Христина Христова е родена на 21 януари 1954 г. в с. Попица, Врачанско. По професия е социолог. Бивш министър на труда и социалните грижи в кабинета на Симеон Сакскобургготски. В настоящия парламент беше избрана за евронаблюдател от групата на НДСВ. Член е на две комисии - по труда и социалната политика и по парламентарна етика.
----
- Г-жо Христова, къде се разминават вижданията на НДСВ и БСП за социалната политика, която трябва да води правителството? Кои от тезите на партньора си категорично не приемате?
- НДСВ има свои виждания, които се различават от тези на другите ни партньори и в частност на БСП. В медиите бе анонсирано предстоящо увеличение на най-ниските пенсии от 1 юли т. г. от 72 на 90 лв., както и увеличение на минималната заплата от 160 лв. на 200 лв. от догодина. Разбира се, ние бихме приветствали всяко увеличение на минималните доходи, стига то да почива на основния принцип в социалната политика, заложен още от миналото правителство - единство на икономическото и социалното. Да се държи сметка за икономическия растеж и да се прецени дали сме произвели това, което се каним да разпределяме.
Когато поканихме министър Масларова на среща с нашата ПГ, колегите я попитаха дали от 1 юли пенсионерите действително ще получат увеличените си пенсии. Оказа се, че не са правени разчети. Това ни разтревожи по две причини. Първо, не е направена предварителна оценка на въздействието на тази мярка, т.е. няма финансов анализ. На второ място да не стане така, че на хората да се обещава нещо, което не може да се случи. Ние сме обезпокоени като коалиционен партньор, защото правителството и без това е обременено твърде много с прекомерните очаквания на хората, породени от непремерените предизборни обещания на БСП.
- Защо НДСВ е против това правителството да определя линията на бедност?
- Най-напред изследователите работят по различни методики. Само у нас през 2005 г. бяха определени 42 линии на бедност. Това са различни методики. Ето защо обикновено правителствата не се ангажират с линията на бедност, защото в този случай би трябвало да влязат в ролята на експертен орган, който да каже коя от тези методики е най-правилна, което е невъзможно. Затова правителството трябва ясно и почтено да заяви: да, линиите на бедност се движат между 100 и 200 лв. например, но ние можем да осигурим еди-какъв си гарантиран минимален доход, който е 50% от средната линия на бедност или да се фиксира някаква абсолютна стойност. Този доход и досега беше фиксиран от нашето министерство. Експертите определиха линия на бедността от 102 лв. и тя беше възприета от социалното министерство. Въз основа на тази цифра беше определен гарантиран минимален доход от 55 лв., тоест 50% от линията, и минимална работна заплата от 150 лв., тъй като тя трябва да е 1,5 пъти над границата на бедност. Когато политиците обличат нормативно дадена граница на бедността, трябва да знаят, че това води след себе си съответни пропорции на минимални плащания.
- От 1 юли ще бъде ли възможно увеличението на пенсиите в размера, обещан от Емилия Масларова?
- За съжаление аз не разполагам с финансовите разчети. Министър Масларова спомена, че това ще струва 73 млн. лв., но аз не разбрах месечно ли, годишно ли, или за оставащия период от 6 месеца до края на годината. Защото ако е за този 6-месечен период, следователно за следващата година нужната сума ще е 146 млн. лв. Смятам, че трябва много внимателно да се прецени дали няма да бъде надвишен бюджетният лимит от 40%, които държавата преразпределя, и хората да останат излъгани.
- Какво е вашето конструктивно предложение за увеличение на тези минимални доходи?
- Пенсиите са такива, каквито са. Хората 40-50 години са получавали мизерни заплати и затова получават мизерни пенсии. Навсякъде по света пенсиите се индексират единствено спрямо ръста на инфлацията. Всяко останало вмешателство на държавата може да доведе до уравниловка. Например най-ниска пенсия взимат хората, които са били без образование и квалификация и които са изпълнявали недотам отговорни длъжности. Хората, които сега взимат 90-100 лв. пенсии, са били счетоводители, дори учители - хора с по-високо образование и квалификация. И сега изведнъж тези с най-ниските пенсии ще получат да речем 90 лв., а този, който е бил с 90 лв., ще получи примерно 94 лв. Затова всяко вмешателство на държавата е опасно. По-добре да се следва логиката на пенсионните формули и да работим за бъдещето, за да не изпаднат бъдещите поколения в положението на нашите майки и бащи. Трябва да се работи за кумулиране на обществени средства като един вид реституция на труда и пенсионните права на хората, защото сега наистина има известна несправедливост. И да се създаде този инвестиционен помощен фонд, т. нар. Сребърен фонд, за да започне натрупването на средства, защото това е пресметливост и мъдрост.
