация и един откъснат от народите елит, в опита си да насили историческия процес с прибързана Конституция, отвори кутията на Пандора. Оказва се, че не всички имат еднаква идея за ЕС. Французите са против Конституцията, защото я смятат за англо-германска. Англичаните са против, защото я смятат за френска. Холандците са против, защото от няколко години не са наясно със себе си, камо ли - с европейския проект.

Страни като България обаче имат интерес



да се присъединят към този разбунен мравуняк,



макар да не са в състояние да допринесат нещо съществено за решаване на големия дебат за Европа. Интересът е - влизане в системата на еднаквия ред, който си съществува и без въпросната Конституция. Както показа в книгата си "Защо не успяваме?" Юлиан Генов, прилагайки социо-психологическата методика на Хофстеде, българите имат "външен локус на контрол". Ще рече: не са в състояние сами да изработват адекватни правила за своето поведение и да се придържат към тях.

Правилата неминуемо трябва да дойдат някъде "отвън". Това те да са "римски" правила (макар в "брюкселска" редакция) е по-добре, отколкото да са някакви други.

Изводът е, че българите трябва да направят абсолютно всичко, за да влязат в срок. Отлагането няма, както си мислят някои оптимисти, да ни даде година-две време да си дооправим несвършените неща. Самият факт, че несвършените неща са именно в областта на правилата - провалът на реформата на съдебната власт и на администрацията - подсказва, че оставайки отвън, можем единствено да потънем наново в хаос.

И, между другото, да дадем шанс на потомците на Източната империя, окопали се в "столицата на Азия" (както Наполеон нарича Москва), да ни приберат отново в света на нагайките и брезентовите ботуши...
96
1064
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
96
 Видими 
01 Юни 2005 23:30
Епа Европа почва отпреди пайсе милиарда години с избухването на големия взрив, че и преди това.
01 Юни 2005 23:42
Д-р Дайнов правилно отбелязва, че напъните на Обединена Европа да достигне Америка са обречени на крах. Производителността на труда в Европа както на човек, така и на час, никога няма да достигне тази в Америка.
Pax Romana е много по-слаб от Pax Americana.
Все пак съм малко разочарован, че Д-р Дайнов не коментира безспорно най-важната новина в световен мащаб днес - разкриването на самоличността на Deep Throat. За колегите, които не разбират английски, Deep Throat иде от името на един много популярен порно филм от 70-те с неотразимата Линда Ловлес, който и моя милост по принуда гледаше с любопитство заедно с колегите от поделението. Виноват!


01 Юни 2005 23:46
Дайнов: "Историята на ЕС започва в годината 476 сл. Хр."
При цялото ми желание да го харесвам, Дайнов разочарова много. Не е смешно
01 Юни 2005 23:49
Ясно. Аку немаше “елементарната носталгия, която необразованите слоеве изпитват към "времето на Тодор Живков" – немаше да го има Женята, кату единствена проститутка у Миндя. Аку па я немаше Миндя – немаше да го има ЕС.
01 Юни 2005 23:55
Чичо Фичо.. /не знам дали си същия от съседната статия/,
хайде и ти - през цялото време става дума да ЕВРОПА. ЕВРОПА. По-разчленено не мога да го напиша. Стига с тая Америка. Нито е модел, нито някой я пита.
Европейците не гласуваха срещу Европа /такова твърдение е безумно/, а срещу Брюкселската Европа. Убеден съм, че ЕС ще излезе от тази криза още по-силен.
02 Юни 2005 00:04
Чичо Фичо!!!! който и моя милост по принуда гледаше с любопитство заедно с колегите от поделението. Виноват!
тоз човек е целомъдрен! свенлив! старомоден! дайте му медал!!!!
02 Юни 2005 00:38
Днес не съм съгласен с основната идея на д-р Дайнов - че евробюрокрацията била виновна за провала във Франция и Холандия. Евробюрокрацията може да има всички мислими кусури, но не този. Провалът е failure of nerve на западноевропейците, доказващ, че техният локус на еди-какво си е еди-къде си. Европа не е истински политически субект, след 1945 тя реално е протекторат на САЩ и се държи като такъв. Тя не може да решава сама проблемите си по демократичен път - нещо може да се реши, ако бъде наложено от елита (с помощта на американския освободител-окупатор като във ФРГ). Истината за Европа без САЩ - това е Хитлер, разбира се законно избран и тачен от масите, следван на малко разстояние от сталиниста Телман. И от другата страна - това е Сталин.
*
Авторът е много прав за ролята на западната църква за запазване на римското наследство и цивилизоването на варварска западна Европа. Наистина Свещената римска империя била премахната от Наполеон в началото на 19 в. и повече не се възстановила, а не се влачила до 1918, и забележката му за израждането за западната църква в светска власт не е справедлива, поне спомняйки си отклика сред масите на смъртта на ултраконсервативния Йоан-Павел Втори.
*
Подписвам се с двете ръце под края на статията - въпреки всичко България трябва да се съдере, но да влезе в ЕС на 1 януари 07. Ако още е възможно.
02 Юни 2005 02:01
абе, сравних тоз анализ с един от FT.
ба мааму...
ама ша го препечатам утре - за свеж дъх в устата и щото ми се спи
лека нощ, европейци.
02 Юни 2005 03:02
Отличен анализ, Дайнов.
Това е то, варварите са на прага на стара Европа. Нахлуването не бива да се отлага.
02 Юни 2005 03:22
Хаиде сега, Женята като Бердяев наопаки.... Ама не си от тази лига, бе Женя...
02 Юни 2005 05:31
А стига бе! Днес цяла плеяда Чичо Фичовци. Този път [отвратителния] изглежда е ментето докато оня с трите точки си е направо като оригинала.
Що се отнася до обединена Европа, бесните ни напъни са леко пресилени. Не е много ясно какъв ще е крайният резултат, но правещите сравнение с възхода на Европа и плана "Маршал" със сигурност ще останат разочаровани. Обещаните безкрайни фондове и преразпределения не са здравословния начин за възход и най вероятно ще ни приседнат ако въобще се състоят. А зараждащата се мащабна бюрокрация (разбирай мафия) е в състояние да разбие далеч по жизнена система. Предпоследната надежда да се направи смислен завой е както винаги Англия. Що се отнася до Франция, те са против по грешна причина както много пъти досега разчитат на стара слава без покритие.
02 Юни 2005 06:02
Ясно, в Европа може да се влезе на коне или с танкове. Французите първи усетиха накъде отива Рах Romana и ритнаха менчето, холандците она гьоре. Как при това положение България ще има шанс "час по скоро да влезе" в Европа само Дайнов явно знае. Вероятно с компромиси, не станаха ли много бе го...до.
02 Юни 2005 06:12
Споко Другари и Другарки, Др. Кунева има план Б за измъкване от ситуацията.
Състои се в ново 45 годишно дупене на руснаците.
Профан болшевиките и петата колона да черпят.



