С огромно удивление в разгара на наводненията преди няколко седмици вицепремиерът и министър на бедствията и авариите Емел Етем установи, че помпите в монтанското с. Долни Цибър са от 1946 г. и отчайващо се нуждаят от подмяна. Над 120 къщи там са удавени от подпочвените води, защото проектът на "Напоителни системи" за нова помпена станция е от 1998 г. и за него все не се намират пари. В селото вече има регистрирани 120 болни от хепатит, като 7 от тях в момента са активни. Зам. областният управител на Монтана д-р Крум Крумов каза, че очакват бум на заразите. Емел Етем пък обещала да удари едно рамо за водоснабдяване на селото и да помогне за финансиране на проект за отводняване на низината чрез изграждане на дренажна система и увеличаване на мощността на местната помпена станция.

Подобна е одисеята и в шуменското село Белокопитово, където хората вече година ходят с ботуши по главната улица, която прилича на река в резултат на високите подпочвени води, и напразно се надяват водата да се оттегли от къщите и мазетата им. На оглед в селото досега са идвали 4 експертни комисии. Мнението на специалистите е, че са нужни геоложки проучвания и трябва да се изготви проект. За целта са необходими 300-400 хил. лв., но няма кой да ги даде.

Миналата година подпочвените води удавиха стотици къщи и превърнаха цели квартали и села в блата. Тогава стана ясно и че проблемът с тях е много по-драматичен, защото разливът на река например има еднократно въздействие, а



подпочвените води на места не се оттеглят с месеци



и дори с години. В резултат те активират опасни свлачища и превръщат плодородни земеделски земи в неизползваеми територии.

Проверка на "Сега" показа, че досега няма ясна държавна политика как да се ограничи вредното въздействие на подпочвените води. Този проблем е бил занемарен през последните 15 години и дори след създаването на отделно министерство на държавната политика за бедствията продължава да е пълна мъгла.

И според действащия закон за водите, и според новия, който чака второ четене в парламента, министърът на регионалното развитие осъществява политиката по предпазване от вредното въздействие на водите в границите на населените места, а земеделският - извън тях. И от двете министерства обаче признават, че парите не достигат за ефективни инвестиционни мерки.

Нито в Гражданска защита, нито в министерствата на Емел Етем и Асен Гагаузов има яснота за проблема подпочвени води и план за справяне с него. От ГЗ обясниха, че те се занимават основно с ликвидиране на вече възникнали щети и изпомпват вода с помпите си, доколкото им стигат силите. Това обаче е работа нахалост, защото водата пак прониква в помещенията и пак трябва да се изпомпва.

Тепърва е поръчано на хидролозите да подготвят анализи и предложения. Хидрогеоложките проучвания обаче изискват много време и доста средства. Етем очаква в скоро време доклади от министерствата на екологията и земеделието, обясниха от ведомството й.

Вече почти 9 месеца министерството на бедствията работи "на сляпо" - законът за управление при кризи на практика е блокиран, защото няма правилник за прилагането му, неоправдано се бави и проектът на нов закон за защита на населението, който готви Етем.

Затова не е чудно, че всичко продължава да се решава на парче и кампанийно. А в стратегически план изобщо да не се решава.

Всъщност необходимата инвестиция, за да се реши въпросът с предпазването от вредното въздействие на водите, е наистина голяма. Специалистите изчисляват, че



са нужни между 4 и 10 млрд. лева,



за да се доизградят и осъвременят отводнителните системи в цялата страна. С тях ще се изградят специални дренажи, които ще извеждат и подпочвените води от населените места, за да бъдат зауствани.

"На изследователски стадии са ясни зоните, които са критични за високи подпочвени води", обясни Цанко Цанов, експерт в отдел "Ползване на водите" в екоминистерството. Това са всички крайдунавски низини и зоните около устията на вътрешните реки, които се вливат в Дунав. В момента специалистите отчитат много високи нива на подземните води не само в крайдунавските селища, но и в началото на Искърското дефиле, северно от Нови Искър.

