Знаете ли какво мисли да прави президентът Георги Първанов след президентските избори? Не, но вече знаем какво е решил да прави, след като се пенсионира.

На 16 април той и съпругата му посетиха баташкото село Фотиново, което се намира нависоко в Родопите и има над 1000 жители. Именно пред хората в селото президентът реши да сподели плановете си за бъдещето.

"Ако трябваше да избирам къде да живея, щях да дойда във Фотиново. Но софиянци не ме пускат. Когато се пенсионирам, ще се заселя тук" - това обещал Първанов на местните хора. Той разказал, че е бил на много места по света, но този край е по-хубав и от Швейцария, и от Австрия.

„Г-н Първанов е първият държавен мъж от такъв ранг, който стъпва в село. Ние вече си го броим за наш човек", споделя Рада. Съседката й Шукрие пък казва, че още от телевизията е разбрала, че е хубав и умен човек.

Хората от Фотиново вече въртят легенди около присъствието на президента в красивото родопско село. Едни твърдят, че просто видял от един баир селото и ахнал. Друг разправя как разкази на близки нему хора го довели в това райско място. Трети твърдят, че самия Първанов тайно си мечтаел да го поканят да им гостува.

Истината, разбира се, много по-проста. Големците от селото решили да поканят президента за тържеството по случай 95-ата годишнина на местното училище "Климент Охридски", в което сега учат 66 деца. Дори идеята им била не толкова за тържеството, а присъствието на човек от такъв висок ранг



да направи реклама на селото



"Дойдох във Фотиново, защото тук виждам образец на толерантно съжителство, на добросъседство, на приятелство, на комшулук между българи и турци, между хора, които изповядват различна религия, произхождат от различен етнос, но чувстват своята принадлежност към нашето отечество - Република България. Този пример трябва да го видят повече хора. Трябва да го видят политиците от жълтите павета, някои от които често опитват да спекулират с крайни националистически тези." Всичко това споделил президентът пред хората от Фотиново.

А селото наистина е много красиво и е от онези места, които доказват, че не е важно каква религия изповядваш и какъв език говориш, а дали си човек.

Дори от табелите по вратите на кметството може да се види, че българи и турци живеят и работят без проблем. Примерно на кметската врата пише: Мехмед Яшер, а на вратата на секретаря - Ангел Илчевски. На улицата пък пред селото



с кукла на Батман си играят осемгодишните Благой и Сали



Двамата си признават, че са избягали от часа по математика. При вида на камерата, незнайно защо, започват да пеят: "Високи сини планини....". Обещават да не бягат повече и тръгват към голямата сграда на училището.

"Винаги е имало мир и разбирателство между българи и турци, но винаги се е крепял на толерантност и разбирателство. Тази политика на държавата я помня още от времето на Вълко Червенков, по чието разпореждане започва изграждането първо на турски училища в района, а много по-късно започнаха да се правят смесени или български училища." Това си спомня и споделя 80-годишният краевед и дългогодишен директор на училището Васил Тодоров. Възрастният мъж седи на дървената пейка пред дома си и съзерцава върховете на планината.

През главата му за минути преминава почти цялата история на селото. Сеща се дори как по време на възродителния процес гласно обяснявал на управниците да не си играят с огъня и да оставят хората на мира. "Абе това, което ние тук го градихме с години и десетилетия, те го сринаха за часове. Ние бяхме приобщили тези хора толкова силно. Ще ви дам за пример само това, че половината от момичетата в хора бяха туркинчета и пееха толкова добре родопските песни. А колко много си обичаха носиите. Едно от тях -



казваше се Шукрие, но искаше да му викат Шуши",



разказва бай Васил. Момичетата не се делели. Мохамеданчетата пък говорели на турски само помежду си.

Възрастният краевед не може да подмине и темата за "Атака". "Тези хора не знаят с какво си играят. За тази работа трябва деликатност. Дори аз в моите исторически изследвания не смея да кажа, че джамията в селото не е толкова стара, колкото си я мислят, защото тогава не е имало още Турция. Но не смея. Младите са буйни глави. Ще седнат в кръчмата. Ще се напият. Ще се одумат и хайде - стана клането. Трябва да се внимава", казва Васил.

Около стареца вече се е събрала тълпа от млади и стари, българи и мохамедани. Всички одобрително клатят глави, като слушат човека.

Единодушно всички мечтаят Фотиново да стане туристически център. Да идват хора от цял свят. Да гледат, да ядат, пият и да се веселят. А жителите на селото да не мислят откъде да търсят поминък.



----ИСТОРИЯ---

Това е част от нещата, които е описал в изследователския си труд краеведът Васил Тодоров:

Фотиново е много старо село. Свидетелство за това са крепостта "Калето" и множеството римски мостове и калдъръмени пътища в района, идващи от тракийската столица Бесапара, за пристанищата на Егейско море, през големия мост "Кемера" над Девинска река. По този мост много векове са минавали военните легиони и търговски кервани на римляни, славянобългари и османлии. Селото е и старо славянобългарско селище, видно от многото разкопки на християнски гробища и славянобългарски названия на местности из землището му. През османското владичество то изменя облика си, особено след построяването на джамията и турското джамийско училище, въвеждайки турскоезичието със старотурското арабско писмо и четмо.

Селото е разположено на здрав полустръмен терен с югоизточно слънчево изложение, мек балкански климат и беломорско влияние, сгушено в пазвите на чудните зелени родопски върхове, защитено от северните зли бури студени ветри, на каквито са изложени съседните ни селища - Равногор, Нова махала, Селча и др. То се намира в североизточната част на Западните ни Родопи, източно от билото на Баташки Снежник и легендарната фотинска скала.

Главният поминък на местното мохамеданско население до Освобождението на България 1878 г. и след това на новодошлите български семейства до 1930 г. е бил скотовъдството и бедното планинско земеделие. Едни от най-имотните и едри скотовъдци мохамедани в селото са били братя Ходжови, братя Моллахасанови, братя Юметови, братя Пехливанови, Саръпъеклиеви, Тююнджиеви, братя Тамахкереви, братя Тосеви, Кочкадирови, Юсеинови, Онбашиеви, Велятови и други. От тези родове се изселват за Турция със стоката им над 60 семейства през периода 1909-1934 г., чиито къщи и земеделски имоти са закупени със златни лири от новодошлите български семейства.



-----АЛТЕРНАТИВА---

Повече от 20 години всяко лято семейството на президента почива на бунгало в планината. По-точно в Трещеник - местност в Рила с два хотела, една ведомствена станция и няколко десетки частни бунгала, която се намира на 14 километра от Якоруда и на 1764 метра над морското равнище.

Бунгалото е на фамилията на съпругата на президента - Зорка Първанова. То е първото построено в района. Облицовано е отвътре с дървения, но не става за дълго пребиваване, тъй като е малко и няма ток. Затова семейството спи в близък хотел, а използва бунгалото като стартова база към барбекюто и към дългите планински преходи.

По душа президентът е планинар и редовно прави преходи. От бунгалото обича да отскача до хижа "Грънчар", която е само на около 30 километра.

Хотелът, в който спи семейство Първанови, всъщност е поддържана и разширена туристическа хижа, която сега може да подслони 70 души. Има обаче ресторант, бар, билярд, зала за тенис на маса, фитнесуреди. Хотелът е собственост на Петър Табаков - якорудчанин със строителен бизнес в столицата.