Екстрите са: Нов фалит на банките, 3000 лева= $1, нови борчески бригади,
мутренски трупове из цела България в изобилие.
02 Юни 2005 08:49
Наистина - днес омразата на уважаемия Дайнов към всякакъв вид администрация, бюрокрация и пр. го е подвела мъничко.
02 Юни 2005 09:16
Не се притеснявай толкова за влизането ни в ЕС Дайнов! Че току виж от многото напъни си получил някоя мозъчно-анална херния!
Изводът е, че българите трябва да направят абсолютно всичко, за да влязат в срок. Отлагането няма, както си мислят някои оптимисти, да ни даде година-две време да си дооправим несвършените неща. Самият факт, че несвършените неща са именно в областта на правилата - провалът на реформата на съдебната власт и на администрацията - подсказва, че оставайки отвън, можем единствено да потънем наново в хаос.
И, между другото, да дадем шанс на потомците на Източната империя, окопали се в "столицата на Азия" (както Наполеон нарича Москва), да ни приберат отново в света на нагайките и брезентовите ботуши... Хе-хе... Сигурно това е квинтесенцията на днешното дайново упражнение, поантата на възвишените му размисли изграчени от някой демократичен дъб...
02 Юни 2005 09:37
Този път Дайнов ми допадна.

Ако беше се удържал от последния абзац, щеше да е още по-добре, ама какво да му търсиш на човек, дето трябва цял живот да се оправдава за произхода си....
02 Юни 2005 09:39
браво, бат генчо, българският народ ев регрес и не може да излъчи политически лидери , които да са адекватни на сегашното време.притоваположение, мечтая за времето , когато един анонимен чиновник от столицата на империята европа ще ни праща послания, които нашите посерковци ще трябва да изпърняват бедпрекословно, точно и в срок. империята европа е в прогрес и ще се разширява да достигането на естествения си хинтепланд - мала азия и може би грузия - виж древногръцкия свят, александър велики, рим , кръстоносните походи, колониалните империи на авглшия и франция и т.н.
02 Юни 2005 10:44
Според този размътен мозък май ние, българите, ще да сме тези, които ще увенчаят продължилите 1560 години опити за създаване на ЕС.... Ако не ни попречи някоя и друга дузина откази от ратификации ... Или някой план "де-бе-ге" ... :-))
02 Юни 2005 11:21
Какъв е смисълът от професионални политици, ако развитието ще се решава от напълно неподготвени хора на които се задава тъпия въпрос "Искате ли да се присъедини Франция/Холандия в нещо, което още го няма, като в замяна работите повече и получавате по-малко?"?
И ако резултатите "НЕ" от подобен референдум, водят до драматично разочарование и оценки като Иван Кръстев: Край на разширенията, Балканите стават колония на ЕС или Ивайло Дичев: Силна Европа е вече отвъд хоризонта или ЕВГЕНИЙ ДАЙНОВ*Желание за Рим,
то мога да си представя какво ни чака след българското "ДА" за Станишев, което предполага същите неподготвени хора да управляват, които докараха бунтовете през 96/97.
Както е казано - няма как да си бъркаш в носа и да очакваш да извадиш диамант.
02 Юни 2005 11:32
както обещах:

Martin Wolf,
The Financial Times
An earthquake has hit Europe. The move towards ever closer union turns out not to be inevitable. This is a source of both pleasure and pain: pleasure over the humbling of arrogance and pain at the triumph of reaction.

Before the vote, Jean-Claude Juncker, Luxembourg's prime minister and current president of the European Council, declared that France and the Netherlands should re-run their referendums, if necessary, in order to obtain the "right answer". Mr. Juncker is all too representative of
the contemporary European elite, which does not merely deserve, but needs, the kicking the French have given it

Who could better deliver that rebuff than the French? "Bureaucracy tempered by revolution" is, after all, not an entirely unfair characterisation of the country's politics down the ages. The voters, it appears, had a host of enemies:
an incomprehensible document; their elite; Jacques Chirac, their president; Anglo-Saxon "ultra-liberalism"; globalisation; low-wage workers from eastern Europe; the enlargement of the European Union; prospective Turkish membership; economic change; high unemployment; immigrants; and foreigners. When the Frenchlook at contemporary Europe, they no longer see themselves in the mirror and when they look at their economy, they no longer see anybody in control.

If one asks why this rage was poured on to Valery Giscard d'Estaing's hapless "tydying up" excercise, the answer seems to be: "why not?".

Confronted by this indigestible mass, any normal person would wish to cast it on the fire. What, however, does this rejection mean for the future? I suggest five probabilities.

First, the treaty is dead. I presume that the Dutch will vote No. If the British cannot be threatened by isolation, they will also reject it. It is impossible to overturn the verdicts of the disgruntled citizens of two of the six founding members and two of the three most powerful countries in Europe.

