|
| Николай Иванов |
Служба "Сигурност - военна полиция и военно контраразузнаване" при Министерството на отбраната също получи "роля" в противодействието на прането на пари, която й позволи да получава от финансовото разузнаване сигнали с данни за движение по банкови сметки. За сметка на това бе пренебрегната втората европейска директива, която изисква казината да идентифицират всеки клиент, купуващ или продаващ чипове на стойност над 1000 евро.
Посочените промени обусловиха
подмяна на концепцията за финансовото разузнаване,
изместила прокуратурата от централното й място в борбата с перачите на пари. В резултат преобладаващата част от сигналите не достигаха до досъдебно производство, въпреки че в отчетите на агенцията фигурираха впечатляващи бройки и суми. Работата "на парче" стана обичайна практика. Трупането на "кухи сигнали" бе забелязано от прокуратурата, следствието и министъра на финансите. Но не бе признато от самооценяващата се високо агенция. За повече от 4 години не бе разкрита дори някоя незначителна организирана престъпна група.
Подмяната на концепцията за финансовото разузнаване сега навлиза в нов етап с подготвените поредни промени в ЗМИП.
В противоречие с името на закона новият проект свежда мерките само до "превенция на използването на финансовата система за целите на изпирането на пари". Действащият закон изисква мерките да водят не само до предотвратяване, но и до разкриване на действия по изпирането на пари. Излиза, че и в бъдеще евроекспертите и посланиците на водещи световни сили ще виждат изпраните пари, опредметени в луксозни сгради, движимо имущество и фирми, а от агенцията ще обясняват, че превенцията у нас е на високо равнище. Нещо като превенция на тютюнопушенето при учениците, при която заедно с броя на изнесените сказки се увеличава и броят на пушачите.
Изводът е, че финансовото разузнаване предвижда да се откаже от присъщите си аналитични функции и да ги подмени само с регулаторни и контролни. Закономерно идва въпросът за какво й е на агенцията достъп до информация - банкова, данъчна и друга служебна тайна, след като тя ще се занимава само с превенция на прането на пари. В Германия аналогичният закон служи за разкриване на печалби от тежки престъпления.
Друг "подводен камък" в проектозакона е, че с него се
цели узаконяване на "кухите" сигнали,
подавани от агенцията към прокуратурата и МВР. Предлага се АФР да разкрива информация на прокуратурата и службите за сигурност и обществен ред, когато "при проучването и анализа на информацията, получена при условията и по реда на този закон, съмнението за изпиране на пари не отпадне". Излиза, че целта на събраните данни не е да се потвърди съмнението за изпиране на пари, а то да отпадне. По този начин става невъзможно законово да се контролира качеството на работата на агенцията и на сигналите, които тя подава. Вместо докладите да се обобщават и да се търсят връзките между участниците в престъпни мрежи и техните финансови потоци, към прокуратурата и МВР ще се насочват откъслечни сигнали. Ограничената в рамките на двугодишното досъдебно производство прокуратура едва ли ще може с подобни "сигнали-полуфабрикати" да стигне до високите етажи на организираната престъпност. Още повече че тя не разполага с извънсъдебен достъп до банкови, данъчни и други тайни. Същото се отнася и за МВР, което предстои да поеме разследването на сложните случаи по изпиране на пари, а е ограничено от изискването за съдебно решение за достъп до съществена финансова информация. Очевидно е, че ако финансовото разузнаване не поеме върху себе си отговорността да анализира и обобщава информацията и да я предоставя като потвърдено съмнение за изпиране на пари, прокуратурата и МВР ще трябва да борят мафията с вързани ръце и очи.
Христоматиен пример за двойното дъно на проектозакона е предлаганият обхват на лицата, спрямо които се прилагат разширени мерки. Вместо да възприемат единната формулировка на FATF (Работната група за финансово действие), която визира
"политически изявените лица"
авторите на проекта предлагат странното определение "клиенти, които заемат или са заемали висша длъжност в Република България или в чужда държава". Подмяната на духа на глобалния стандарт и ограничаването на неговия обхват са очевидни. Не е ясно дали позицията на лидерите на политически партии и техните заместници може да се счита за "висша длъжност". Проектът преотстъпва на Министерския съвет правото да определи с подзаконов акт кои лица попадат в посочената група. Това е изземане на компетентност от Народното събрание.
Не е сериозен доводът, че обхватът на тези лица предстои да се уточни с тълкувателни бележки към европейската директива през май т.г. Авторите на проекта можеха да изчакат да излязат тълкувателните бележки, да съобразят своите предложения с тях и тогава да ги внесат за обсъждане в МС.
Явно има причини за бързане. Абсурдно е политиците да приемат друг политик (опозиционен или проуправляващ) да бърка безконтролно в техните сметки. Още по-абсурдно е да очакваме, че някой политик ще се бори сам със собствените си сметки - директорът на АФР е бил в ръководството на политическа партия и би могъл да попадне в категорията "политически изявените лица". (Шефът на АФР Васил Киров е бил зам.-председател на Български демократически форум - бел. ред.) Хитростта е ясна.
Промените в ЗМИП обслужват скрити цели, а в същото време
пропускат важни световни стандарти
Не е преодоляно например използването на две различни определения за престъплението "изпиране на пари", което противопоставя административния на наказателния закон. Финансовото разузнаване ще продължи да работи по една дефиниция, а крайният адресат - прокуратурата, ще работи по друга. В тази ситуация шансът за ефективно разследване и осъдителна присъда не е особено голям.
Независимо от множеството сигнали от Държавния департамент на САЩ, остават и ограниченията за получаване на информация - банкова тайна, след запитване от агенцията. Не може да се иска например разкриване на банкова тайна след получен доклад от митническите или данъчните органи. Така ако чужденец, подозиран за пране на пари, декларира на митницата и внесе в страната половин милион долара, АФР не може да поиска от банките информация за наличността и движението по евентуално открити от него сметки.
Отново е предвиден "гратисен период" за прилагане на Третата директива, която изисква идентифициране на посетителите на казината, купуващи или продаващи чипове на стойност над 2000 евро. Този пропуск може да се отрази негативно върху имиджа на страната и на законово регламентиран бизнес, какъвто е хазартът.
Прекалено раздут е и периметърът на лицата, задължени да докладват на финансовото разузнаване. При наличния състав на агенцията и поради голямото текучество на кадри се оказва, че всеки служител трябва да е едновременно специалист в няколко направления - например банково дело, застраховане, сделки с ценни книжа и т. н.
Проектозаконът е "пропуснал" опасното и престъпно явление "финансиране на тероризъм". Това ясно характеризира както неговите автори, така и отношението на България към световните стандарти и истинската битка с мръсните пари.
За да бъде достоен член на Европейския съюз от началото на 2007 г., България трябва да положи много усилия в подобряване на законодателството и ефективността на институциите за борба с организираната престъпност. Това не може да стане със симулативни ремонти на законите, под които прозират скрити цели. Затова е по-честно и ще е по-резултатно да се отложат прибързаните промени в ЗМИП и след задълбочени консултации, включително с водещи световни експерти, да се разработи и приеме закон, отговарящ на глобалните стандарти.
* Доц. Николай Иванов е първият директор на финансовото разузнаване. Заема поста на 1 септември 1998 г. На 8 март 2002 г. е уволнен от тогавашния финансов министър Милен Велчев, който назначава за директор заместника на Иванов Васил Киров.