|
| Поли Карастоянова |
Поли Карастоянова е изпълнителен директор на създадената преди 3 години Българска организация за конгресен туризъм (BCVB). В нея влизат големите международни вериги като "Хилтън", "Шератон", "Кемпински", "Радисън" и др. Преди това г-жа Карастоянова е работила 10 години във финансово-консултантска компания.
Днес ще се състои учредителното събрание на Националния борд по туризъм. Освен BCVB в него влизат още Красимир Станев ("Албена" АД), Младен Мутафчийски ("Селена холдинг"), Петя Славова ("Феста холдинг"), Йордан Радев (Международен панаир - Пловдив) и др.
-----------------------
- Г-жо Карастоянова, от 15 години туристическият бранш в България не успява да се обедини. Наскоро Българската асоциация на туристическите агенции (БАТА), Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) и Българската туристическа камара (БТК) се обединиха в Национален съюз на българската туристическа индустрия. Днес пък вие създавате Национален борд по туризъм...
- Обединението на БАТА, БХРА и БТК е положителен факт и е съвсем нормално, че те са отворени към специфичните съюзи на хората, заети в обслужващата сфера. Но има разлика между нивото на интереси в двете организации. В нашия екип са реалните "десижън мейкъри", причината за развитието на туристическата индустрия в България. Интересите на собственика или инвеститора са различни от интересите на участващите в сферата на обслужването. Така че намирам за нормално съществуването на различни организации в туризма. В строителството например има съюз и на предприемачите, и на строителните компании.
- Тоест, намирате за нормално да няма една национално представителна организация?
- Съвсем нормално е. Тезата, че има разцепление в бранша, е прах в очите на обществото. Няма драма, напротив - още след като се учредим, ще предложим на съюза споразумение за сътрудничество.
- Експерти твърдят, че борбата е за парите от еврофондовете. Наскоро и председателят на Държавната агенция по туризъм (ДАТ) заяви, че в момента ЕС не знае към коя организация да се обърне?
- В нито една европейска директива няма указание, че ЕС настоява за една неправителствена организация, към която да насочва еврофондовете. Това е абсолютно невярна и некомпетентна теза, която цели да заблуди обществото. Съществуването на една-единствена организация всъщност би било удобно за държавната агенция. ЕС има програми по твърде различни продукти и техен реципиент по никакъв начин не би могла да бъде една-единствена обществена организация.
- Защо тогава председателят на ДАТ Марио Ал-Джибури ви призова да намерите общ език помежду си, преди да търсите диалог с него?
- Агенцията по туризъм има ясно формулирани от законодателството задължения по регулации, категоризации, представяне на България на международни борси. Агенцията не може да поучава неправителствения сектор, да дава напътствия, по никакъв начин не може да бъде съдник на обществените процеси. След като има законно регистрирани организации, тя трябва да работи с тях. Нека се концентрира по създаването на стратегия, която по закон трябва да е готова до юни.
- Кои според вас са основните проблеми пред туристическия бранш преди влизането ни в ЕС?
- Конкурентоспособността на туристическия ни продукт, на дестинацията България, позиционирането ни на нови туристически пазари, лансирането на нови туристически продукти на пазари, на които вече сме добре познати, изграждането на мрежа от туристически представителства на страната ни. Ние можем да предложим експертното си знание и мрежата си от международни контакти. Но основният механизъм за промяна е държавата. Нека не забравяме, че в Гърция и Турция държавата отделя за международна реклама процент от това, което туризмът внася в държавния бюджет - около 1-2%. У нас процентът клони към нула.
Искам да цитирам и шефа на "Албена" Красимир Станев, според когото една от най-големите болки на българския туризъм е, че вече имаме 4-5-звездни ресторанти и хотели, но не и 4-5-звездни клиенти. Остават си неплатежоспособните чужди туристи. Той дори предполага, че скоро собствениците ще предпочитат да отварят хотелите си само за няколко седмици през август, вместо да ги поддържат през цялото лято. Това е работа на ДАТ и на цялата държава - така да промотира България, че да престанат да ни възприемат като евтина дестинация.
В този смисъл, вместо държавната агенция да се опитва да бъде дружинен ръководител на частния сектор, да види какво се случва в собствения й двор - лоша инфраструктура, липса на подготвителни центрове за нови кадри, липса на лого. Инвеститорите говорят за липса на координация между институциите, за недобра регулация на концесиите на морските летища и плажовете. В този смисъл ДАТ има много тежки задачи, върху които да се фокусира.
- Много експерти предупреждават, че прекаленото застрояване на Черноморието и същата тенденция в планинските курорти ще отблъсне туристите. Могат ли да се неутрализират негативните последици и как?
- Чрез добрите международни практики. Това, което вече се е случило, не може да бъде променено. Но трябва да се поучим от опита на другите.
- От години излиза по-евтино, ако българин си купи почивка в роден курорт през чужда агенция, а не директно в България. Защо се получава така и има ли шанс тази практика да се промени?
- Може би това е в резултат от недомислиците, които съществуват в цялата финансова рамка на туризма. Свидетели сме на цялата полемика на тема ДДС и как някак кризисно се реши един въпрос, който целият цивилизован свят решава две-три години в аванс, и то вследствие на много анализи. Водещи професионалисти смятат, че цялата истерия около ДДС беше в голяма степен постфактум и че ако има едно правилно и силно решение, то би било наистина да се запазят тези 7% върху целия туристически пакет - и за българи, и за чужденци. Това би гарантирало финансовите операции да не се извършват през офшорните компании на големите собственици, от което най-много се безпокоим.
- Но няма как да стане, тъй като вече сме поели ангажимент към ЕС...
- Трудно ми е да коментирам, защото никъде не сме видели формулиран този ангажимент, нито пък дали той е бил поет в следствие на някакво предпоставяне. След като водещи дестинации като Кипър, Гърция, Франция плащат между 4 и 7%, не виждам защо България да не намери същия механизъм. Въпрос на аргументирана позиция, която очевидно не е била представена. И на държавна стратегия, която в момента липсва.