Second, further movement towards deeper integration among all members of the EU is off the agenda. The Europe we have today is as much - quite possibly morre than - all will share.

Third, enlargement beyond Bulgaria and romania has become unlikely. There will be referendums on Turkish entry. In current circumstances, these would be lost.

Fourth, France has set its face not just against the European project but against the modern world. That is going to make it far more difficult to pursue liberalisation, domestically, within Europe and globally.For that outcome, the French elite bear heavy responsibility. Their ceaseless indulgence in infantile anti-market rhetoric has had its consequence.

Last but not least, there is a chance of somoe unravelliing of the European project, which has relied on a version of the bicycle theory: if it does not go forward, it risks toppling over. The belief that it must go forward is now dead. It is possible that some achievments, including the single market, will go backwards.

So what should be done? The place to start with is economics. For if there is a single source of the malaise, it is there. Thirty years ago, Europe was associated with stunning prosperity. Now, it is tainted, instead, with high unemployment and weak growth. Moreover, this is not just a question of atmospherics. The survival of the monetary union depends on economic success. Political will is not enough.

A currency union requires greater flexibility and so more intense internal competition than independent natinal monetary areas. The failure to make this clear before starting the union was the great political and economic blunder of the 1990's. That is one reason why market-orionted reform is no luxury for the members of the currency union but a necessity. Yet the Lisbon strategy of concerted movement does not work. The principal force for reform will, instead, be competitiona mong the different economic policy regimes across Europe. Reforms will happen once meber states realise that they will fail to load excessive costs on competitors. It is possible that some politicians will copnsider closing off their natinal markets. But this bluff would be implausible and should be called.

Almost as important is the consideration of how the eurozone is managed. In its latest Economic Outlook, the Organisation for Economic Co-operation and Development states, bluntly and rightly, that "the case for easing the monetary stance in the euro area looks indeed rather compelling". It is becoming increasinlgy evident that the monetary policy doctrine is an obstacle to good performance and even to fiscal stability.

The eurozone has, according to the OECD, tightened rather than loosened its cyclically adjusted fiscal balance, from a deficit of 2, 4 per cent of gloss domestic product in 2001 to one of only 2 per cent in 2004. Thus the principal reason for the consistent failure to achieve economic objectives is weak growth. Behind that, at least in part, lies an unsufficiently aggressive monetary policiy. The growth of nominal GDP has simply been inadequate.

It is desperately hard for politicians to promote painful reforms and tighten fiscal policy when they can expect no monetary policy response. The ECB should adopt a symmetrical target for inflation. Ideally, it should also be h9igher than 2 per cent, to allow room for needed changes in relative prices, without pushing some countries into outright deflation.

Why is the right response to the rejectin of the treaty this apparently narrow focus on economics? My answer is simple. Ordinary people want security and prosperity What has gone so wrong in contemporary France is the belief that the best way to obtain both more of the latter is to legislate more of the former. Europe must try to go round this obstacle by allowing the logic of the market to work through internal competition among the different policy regimes. But the ECB can also help by doing whatever it can to secure adequate nominal demand in the eurozone as a whole.

Another round of grand gestures of unity would be futile. Eurpoe has suffered from a surfeit of such gestures. Forbetter or worse, the treaty is dead. Equally clearly, much trouble now lies ahead. But Europe should at least ry to deliver durable prosperity to its people in today's challenging world. That will not be easy. But it is essential. Without it, the European project may yet founder.
02 Юни 2005 11:40
Май на никой не му е ясно какво става и още по-малко какво ще стане. Имам предвид не само в България. Криза казано по-просто.
02 Юни 2005 11:57
абе тя кризата си върви отдавна. прсто сега се показа и каза "Бау!"
и настана един потрес и уплах...
02 Юни 2005 12:03
Поне един доволен от това развитие на нещата има - това съм аз. Винаги съм казвал, че най-лошото, което моге да им се случи на българите, е да ги напъхат в ЕС. Е, май няма да го бъде ... Слава Богу !
02 Юни 2005 12:07
ама колкото повече се разкебапчва ЕС-то, толко по-привлекателно става
02 Юни 2005 12:31
Старшина, прибързано се радва комунистическата ти душа. България ще влезе в ЕС. Самата конституция (условно казано) изобщо не засяга присъединяването ни. Тя регламентира нови механизми за взимане на решения в Съюза, съотношението на правомощия на страните-членки от една страна и ЕК и другите органи на съюза от друга и преповатаря основни права на гражданите от Копенхагенските критерии и разните харти и конвенции, както и доразвива договорите от Рим, Ница и Маастрихт. Просто се отлага за неопределено време центализацията на Съюза и концентрацията на власт в Брюксел и страсбург. Толкоз. Дали 2007 или 2009 България ще бъде член на ЕС. Скърбете комуняги.
02 Юни 2005 12:35
елементарната носталгия, която в България, да речем, необразованите слоеве изпитват към "времето на Тодор Живков".

Сметам да избегна великодушно тая Дайнова предизборна закачка като са огранича само с некои препоръки.
Днеска Дайнов е щял за малко да каже 2 истини, но е казал по "погрешка" неколко неистини.

Пръво: Верно е, че по-корумпирана дръжава от Белгия нема и съвсем логично е управата на Евросъюза да е баш там.
Това е единственото опасение, което предизвиква у мен законен евроскептицизъм, демек да се не изпортим и ний.

Второ: Въпреки тоя голем риск, не требва да им отказваме, а бръзо да влизаме, додека съвсем не са се скапале. Требва да им влеем пак наша свежа кръв, както навремето, и да им прелеем от нашия стремеж за развитие и усъвършенстване. Да вдъхнем от нащо самочувствие на смачканите германци, които поради липса на качествени съюзници, се сношават с който им падне и станаха за резил.

