Пословицата "Власите се давят на края на Дунава" май вече не е валидна. Твърде е възможно само след 2 седмици да се окаже, че ние сме глътнали вода, а румънците са сигурни членове на ЕС от 1 януари 2007 г.

2008 година не е далеч. България има всички шансове да я съзре на хоризонта още на 16 май 2006 г., когато Комисията на ЕС ще представи пред Европарламента (ЕП) в Страсбург втория си мониторингов доклад. На 30 април изтече последният срок, до който страната можеше да подава информация как спазва критериите на ЕС, а още на другия ден - 1 май - в румънски вестник "изтече" информация от дипломатически източник в Брюксел, че може да ни бъде наложено най-неприятното наказание - отлагане за 2008 г., и то след разделянето ни от Румъния, която заслужила да бъде приета през 2007 г.

Ако това се случи, болката от забавянето ще бъде много по-малка в сравнение с



унижението, на което ще бъде подложена страната



Да тичаш по цялото трасе в тандем, дори да смяташ, че си се откъснал напред, и да паднеш на финала - подобен кошмарен сценарий никога не е изглеждал възможен. България ще фокусира върху себе си вниманието на Европа като най-голямата несретница. Нашите управляващи се успокояват, че са се подсигурили срещу подобен риск, защото според присъединителния договор само консенсус (единогласие на 25-те от ЕС) може да ни дисквалифицира за една година. С други думи, най-малката пукнатина в ЕС ще бъде в наша полза. При подписването на договора Румъния бе догонваща и затова получи още тогава предупреждение, че за нейното отлагане ще бъдат достатъчни само две трети от гласовете, т.е. негативният вот на 17 държави. Това мобилизира Букурещ.

Когато в края на февруари 2006 г. изтече първият междинен срок за събиране на информация за работния вариант на доклада, се появиха ясни сигнали, че Букурещ прави по-добро впечатление на Брюксел. Колкото и театрално да изглеждаше започналото разследване за корупция срещу бивши и настоящи румънски управници, то бе пробив в сравнение със снишаването по тодорживковски на София. България избра тактика, която съдържаше поне



три големи грешки



Първо, да прави само козметични промени и да не засяга проблема с организираната престъпност и корупцията в същината му. Тя приемаше ударно закони с ясното съзнание, че ще служат само за параван, без сериозно намерение да ги прилага. В резултат на това всичко си продължи по старому и до последния момент не бе арестуван нито един тартор на мафията, не бе разтурена нито една голяма престъпна групировка. Куражът на управляващите стигна само до двама изпълнители от средния мафиотски ешелон.

Второ, властта реши да отвърне на европейския мониторинг с мониторинг над Европа. По поръчка на МВР наши наблюдатели разпространиха в Европарламента и в някои среди на Комисията на ЕС смехотворна статистика, според която старите европейски демокрации допускали по-масова престъпност от България и имали по-ниска разкриваемост. Приложени бяха сведения за всякакви дребни удари и бе премълчано, че скритата престъпност у нас е колкото обявената. Освен това бе изкаран контрааргумент, че не само нашето правосъдие е мудно. Факт е, че на Италия й трябваха 40 години, за да издири боса на Коза ностра, но истината е, че винаги се е знаело кой е той и това го е принуждавало да се крие по кошари и коптори. У нас все още не е назован публично нито един от мафиотските босове, но затова пък всички живеят в палати и кръстосват улиците с джипове и лимузини, без да се укриват.

Третата грешка бе



опитът да се провокират разногласия



между различните политически сили и експерти в Европа по въпроса за приемането на България. МВР отправи обидни думи към експерти на Комисията, пратени да наблюдават неговата работа. Изкара ги недобронамерени и некомпетентни. Депутати от управляващата коалиция - Станимир Илчев от НДСВ и Четин Казак от ДПС - пуснаха мухата в групата на либералите в Европарламента, че трябва да ги брани от представителите на нашата опозиционна десница, защото те подстрекавали Европейската народна партия (най-голямата група в ЕП) да пречи на приемането на България. Имената на двамата бяха споменати в пряка нападка срещу председателя на Комисията за външна политика на ЕП Елмар Брок, който е от ЕНП. Тяхната тайна надежда бе, че комисарят по разширяването Оли Рен, от когото зависи препоръката за нашето отлагане, може да прояви партийна солидарност като либерал и да се повлияе от демарша им. Резултатът бе още по-голямо втвърдяване на позицията на и без това скептичния Елмар Брок, както и самовглъбяване на Оли Рен.

Състоянието на вцепенение и безпомощност на управляващите в последните дни преди огласяването на доклада бяха илюстрирани вчера от думите на външния министър Ивайло Калфин: "Да изчакаме официалното му публикуване, преди да се правят заключения. Това е най доброто, което можем да направим."