- На какъв етап е изграждането му?
- Този приоритет е включен и в коалиционното споразумение на трето място в раздела за социална политика. Министър Емилия Масларова ни увери при последната ни среща, че до края на годината ще има закон за този фонд. И аз вярвам в това. Колкото до по-гъвкавото пенсиониране, аз самата внесох един текст в Кодекса за социалното осигуряване, който позволява на хората да си откупуват недостигащия им осигурителен стаж, но само при условие, че са навършили пенсионната възраст.
Но факторът, който влияе най-негативно на пенсионната ни система, е демографската криза. Ние имаме 2 млн. и 260 хил. осигурени работещи и 2 млн. и 500 хил. пенсионери. 23% е вноската за пенсия, а пенсията трябва да покрие минимум 35% от работната заплата. Положението е много сериозно и не бива да пораждаме неосъществими очаквания у хората.
- Одобрявате ли мерките на социалното министерство за решаване на демографския проблем?
- Ние подкрепяме всяка политика на сегашното правителство в областта на развитието на човешките ресурси. Основното е не да се раздават средства от бюджета, а да се създават условия хората сами да се справят. Затова държавата следва да подпомага най-нуждаещите се, които не могат да се справят сами. Това са престарели хора, самотни родители в тежко социално положение, хора с увреждания. На останалите държавата трябва да създаде условия за развитие. Затова ние стриктно следим дали се дават бонуси на ония безработни, които сами са си намерили работа. Ще следим дали сегашното правителство ще създаде условия на младите семейства да се справят. Защото младежкият период, в който едновременно човек завършва образование, включва се активно в живота, намира първата си работа, търси партньор, създава семейство и отглежда първо дете, е наистина много тежък. Проучването на НЦИОМ, което ние поръчахме, показва, че 94% от анкетираните чувстват нужда от държавната подкрепа тъкмо в този период. Затова ние ще следим много внимателно каква ще е политиката за облекчено кредитиране на млади семейства. В тази връзка предприехме инициативата за създаване на закон за семейството, който ще урежда ангажиментите на държавата по отношение на репродуктивните семейства. Трябва да си прецизираме понятията за семейство, за съжителство...
- Още повече че съжителството без брак вече е предпочитана форма на съвместен живот.
- Аз лично подкрепям създаването на формално семейство, но хората имат право на избор. Затова е важно да уредим въпроса със съжителството. Трябва да уредим създаването на образователен фонд, в който да се инвестират средства и от държавния бюджет, и от бизнеса по лична партида на всяко дете, а то да може да ги потребява само ако следва висше образование. В противен случай средствата ще се натрупват.
- Продължавате ли да настоявате за детски надбавки за всички?
- Продължаваме да настояваме за дискусия по този въпрос. Аз съм участник в събитията от 2001 г., когато бе въведена доходна граница за надбавките. Тогава наследихме огромен дефицит в бюджета. Освен това задължително трябваше да сключим заема с МВФ и те поставиха много тежки условия. Едното от тях беше да превърнем плащанията за стимулиране на семействата с деца в социални помощи. Така и стана.
Мисля че трябва да се върнем към традицията всички да получават детски надбавки като знак на подкрепа от страна на държавата към семействата, които отглеждат деца, за разлика от тези, които не отглеждат. А сега разделението е на принципа дали семейството е бедно или не.
- Вие привърженик на коя социална философия сте - по-малко пари на повече хора или повече пари на избрани?
- При всички случаи съм за целенасочена социална политика и за либерализъм в социалната политика, чието основно качество е, че се разпределя по-малко, но по-целенасочено. Ние сме за повече ред, който поражда справедливост. И да се държи сметка за икономическия растеж, за да не се окаже, че разпределителният процес засяга репродуктивните и креативни хора за сметка на онези, които само чакат от държавата.
На 160лв МРЗ, осигурителната вноска е минимум, откъде ще дойдат приходи за пенсионерите?
Масово се осигуряват работещи на 4-часов работен ден, сиреч на 80лв.!
Масово не се внасят осигуровките!
Масово се крият доходи!
Е, откъде пари?
Редактирано от - OLDMAD на 01/05/2006 г/ 20:17:43