Трето: Не може да се приеме безкритично твръдението, че "Историята на ЕС започва в годината 476 сл. Хр. С падането на Западната Римска империя и .... "желанието за Рим", понеже от желание до възможности има голема разлика, независимо какво твръдът европейските рекламни специалисти и какво повтарят кат папагали наще новоизлюпени европеиди.
Преди да говори за "недрата на европейската култура", редно беше Дайнов да отбележи, че до края на 14-ти век Европа се делеше на 2 части - на Цивилизован Изток (Константинопол и България) и Варварски Запад, демек недрата беха тук, а не там.

Четвръто: Да се говори, че "крал Артур е последният римлянин" си е баш дебелашка лъжа, но нека бъдем снизходителни и да го отдадем на Дайновата неграмотност.
Грамотните знаят, че за "последен римлянин" на запад се счита големият римски консул, министър-председателят на Рим, Флавий Аеций.
Този велик български пълководец, потомствен български аристократ, родом от Силистра (Доросторум), единствен беше в състояние да организира дивите франки, гали и бургунди и да спре войските на Атиловата Хуно-Българска конфедерация на Каталунските полета през 451г.
След убийството му от Валентиниан и оплячкосването на Рим от вандалите, западните писатели считат, че Римската империя престава да съществува.
Това не е верно, понеже 120 години по-рано св.Константин Велики предвидливо пренесе Рим в българските земи, а гр.Рим беше по онова време един второразряден град от 50 хил. предимно просяци, крадци и проститутки.

Пето: Когато се говори за самокоронясването на Карл за "Император" без да е бил даже и Цезар на Римската империя като Кан Тервел, не е достатъчно просто да се премълчава факта, че е бил неграмотен. По-важно е да се премълчи факта, че в целата средновековна история на Европа нема ни един владетел, който по образованост, култура и дръжавнически умения може да се мери с Кубрат Велики.

С тия дребни забележки, можем да оценим по достойнство днешното представяне на Дайнов, което "блика от оптимизъм" на фона на "по-културните групи, типовете, които обичат удоволствията, и чисто градските елементи, които биват обхващани от паника и отчаяние при първите признаци на стопанска депресия" (в случая даже не българска, а "европейска", посл.Х.Шумейкър). като Дичев, Кръстев, Стойнев, Готев и прочие съвремЕнни летописци.






Редактирано от - другаря Тодар Живков на 02/6/2005 г/ 15:28:23

02 Юни 2005 12:41
Защо така грубо бъркаш в комунистическата ми душичка, Каручкарю? Лошо е това. Болно ми става
02 Юни 2005 12:51
Злорадстването и страховете заради отхвърлянето на конституцията е твърде прибързано.Обща конституция ще има.В момента европейските страни са толкова омешани и обвързани една с друга че единстваната реална промяна след референдума е курса на долара.Всико с времето си
02 Юни 2005 12:51
Ми щото се радваш на нещо, което първо няма да стане и второ, ако стане (не дай Боже, поради наша простотия)ще бъде катастрофално за поколения българи.
02 Юни 2005 13:07
Що се плашиш бе каруца, възможностите ти ще се увеличат с пъти.Не съзнаваш ли че сега живееш в една дълбока провинция.
02 Юни 2005 13:20
Oле Боже..е..е..!!! Повече не може!!!
Дайнов пак се изпуснал във Форума, този път на историческа тема. Пълен с грешки.
1. Откъде накъде крал Артур ще е римлянин?
2. Разбира се, че както Западна Европа така и Източна Европа са се стремели към общност. До 12 век Източната част - Византия е била център на Европа, докато Западната част - е била блато, разграбено от варсварските германски племена.
3. Някои считата, че началото на Германската империя (тъй наречената Римска империя на Германската нация) започва не с Карл Велики, а с Отон 1.
4. Тук някои свръх патриоти пак намесиха прабългарите. Въобще те се хващат на всяка хипотеза (или както викаше един мой колега - хипотенуза) която се отнася до прабългарите. Тази сутрин Божидар Димитров говори за политическите залитания на нашите историци - когато бяхме с Хитлер , се отричаше, че сме славяни, защото Хитлер беше казал, че славяните са тор за арийската нация. Когарто бяхме със СССР пък се принизяваше ролята на прабългарите. Сега пък пак се извисява ролята на прабългарите, въпреки, че за тази роля има изключително малко данни. Нашата култура се е оформила славянска, защото православната църква е използвала славянския език след Кирил и Методий. По същия начин Византийската империя се трансформира от латинска в една гръцка импоерия, понеже тамошната православна църква е проповядвала на гръцки, въобще християнството възниква, като една гръцка религия, след като Римската империя разгромява Израел и юдохристияните на брата на Христос Яков Справедливия, т.н, назаретяни биват унищожени и разпръснати.
5. разбира се наполеон се е опитал да обедини Европа под своя скриптър, но бива победен. Той действително разгромява Германската империя. Авторът, обаче пропуска една съществена аналогия с днешна Европа. Това е Свещенния Съюз. Този съюз е създаден през 1815, в него влизат Руската, Австрийската (остатък от 1-вата Германска) империи, след 1848г. - Австроунгария, Прусия, Англия (ако не греша).
Защо този съюз не просъществува (едва до 1848г.). Тук аналогията с Европеската общност е много силна. Защото както Свщенния съюз, така и Европейския съюз бяха създадени за да съхранят едни остаряли обществени системи - в първия случай феодализма, във втория капитализма. Гласуваният във Франция и в Холандия, както и кризата в Германия, ясно показват това. Така, че драги ЗАПЪРТЪЦИ и ЗАПЪРТЪЧКИ и вся остальная сволочь очаквайте нови, непердвидени и много интересни събития.
02 Юни 2005 13:20
Федаин, не приказвах натебе, ама нищо
02 Юни 2005 14:47
Българинът има външен локус на контрол с вътрешен пиниз.
02 Юни 2005 14:50
Mrx++
[Златен]
от Germany
Тази сутрин Божидар Димитров говори за политическите залитания на нашите историци - когато бяхме с Хитлер , се отричаше, че сме славяни, защото Хитлер беше казал, че славяните са тор за арийската нация.