Според учебниците, по които учат бъдещите хидролози, делът на подземните води за година е 6 млрд. куб. метра. Увеличението на ресурсите на подпочвените води не е толкова голямо сега, но е за сметка на най-горната част на почвата, където се засягат сгради и терени, обясняват специалисти от МОСВ.

Според зам.-декана на Хидротехнически факултет към Университета по архитектура, строителство и геодезия доц. Стефан Модев, който беше и част от експертната група, която наскоро даде оценка на дигите при Видин, двете последни години са многоводни и това налага допълнителни мерки за управление на водите. "Падналите валежи са два пъти и половина над нормата за страната, а това е извън категорията, с която са оразмерени хидросъоръженията", обясни той. Ето защо е нужно да се направят нови замервания и те да бъдат съобразени с българските държавни стандарти.

Като причина за наводненията доц. Модев сочи и редица неизградени системи, както и неподдържани съоръжения. Отражение дала и промяната на управлението на хидромелиорациите. Земеделският министър Нихат Кабил поиска миналата година от "Напоителни системи" да отпадне ангажиментът ограничаване на вредното въздействие на водите, но и този въпрос остана да "виси" във въздуха.

Според екоекспертите кладенците и



сондажите не могат да се считат за сериозна причина за наводненията



с подпочвени води, но въпреки това законът предвижда регламент за изграждането им. МОСВ дава разрешение за изграждането им. "Рядко даваме откази, защото все пак това е най-евтината вода, но внимаваме да не се навлезе в т. нар. стратегически водоносни хоризонти, които обикновено са над 100 м дълбочина", обяснява Цанов от МОСВ. Под тази дълбочина в Софийското и в Ломското поле, както и на някои други места е опасно да се прониква. При изграждането на кладенци обаче се дават задължителни предписания да бъдат проектирани по начин, който да ги опазва от високи речни води. Нивото на кладенците трябва да е поне 2-3 метра над околния терен, за да се гарантират питейните качества на водата от кладенеца. В момента редица места в страната са останали без питейна вода по тази причина, макар че в МРРБ отчитат, че почти 99% от страната е водоснабдена.

"Нужна е дългосрочна програма за изграждане на канализационни системи за отводняване - открити и закрити, - които да обират подпочвените води", смята зам. областният управител на Монтана Крум Крумов. В неговата област този проблем съществува от 3 години.

"С тревога очакваме черешовите води, защото през май пак ще е дъждовно. Това е правителствен проблем, трябва да се отделят средства. Защото ако сега са нужни 10 000, след това ще са нужни 100 000 лв. Земята е толкова наситена с вода, че не може да я задържа", обяснява Крумов.

Най-важният въпрос обаче остава - за национална програма и визия как да се опазим от бедствията или поне да минимализираме риска от тях. Тази година постоянната комисия за бедствия трябва да раздаде 11 млн. лв. за превантивни дейности, но още не е ясно какви точно проекти ще бъдат финансирани. Все още няма отчет и за това как са похарчени 5 млн. лв. през миналата година за профилактика и превенция. А принципът, който всеки експерт отлично знае, е, че колкото повече пари се отпуснат за превантивни дейности, толкова повече ще се спестят по-късно, при заличаването на щетите от бедствията.





Страничен ефект

Подпочвените води са и един от главните "виновници" за свлачищата. В края на 2005 г. свлачище отнесе над 100 къщи в Оряхово, а сега друго мегасвлачище застрашително е тръгнало към Своге и заплашва да помете домовете на над 8000 души.

От МРРБ изчислиха, че на първо време са нужни 25 млн. лв. за укрепване на критичните свлачища, но и досега няма решение на кабинета откъде ще се намерят тези средства.

"Дружествата на "Геозащита" ЕООД - Варна, Перник и Плевен, следят за изменение на параметрите на свлачищата и състоянието на подземните води, като през миналата и началото на тази година са извършени режимни изследвания на 560 свлачища в 24 области", обяви министър Асен Гагаузов.