А бе маани ги тия историци, бе! Не нашите историци, а германците навремето категорически отказваха да ни приемат за "славяни". Казваха, че тва било предразсъдък.
Ако пак са почнале, откак ти си там, тва ша да е голем пробив, значи!

1942 година

Берлин, 5 януари
"БЕРЛИНЕР БЬОРЗЕН ЦАЙТУНГ":
Впечатление от едно пътуване в България.

Българското селячество имаше щастието да остане в същината си недокоснато от разрушенията на либерализма. Социалният въпрос в България премина непосредствено от фазата на патриархалните отношения към идеите на модерна Европа. Индустрията се представя от каменовъглените мини в Перник, които имат огромно стопанско значение за целия Балкански полуостров, и от химическите и металургическите фабрики. Останалите индустриални клонове, като преработка на тютюни и производство на захар, спадат към областта на земеделието и вървят напълно в такт с ритъма на българското стопанство.

Този ритъм няма нищо общо с ориенталската бавност.
Който опознае по-отблизо българското селячество, той веднага се освобождава от предразсъдъка, че има пред себе си един славянски народ. Българинът няма нищо общо със славянската пасивност...

Българите познават цената на традицията. Те запазиха своята жизнерадост и своя весел характер въпреки тежката си съдба. Ето защо, в кръга на танцуващите български младежи ние се чувстваме почти като у дома си и само мелодията на селската музика ни подсеща, че се намираме в чужда страна. Българските села и къщи са чисти. Носиите и къщите съдържат ценни образци на традиционното изкуство.

Българският селянин е привързан към религията, която за него е станала елемент от националността, но общественият живот в страната стои много далеч от всякакъв клерикализъм. Българските манастири, които някога са били огнища на националното съпротивление срещу чуждото господство, в които са били създадени и запазени български национални ценности, днес са по-скоро национални спомени, отколкото места на религиозна дейност. Ако Рилският манастир през миналите векове е давал подслон на повече от хиляда каругери, днес са останали само четиридесет. И тези калугери вземат дейно участие в живота като занаятчии, художници и учени.

Самосъзерцанието, което е играло в гръцката черква толкова голяма роля, е чуждо на българите. Селското население, обаче, колкото и по причина на национални и религиозни традиции да е свързано с черквата, подрежда собствения си живот напълно практично и светски.

02 Юни 2005 15:09
Тия от епохата преди "поземления комунизъм" изглежда са били битер швейцарците.
Дали в етнографския музей има някакви останки от тая ера та да водим унуците?

Цюрих, 27 септември
"КОРИЕРЕ ДЕЛ ТИЧИНО"
Българинът (статия от Жантизон).
Българските войски влязоха в Южна Добруджа и не бе даден нито един изстрел, при все че това събитие стана в разгара на европейската война. Българските войници бяха обсипани с цветя. Приемът, който им оказа населението, бе извънредно горещ...
Българинът не е "чистокръвен славянин". Затова българинът не е заразен от мистицизъм и толстоизъм. Българският селянин е спокоен, умерен, дисциплиниран и напълно уравновесен. Българинът е истинска мравка. Той е страстно привързан към земята и поземленият комунизъм никога не е процъфтявал по тия земи. Българските ниви са тъй гледани и обработвани, че наподобяват нашите швейцарски ниви. Там, където сега се издига гордо столицата на България с нейните широки улици, с позлатените кубета на катедралите, с нейните внушителни сгради, станции, болници, училища и туатри, през 1878 г. е имало само една малка паланка.
Българският израз за приветствие "как е работата?" разкрива по един оригинален начин любовта и привързаността на българина към труда и работата въобще... Веднъж ми се случи да присъствам на сватбата на дъщерята на един министър. На сватбеното угощение имаше и стотина селяни, но никой от тях не се напи, въпреки че напитката се даваше най-щедро.
02 Юни 2005 15:27
Каручкарю, на мен ли говориш ?
02 Юни 2005 15:32
Другарю Тодаре и Чорбаджи, разгеле да ве питаме като как са отнисате къмто Волен Сидеровата фашизоидна "Атака" с нейната "пропаганда на историята ни в нейната историческа пълнота и завършеност"?
02 Юни 2005 15:33
Мистър Хикс, кога ще ги почваме, харесъл съм си едно херцогство, дай да ги освобождваме от тоя капитализъм, че и ние да усетим кво е това европейски живот... Дайнов, освен това имам желание за Париж и най-паче парижавнките.. Опа мечти..., мечти...
02 Юни 2005 16:19
Холандците са против, защото от няколко години не са наясно със себе си, камо ли - с европейския проект.

Глупости! Не били наясно...
Холандците плащат най-много на глава от населението! За това са против.
02 Юни 2005 16:31
Фичо, дървените философе комай още не са разбрале, че с едно изречение не могат да обЯснат света, та даже и да го оправат.
Фашизмът у нас е известен от чуждестранната литература като философско учение на италианското социалистическо работническо движение. Както е известно, выдающият синдикален деятель Бенито Мусолини беше най-примерният слушател в социалистическия кръжок на Георги Плеханов във Виена, по-примерен даже и от колегите си слушатели Георги Димитров и Васил Коларов.
За тва по наше време фашистите законно ги слагахме в левийо спектър като "най-безобидните левичари".
Като "крайно леви" определяхме германските "национал-социалисти", но не толкоз крайно леви, че да ограбат имотите и земята на народа.
Пръвоначално сметахме, че "фашистите" и "национал-социалистите" са горе доле един дол дренки. После обаче, кога "национал-социалистите" на Хитлер убиха в Бухенвалд "монархо-фашистката" италианска принцеса Мафалда, сестрата на Царица Йоана и леля на днешнийо български Цар, заради антифашистка и антинационал-социалистическа дейност, съвсем се обръкахме.
За "ултра левите терористи", които се справиха и с вопросите за имотите, земята и моралните ценности и устои на народа, сметам да не взимам отношение, понеже чух че Буш щял да строи паметник на техните "постижения" и ша са разчуят нашироко.
Досежно най-съвремЕнната форма на посткомунистическа националистическа мимикрия сметам, че и на нея, както и на теб, не са ви приоритет пропагандата на истината за българската история, а точно наоборотното.
02 Юни 2005 16:58
Три статии днес по една и съща тема - това е добре. за редактора на Наблюдател. Френското и холандско НЕ на евроконституцията както се вижда има различни интерпретации и аргументи. За мен най-силна е позицията на Иван Кръстев. А от текста на г-н Дайнов до към средата аз поне оставам с впечатление, че не бива да се съжалява за ЕС, защото там ни очакват нови имперски мераци и една "развратена брюкселска администрация". А ние като държава с тая администрация ще си говорим До тук ясно. Обяснението, защо обаче трябва да се натискаме за тая нова империя(г-н Дайнов определено би я заменил със САЩ или Британската, ако такава още имаше), ми се вижда насилено. Локус контролът (ЛК) е ЛИЧНОСТНА характеристика и да се приписва външен ЛК на българите въобще означава, че авторът ни е набутал всички под общ знаменател. Това никак не е по либертариански Освен това, хората с екстернален ЛК(песимисти, пасивни, неудоволетворени, с ниска самооценка)имат способността да стоварват причините за своите неуспехи върху външни фактори - в случая железните европейски правила. Така, че призивът "по-добре в една съмнителна обединена Европа", може да изиграе лоша шега на бг управляващи и политолози. Та... логично в този ред на мисли идва накрая и любимото плашило на г-н Дайнов - азиатският комунизъм и Московската империя.
02 Юни 2005 17:56
Дундурковци
Ако трябва да класифицираме като Лабрюер характери и типажи в някакви си хиперболични категории, то най-трогателните и биещи на очи образи ще бъдат тези които дървената философия постава в категория бездействуващи, вечно недоволни от статуквото (каквото и да е то) мърморанковци, притежаващи обаче изключително високо самочувствие, смятайки себе си не само за непогрешими и незаменими, ами едва ли не и за центъра на Вселената. Тъй като това определение е доста дълго за употреба, то дървената философия от практически подбуди в този текст ще ги отбелязва като дундурковци.
Тези индивиди са придобили своята теоритична закалка, която прилича на quilt съшит от разнообразни информационни източници, често с противоречива арматура ( вестник "Монитор", "Mein Kampf", "Диамат", вестник "Шок", списание "Космос", "Гласове от отвъдното", "Бумерангът на Злото", историческите проникновения на Божидар Димитров, прозренията на баба Вангя, поученията на Цар Фердинад към младият Борис, записките на Дънов, "Овчарчето Калитко", "На живот и смърт"...и т.н.т) За разлика от нормалните хора, дундурковци извличат информацията селективно...четат, четат и когато стигнат до "удобен за тяхното светоусещане пасаж", той бива запомнян и прибиран в ръкава за предстоящи фокуси. Тъй като техният светоглед е дори по-шарен и от източниците които ползуват, можете да си преставите какъв идеологичен shepard's pie е в тяхната глава. Партизански патриотизъм, евроскептицизъм, научен комунизъм, протоанархизъм и дори наченки на някакъв си бамбашка стоицизъм се мотат там из сивите клетки на нашия познат. Блъскат се тоя ми ти карашик от самоутвърдителни заключения от мозъчна кора в мозъчна кора и от време на време дундурко прави някакво епохално заключение в лозунго-декларативна форма от сорта на "Циганите на сапун", "Не на Европа!", "Смърт на педерасите", " Навеки със СССР", "Rambo rules", "Само ЦСКА" или "Курви върнете ми парите!".
Изключително характерно за Дундурко е излъчването на хаотични, често практически негиращи себе си сигнали:
От една страна, те мразят жестоко ценностите на Западната цивилизация, но от друга - всичките символи на престиж към които те се стремят са продукт именно на тази ми ти така омразна Клика. Като започнеш от "Рейбан" очилата, минеш през "Ролекс" часовника и стигнеш до така омразните "Уиндоус" продукти. От една страна те боготворят НАЦИОНАЛНОСТНИТЕ СИНУРИ и СЕГРЕГАЦИОННИТЕ ДОКТРИНИ, но от друга - от техните тонколони се носят наторените с "мааалко по друга боя" гласища на Тоше Проески, Горан Брегович, Мадона, Бритни и "Тату". Те презират Холивуд като институция, но на "Славейков" търсят "нещичко я с Ван Дизел, я с Памела Андерсън или барем с Чък Норис". Кършат китки и жалят за смърта на Удай и Казай и хилядите погинали иракски бойци за тържеството на садамовата идея, но пък от друга страна веднага са готови да хванат тоягите и тръгнат да трошат кратуните на гадните мангасари от "Захарната". От една страна той презира всичките онези гадни и постоянно лъжещи мизерабли от държавното управление, а от друга всичките негови очаквания за радикални подобрения в живота му се осланят именно на някакви си РЕШЕНИЯ НА ДЪРЖАВАТА, която в неговото съзнание е някакъв конгломерат с виме от едната цицка на която точиш АДЕКВАТНА СТИПЕНДИЯ, докато учиш, от другата - ДОСТОЙНА ЗАПЛАТА, докато работиш и от третата - ЩЕДРА ПЕНСИЯ след като завършиш трудовия си репертоар...по възможност, някъде между 50 и 55 годишна възраст. Другите цицки от вимето са за европейски тип пътища, неподкупна прокуратура, съвестна полиция, върховно по качество образование, социална справедливост и изобщо...ясна ви е абстракцийката дето се компилира в дундурковската глава, предполагам. И всичкото това с минимални (или ако може даже никакви) данъчни облагания.
Най-отличителната черта, обаче в харектеристиката на Дундурко е неговата любов към ОРГАНИЗИРАНАТА ИНСТИТУЦИЯ (разбира се по негов тертип). Той говори постоянно за СИЛНА РЪКА, за ДЪРЖАВАТА, за НАС, за НАРОДА, за ОБЕЗПРАВДАНИТЕ и за ПОДТИСНАТИТЕ, като най-често се обръща към аудиторията със сърцераздирателни и звучащи по константинкисимовски събирателни от сорта на: Братя и сестри, БРАТЯ БЪЛГАРИ! Другари и другарки или пък НАРОДЕ! . Той е изключително силно ангажиран за съдбата на своите събратя ( които като изключим онези които мрази ) може би едва ли ще напълнят залата на бившото кино "Аура", но ако го слушаш него - те са повече и от навиячите на "Манчестър Юнайтед", "Торонто Мейпъл Лийвс", "Орландо Меджик", "Цървена звезда" и "Реал Мадрид" взети заедно.
За Дундурко, непременно трябва да има някакъв виновник за неговото дередже, обезглавяването, накълцването на кайма или най-малкото обесването на който би донесло НЕСИМВОЛИЧЕН И ТРАЕН ОБРАТ В БИТИЕТО МУ.
Дундурковци, както виждате, обаче не са само роден патент, ами може да се каже - населяват доста обилно цялата планета. Можете да ги срещнете от Нюфаундленд чак до Патагония и от Курилските острови, чак до Филипините. Дундурковци, както гледате доминираха и на референдумчето във Франция. За тях не е важно какво би могло да стане утре, за тях е важно да са добре ДНЕС. На всички единомишленици "Борчески привети" а всички които не мислят като нас , ами...да се ебат в гъза, дето има една дума.
02 Юни 2005 18:07
Locust Rules!
02 Юни 2005 18:17
Граци
02 Юни 2005 19:05

Уважаеми форумци,
Скъпи колега Дайнов,
Добра работа е свършил колегата Веселин Стойнев с тази триада от текстове за Европа. Браво, Весо!
Много ми е мъчно за това, скъпи колеги, за това, което стана. Не че не съм го очаквала. Напротив. И все пак ми е много мъчно.
Ето какво написах днес следобед. Малко е длъжко, но съм се "възпалила" на тази тема. Който има време и нерви - да ме чете.
.....
Тезите на колегите Дайнов, на Иван Кръстев и Ивайло Дичев за: 1) разрива между елитите и обикновените хора, и 2) за вината на чиновниците в Брюксел ( поддържана от колегата Дайнов напоследък), ми се виждат повече от защитими.
*
Calina-Malina,
Тезата на колегата Дайнов за това, че бюрократите от Брюксел не си вършат както трябва работата и така компрометират наистина великата идея, съм чувала и чела десетки пъти досега. През 2002 и 2003 г. пътувах често, макар и за кратко насам-натам из Европа и веднъж извън нея, на разни конференции и семинари. Та, покрай всичко това се срещах най-вече с университетски преподаватели и изследователи. Бях изумена от евроскептицизма на повечето от тях, който постепенно стана и евронегативизъм. Точно по темата “вината на еврократите” съм чела и слушала десетки злъчни текстове от някои чужди колеги. В общи линии най-общото място в техните позиции е: по-лош начин на писане от писменото (а и устното) изразяване на еврократите, едва ли може да се срещне в цялата история на словесността.
Гай Нийв, който е един от най-известните философи на образованието днес, непрекъснато говори и пише, че почти цялата текстова продукция на чиновниците в Брюксел е изпъстрена с кухи реторически клишета, чиновническа лексика, банални сравнения, неумели метафори, логически грешки, бомбастични заглавия и т.н. Графомания, облечена в институционална власт.
А Волдемар Томуск, който е един от най-известните социолози на образованието днес, направо изравнява със земята the lazy, stupid and greedy people from Brussels, когато почне да анализира някои техни документи. “Как може да се пише и да се говори толкова лошо за нещо, което уж ги вълнува, уж ги вдъхновява и е смисъл на работата, с която си вадят хляба?”
Наскоро четох едно интервю с Андре Глюксман, който несъмнено е еврофил и несъмнено е огорчен от френското опозициониране. Човекът се възмущаваше от това колко безличен, сух и безстрастен е езикът, на който е написан преамбюла на агонизиращата европейска “конституция”. А за нея, и още повече за тази встъпителна част от нея се е предполагало, че някой ден ще бъде изучавана и даже наизустявана от децата в училище.
Честно си признавам, че до този момент не бях поглеждала този текст. Погледнах го. Зарадва ме това, че започва с мото: цитат от Тукидид и по-специално от речта “на Перикъл” от втора книга за това що е демокрация. Самият текст на преамбюла, обаче, наистина звучи ужасно: едни тромави синтактични конструкции, едни тривиални словосъчетания, едни рутинни фрази. Ужас! Досущ като преамбюлните текстове на други юридически документи. Този текст за общностния ред в Европа трябваше да е написан по съвсем друг начин! И най-вече неговото встъпление.
*
Това прави за мен несъмнен един първи извод. Сегашният провал наистина се дължи донякъде, но само донякъде, на интелектуалната безотговорност, мързела и езиковата немарливост на някои брюкселци. Ама и локалните политически елити не падат по-долу от тях. Не може непрекъснато да се казва “в контекста на европейската интеграция”, “свободното движение на хора, стоки и капитали”, “общоевропейското пространство” и т.н., без да се обяснява и да се казва какъв е смисълът на всичко това.
За големите идеи може да се пише и говори всякак, сигурно са си мислели те – и в центъра в Брюксел, а и по другите места.
Но не, езикът има значение.
Думите имат значение.
Затова Свети Евангелист Йоан Богослов е написал: “В начало бе Логосът...”
*
И после. Езиковата немара неизбежно води до чудовищното отчуждение между обикновените хора и политическата класа. Непрекъсната употреба на няколко клиширани фрази неизбежно ражда у хората подозрението, че става дума за користен и лицемерно поднесен интерес на политическата класа. Ако техният интерес е некористен и нелицемерен, защо поне веднъж не кажат нещо de profundis – от дълбините на душата си, и всеки от тях поне с няколко фрази, поне веднъж да каже защо се е посветил на всичко това? Защо те говорят непрекъснато за “директиви”, “насоки”, “документи”, “процеси” и защо не употребяват почти никога думи като “война”, “мир”, “страст” и “щастие”? Е, вярно в преамбюла на “конституцията” е употребена веднъж думата “мир”, ама в такова банално словосъчетание, че чак да се разплачеш. Нима никой от авторите на този текст никога не се е втрисал от мисълта, че вече е натрупано толкова оръжие, че цялото човечество и цялата планета могат да бъдат унищожени за няколко дни???
Платон в “Критий” пише, че когато боговете решили да накажат жителите на Атлантида заради тяхната наглост, безбожие и самонадеяна вяра в напредъка, са я съсипали и потопили за един ден и една нощ...
Боговете отдавна ги няма, но пък оръжие има предостатъчно.
Така може да стане и с цялата ни земя, ако не правим опити да живеем в мир. И Европейският съюз е част от тези опити.
Затова трябва да го има.
02 Юни 2005 19:32
Старшина, като ти чета биографията – три години сме били под един покрив в 114. Ама там нямаше такива тъпанари. Какво е станало с теб – да ни си паднал на главата си? Ако ти трябват лекарства казвай, ще ти пратя.
02 Юни 2005 19:36
Една размишляваща, аз съм съгласна с тебе , както и с тази част от текста на г-н Дайнов. Но ако един съюз страда от "имперска болест" и ние все пак трябва да направим всичко възможно да се присъединим към този разбунен мравуняк, не мислиш ли, че са необходими по-сериозни аргументи от посочените На мен не ми допадат плашилата и псевдопсихологическата аргументация.
02 Юни 2005 19:46
Калина евалла за 100% точната диагноза “псевдо – психологическата – аргументация” относно дайновото творчество. Съответно Бай Иван ша помогне с точните медикаменти.
02 Юни 2005 20:02
Копелета, майната му и на ЕС и на всичко! Мариана Димитрова починала! В Сан Диего. Самоубила се!
02 Юни 2005 20:06
Calina Malina,
Права си. Аргументите на всички, които искаме да го има Европейския съюз, много често издишат. Уви, уви, уви!
Не може еврофилството да се аргументира със съветофобия, така както завършва колегата Дайнов. Просто този тип аргументи "за" се разпльокват. Макар че и аз съм съветофоб, признавам си. Но омразата към едно не може да е причина за любовта към друго. Любовта към нещо или някого, или екзистенциалната посветеност на някаква кауза трябва да има свои собствени, иманентни основания.
Поради това противниците напоследък печелят. Много от тях се обосноваваха и изразяваха много по-логично и емоционално от защитниците.
И с това искам да въведа още една тема, която сигурно няма да мога да разгърна съвсем. Темата за автентичната омраза и автентичните страхове на еврофобите. Думата "автентичен, -на, -но, -ни" напоследък много върви у нас. Етимологически на гръцки означава "самопричиняващ се".
Автентичните страх-и-омраза на еврофобите много често са породени от нелечима историческа злопаметност.
Същият този Волдемар, за който писах преди малко и който е един прекрасен човек и учен, параноично се страхува от Русия, понеже СССР окупирал любимата му Естония на 17 юни 1941 г. Не мога да разбера как, но у него, както и у други колеги от Балтика и Полша, които познавам, параноичният страх от Русия индуцира параноичен страх от Европейския съюз. Никой не си бил спомнял как били окупирани! Е, сега, по случай 60 годишнината от победата над фашизма мнозина световни лидери натъртиха това, за което балтийците и поляците тъжаха, че никой не го споменава. Тони Блеър правилно заради това не отиде на тържествата на Червения площад.
Та, еврофобите, които се борят много по-страстно за разпадането на съюза от всички нас, които искаме да го има, само се вайкат, че пак има един далечен Център, от който идват нарежданията. Щяло било да бъде същото! Дрън-дрън. Ако наистина Европейският съюз се срине, както вещаят те, ще ги питам аз балтийците в чия периферия отново ще попаднат?!
Съвсем същото прочетох и в интервюто с Андре Глюксман. Е, той го е казал с други думи, но основното му обвинение срещу Ширак и цялата френска политическа класа беше такова: не индуцирайте страх от Америка, защото това ще индуцира страх и омраза към Европейския съюз. Както и стана.
Глупаво е да се предполага, че страхът и омразата към нещо ще породи любов и плам към друго нещо.
Страхът и омразата раждат страх и омраза.
И затова, според мен, Европейският съюз става жертва на антиамериканизма и русофобията или по-точно казано, съветофобията. Колкото и парадоксално да изглежда това на пръв поглед.

Ех, тъжно ми е, но както са казвали древните гърци "Халепа та кала". Хубавите неща стават мъчно-и-трудно. И с Европейския съюз ще бъде така.
Ще се моля за това и ще работя за това.

Редактирано от - Една размишляваща на 02/6/2005 г/ 20:17:05

... Има непоказани мнения ...
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД